всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Унгарски

Автентичен език на производството – унгарски

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.

Какви са условията за допускане на обезпечителни мерки при спиране на изпълнението на решение на Комисията относно държавна помощ?
Как следва да се преценява наличието на значителна и непоправима вреда в рамките на обезпечителното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.

Условията, при които разноските се възлагат на държавата ответник при оттегляне на иска от Комисията вследствие на поведението на държавата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

1) Приложим ли е член 44, параграф 3 от Директива 2004/18 […], който е заменил член 22 от Директива 93/37 […], ако процедура за обществена поръчка е започнала по време, когато, въпреки че Директива 2004/18 […] вече е била в сила, определеният за нейното транспониране срок не е бил изтекъл, така че тя все още не е била инкорпорирана в националното право?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен: като се има предвид текстът на член 44, параграф 3 от Директива 2004/18 […], според който „[п]ри всички случаи броят на поканените кандидати трябва да е достатъчен, за да се гарантира реална конкуренция“, следва ли ограничението на броя на подходящите кандидати да се разбира в смисъл, че в случай на процедура на договаряне с публикуване на обявление за обществена поръчка при втория етап от възлагането на обществената поръчка задължително трябва да има минимален брой кандидати (трима)?
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: следва ли условието да има „достатъчен брой подходящи кандидати“, предвидено в член 22, параграф 3 от Директива 93/37 […], да се разбира в смисъл, че при липса на достатъчно кандидати за достигане на минималния брой (трима), процедурата не може да продължи с поканата за представяне на оферти?
4) Ако Съдът даде отрицателен отговор на третия въпрос: приложим ли е член 22, параграф 2, втора алинея от Директива 93/37 […] — намиращ се сред разпоредбите, свързани с ограничената процедура — съгласно който „[п]ри всички случаи броят на поканените кандидати трябва да е достатъчен, за да се гарантира реална конкуренция“, към уредената от параграф 3 процедура на договаряне, която обхваща два етапа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.

Обхваща ли действието на член 13, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО и приложението IV към нея задължения, възникнали преди присъединяването на държава членка към Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.

Приложими ли са разпоредбите на член 13, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО и приложение IV към нея към вноски, изисквани за предоставяне на универсална услуга през периода преди присъединяване на държава членка към Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Може ли член 6, параграф 1 от Директива [93/13], според който държавите членки предвиждат неравноправните клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя при условията на тяхното национално право, да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че потребителят не е обвързан от неравноправна клауза, включена от продавача или доставчика, не произтича по право от закона, а предполага потребителят успешно да оспори посочената неравноправна клауза чрез подаване на съответно искане?
Предоставената от Директива [93/13] защита на потребителите изисква ли от националния съд да се произнася служебно, дори при липса на искане в този смисъл, тоест без да е направено позоваване на неравноправния характер на клаузата — и независимо дали производството е исково или охранително — относно неравноправния характер на договорна клауза, по която трябва да се произнесе, и така да разглежда служебно, в рамките на проверката на собствената си териториална компетентност, включената от продавача или доставчика клауза?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, кои са обстоятелствата, които националният съд трябва да вземе предвид и да прецени в рамките на посоченото разглеждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

1) Може ли член 8 от Директива [1999/5] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба относно свободното движение на радиооборудването и далекосъобщителното крайно оборудване (наричано по-нататък „оборудването“) не позволява да се налагат допълнителни задължения с оглед търговското предлагане на оборудване, което попада в приложното поле на посочената директива и върху което производител със седалище в друга държава членка е поставил маркировка „СЕ“?
2) Що се отнася до задълженията във връзка с предлагането на пазара, могат ли разпоредбите на член 2, букви д) и е) от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че субектът, който извършва търговското предлагане на оборудването в държава членка (без да е участвал в произвеждането му) и чието седалище не се намира в същата държава членка като тази на производителя, може също да се счита за производител?
3) Могат ли разпоредбите на член 2, буква д), подточки i), ii) и iii) и буква е) от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че от дистрибутора (който не съвпада с производителя) на оборудване, произведено в друга държава членка, може да се изисква да изготвя декларация за съответствие, съдържаща свързаните с въпросното оборудване технически данни?
4) Могат ли разпоредбите на член 2, буква д), подточки i), ii) и iii) и буква е) от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че субект, който поема грижата единствено за предлагането на пазара в държава членка, където се намира и неговото седалище, може също да се счита за производител на търгуваното оборудване, когато дейността на въпросния дистрибутор не засяга безопасността на оборудването?
5) Може ли член 2, буква е) от Директива [2001/95] да се тълкува в смисъл, че е възможно и от дистрибутора по смисъла на тази разпоредба да се изисква да спазва изискванията, които във всеки случай са приложими единствено към производителя по смисъла на член 2, буква д) от тази директива, като например изготвянето на декларация за съответствие, съдържаща свързаните с въпросното оборудване технически данни?
6) Възможно ли е с член 30 [ЕО] и/или с едно от задължителните изисквания да се обосновава изключение от прилагането на формулата, изведена от Решение по дело Dassonville [от 11 юли 1974 г., 8/74, Recueil, стр. 837], като се имат предвид също свързаните с нея изисквания относно принципа на равностойност и принципа на взаимно признаване?
7) Може ли член 30 [ЕО] да се тълкува в смисъл, че не допуска никакво ограничение на вноса или предлагането на пазара на транзитни стоки, освен на основанията, изброени в този член?
8) Маркировката „СЕ“ удовлетворява ли принципа на равностойност и/или принципа на взаимно признаване, както и изискванията на член 30 [ЕО]?
9) Може ли маркировката „СЕ“ да се тълкува в смисъл, че когато оборудването носи маркировката „СЕ“ държавите членки не могат да обосновават прилагането на никакви други технически или качествени стандарти към въпросното оборудване?
10) Могат ли разпоредбите на член 6, параграф 1 и на член 8, параграф 2, второ изречение от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че за целите на търговското предлагане на стоките производителят и дистрибуторът могат да се считат като подчинени на аналогични задължения, когато производителят не предлага на пазара въпросните продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Допускат ли разпоредбите на член 17 от Шеста директива държава членка да изключи правото на приспадане на ДДС за тази част от покупната цена на стока, която е от субсидия, финансирана с публични средства?
Може ли при упражняване на правото на приспадане данъчнозадълженото лице да се позове пряко на прилагането на член 17 от Шеста директива срещу режим, установен в националното законодателство, който ограничава това право по начин, несъвместим с параграфи 2 и 6 от посочения член 17?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.

Следва ли разходите по производството да бъдат възложени на държава членка, когато тя предприема необходимите мерки за изпълнение на задълженията си едва след предявяване на иска за установяване на неизпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.

Какви са кумулативните материалноправни и процесуални условия за допускане на спиране на изпълнението на решение на Комисията относно държавна помощ в обезпечително производство?
Какъв е стандартът за доказване на значителна и непоправима вреда при искане за временни мерки срещу изпълнението на акт на европейска институция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1585960616264 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form