Унгарски
Автентичен език на производството – унгарски
Дело C-243/08: Pannon GSM, Определение от 4 август 2008 г.
Условията за обединяване на дела поради връзка между тях по предмет.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-404/07: Katz, Заключение от 10 юли 2008 г.
Трябва ли членове 2 и 3 от Рамково решение 2001/220 относно правното положение в наказателното производство на жертвите на престъпления да се тълкуват в смисъл, че на националната юрисдикция трябва да се гарантира възможността да изслуша като свидетел жертвата на правонарушение и в рамките на производство, започнато по заместващо частно обвинение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/06: Cartesio, Заключение от 22 май 2008 г.
1) Разполага ли второинстанционна юрисдикция, сезирана с въззивна жалба срещу решение, постановено от [Bács-Kiskun Megyei Bíróság, в качеството му на cégbíróság], по заявление за вписване на промяна в обстоятелствата, с правомощието да отправи преюдициално запитване по смисъла на член 234 ЕО, в случай че нито решението на [първоинстанционния] съд е постановено в състезателно производство, нито въззивното производство е било състезателно?
2) Ако се предположи, че второинстанционната юрисдикция има правомощието по силата на член 234 ЕО да сезира Съда с преюдициално запитване, трябва ли тази юрисдикция да се разглежда като юрисдикция от последна инстанция, спрямо която действа задължението по силата на този член да сезира Съда с въпрос относно тълкуването на общностното право?
3) Правомощието — което произтича пряко от член 234 ЕО — на унгарските юрисдикции да отправят преюдициално запитване ограничено ли е или може ли да бъде ограничено от разпоредба на националното право, която признава право на въззивно обжалване по смисъла на националното право на определение за преюдициално запитване, щом като по-горната национална въззивна юрисдикция може да измени определението, да отхвърли преюдициалното запитване и да разпореди на постановилата това определение юрисдикция да възобнови спряното производство по вътрешното право?
4) a) Ако търговско дружество, учредено и вписано в търговския регистър в Унгария по силата на унгарското право, желае да премести своето седалище в друга държава — членка на Европейския съюз, урежда ли се този въпрос от общностното право или при липсата на хармонизация изключително се прилагат разпоредбите на националното право на всяка държава членка?
б) Може ли унгарско дружество да поиска преместването на своето седалище в друга държава — членка на Европейския съюз, като се позовава пряко на общностното право (в случая на членове 43 [ЕО] и 48 [ЕО])
При положителен отговор, може ли такова преместване да бъде подчинявано — независимо дали от „държавата по произход“ или от „държавата домакин“ — на някакво условие или разрешение?
в) Трябва ли членове 43 [ЕО] и 48 [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, с което или която се прави разграничение между търговските дружества, що се отнася до упражняването на техните права според държавата членка, в която се намира тяхното седалище, е несъвместимо/несъвместима с общностното право?
[г)] Трябва ли членове 43 [ЕО] и 48 [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, което или която възпрепятства възможността едно унгарско дружество да премести своето седалище в друга държава — членка на Европейския съюз, е несъвместимо/несъвместима с общностното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/07: Комисия/Унгария, Определение от 27 ноември 2007 г.
Кои са условията, при които съдебните разноски следва да бъдат възложени на страната ответник при оттегляне на иска от страна на жалбоподателя?
Възможно ли е поведението на ответника да обоснове осъждането му да заплати съдебните разноски при отказ от иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/07: OTP Bank и Merlin Gerin Zala, Определение от 16 ноември 2007 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/06: KÖGÁZ и др., Съдебно решение от 11 октомври 2007 г.
Следва ли член 33, параграф 1 от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че забранява запазването на данък ([HIPA]), който се прилага за упражняваната от предприятията дейност с цел печалба и една от основните характеристики на който е начисляването му върху нетния оборот на предприятията, намален със себестойността на продадените стоки, с цената на допълнителните услуги и с разходите за суровините; с други думи, следва ли такъв данък да бъде разглеждан като данък, който може да се характеризира като забранен от тази разпоредба данък върху оборота?
По дело C-283/06 този въпрос се отнася за критериите, които позволяват да се установи кога даден данък не може да се характеризира като данък върху оборота по смисъла на член 33 от Шеста директива.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/06: OTP Garancia Biztosító, Съдебно решение от 11 октомври 2007 г.
Забранява ли член 33, параграф 1 от Шеста директива на Съвета 77/388/ЕИО запазването на местен данък върху предприятията (HIPA), който се прилага върху дейността на предприятията с цел печалба и се изчислява върху нетния оборот, намален със себестойността на продадените стоки, цената на допълнителните услуги и разходите за суровините, като такъв данък следва да се разглежда като данък върху оборота по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/06: Vodafone Magyarország Mobil Távközlési и Innomed Medical Orvostechnikai, Определение от 17 април 2007 г.
Компетентност на Съда на Европейския съюз да заличи делото от регистъра при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд.
Компетентност на националния съд по отношение на разноските при прекратяване на производството пред Съда.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-290/05: Nádasdi, Съдебно решение от 5 октомври 2006 г.
Може ли данък, наложен от държава членка, като унгарската такса за регистрация, да се счита за митническо мито или мярка с равностоен ефект?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли данък, наложен от държава членка, като унгарската такса за регистрация – която изисква плащане на данък като предварително условие за регистрацията и пускането в движение на лек автомобил – да се счита за вид вносно мито?
Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, съвместим ли е данък, наложен от държава членка, като унгарската такса за регистрация, с изискванията на първата алинея на член 90 ЕО или с член 33 от Шестата директива ... , или тази такса нарушава общата система на данъка върху добавената стойност?
Към настоящия момент на развитие на правото на Общността, съвместим ли е данък, наложен от държава членка, като унгарската такса за регистрация, с разпоредбите на правото на Общността, когато размерът на дължимата такса за регистрация на нови и употребявани леки автомобили – без да се взема предвид екологичната класификация на превозните средства – е идентичен, по никакъв начин не отразява обезценяването на употребяваните превозни средства и е напълно независим от датата на пускане в движение на превозното средство и от времето, през което то е било (законно) в движение?
Позволява ли първата алинея на член 90 ЕО на държавите членки да поддържат в сила такса върху употребявани моторни превозни средства от други държави членки, когато тази такса е напълно независима от стойността на превозното средство и размерът ѝ се определя единствено въз основа на техническите характеристики на превозното средство (тип двигател, работен обем) и неговата екологична класификация?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместим ли е Закон № CX от 2003 г. за таксата за регистрация, приложим в настоящия случай, по отношение на внесените употребявани моторни превозни средства, с първата алинея на член 90 ЕО, когато таксата за регистрация не се дължи за моторни превозни средства, които са били пуснати в движение в Унгария преди влизането в сила на съответния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.