всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Испански

Автентичен език на производството – испански

Дело C-668/11: Alliance One International/Комисия, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране при възлагането на отговорността за нарушението на дъщерното дружество на неговото дружество майка и при определянето на размера на глобата?
Съответства ли прилагането на коефициент за възпиране (мултипликатор) на принципите на индивидуализация на санкциите, пропорционалност и равно третиране за периода, през който Agroexpansión не е била част от групата Dimon?
Осигурено ли е равно третиране и пропорционалност при определянето на размера на намалението на глобата за сътрудничество, в сравнение с други участници в производството?
Следва ли да се признае смекчаващо обстоятелство поради прекратяване на нарушението при първите действия на Комисията и нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-668/11: Alliance One International/Комисия, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Допустимо ли е възлагането на отговорност на дружество майка за нарушения на конкуренцията, извършени от негово дъщерно дружество, въз основа на презумпция за решаващо влияние?
Съответства ли определянето на възпиращия характер на глобата на принципите на равно третиране и пропорционалност, като се вземат предвид размерът и общите ресурси на предприятието?
Следва ли преустановяването на нарушението преди намесата на Комисията да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата?
Спазено ли е задължението за мотивиране по отношение на определянето на глобата и възпиращия коефициент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-295/12: Telefónica и Telefónica de España/Комисия, Заключение от 26 септември 2013 г.

Недостатъчно упражняване на правомощието за пълен съдебен контрол от Общия съд по отношение на определянето на размера на глобата, наложена от Европейската комисия, включително по отношение на принципите на пропорционалност, равно третиране, индивидуализиране на наказанията и задължението за мотивиране.
Недопускане на грешки при прилагане на правото от Общия съд във връзка с квалификацията на нарушението, определянето на тежестта и отражението му, както и прилагането на критериите за определяне на глобата.
Недопускане на нарушение на принципа на правна сигурност и на законност на наказанията при квалификацията на нарушението като „ясна злоупотреба“ и прилагането на санкции.
Недопускане на нарушение на принципа на недопускане на дискриминация при определянето на размера на глобата спрямо други сходни случаи.
Недопускане на нарушение на задължението за мотивиране при определянето на размера на глобата и прилагането на възпиращо действие.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/12: Betriu Montull, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.

1) В съответствие ли е с Директива 76/207[…] и с Директива 96/34[…] разпоредба на национален закон, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която след изтичането на шестседмичния период след раждането и с изключение на случаите, при които е налице опасност за здравето на майката, правото на отпуск по майчинство при раждане е първично и самостоятелно право на заетите по трудово правоотношение майки и производно право на заетите по трудово правоотношение бащи, които могат да ползват този отпуск само ако майката също е заета по трудово правоотношение и реши да прехвърли на бащата определена част от този отпуск?
2) В съответствие ли е с принципа на равно третиране, който забранява всякаква дискриминация, основана на пола, национална разпоредба, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която правото на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор със запазване на работното място, обезпечено от социалното осигуряване при раждане, е първично право на майката, а не на бащата, дори след изтичането на шестседмичния период след раждането, с изключение на случаите, при които е налице опасност за здравето на майката, така че отпускът може да бъде предоставен на заетия по трудово правоотношение баща само ако майката също е заета по трудово правоотношение?
3) В съответствие ли е с принципа на равно третиране, който забранява всякаква дискриминация, национална разпоредба, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която правото на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор със запазване на работното място, обезпечено от социалното осигуряване, е първично право на заетия по трудово правоотношение осиновител, докато заетият по трудово правоотношение биологичен баща няма лично, самостоятелно и независимо право на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор, а само право, производно на правото на майката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-276/13: Acosta Padín, Определение от 11 септември 2013 г.

Може ли да бъде прекратено производството по преюдициално запитване вследствие на оттегляне на самото запитване от националния съд.
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските при прекратяване на подобно производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/12: Asociación de Consumidores Independientes de Castilla y León, Заключение от 5 септември 2013 г.

1) Защитата, гарантирана на потребителите с Директива [93/13], позволява ли на Audiencia Provincial [de Salamanca] в качеството ѝ на национална въззивна юрисдикция да разгледа, въпреки липсата на вътрешноправна норма, жалбата срещу решението на [Juzgado de Primera Instancia no 4 y de lo Mercantil de Salamanca], с което на съда [по седалището] на ответника се предоставя териториалната компетентност за разглеждане на иска за преустановяване на нарушение, подаден от сдружение на потребители с ограничен териториален обхват на действие, което не участва в сдружения или федерации с други сдружения, има оскъден бюджет и малък брой членове?
2) Следва ли членове 4 [ДФЕС], 12 [ДФЕС], 114 [ДФЕС] и 169 [ДФЕС,] [както] и член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с Директива 93/13 и практиката на Съда във връзка с въпроса за високото равнище на защита на интересите на потребителите, както и за полезното действие на директивите и принципите на равностойност и ефективност, да се тълкуват в смисъл, че за териториално компетентен да разгледа иск за преустановяване на използването на неравноправни клаузи в защита на колективните или отделните интереси на потребителите или ползвателите — подаден от сдружение на потребителите с ограничен териториален обхват на действие, което не участва в сдружения или федерации с други сдружения, има оскъден бюджет и малък брой членове — трябва да се обяви съдът по седалището на това сдружение, а не съдът по седалището на ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-664/11: Vargas, Определение от 25 юли 2013 г.

Процесуалните последици от оттеглянето на преюдициални въпроси от национален съд пред Съда на Европейския съюз.
Компетентността по въпроса за съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалните въпроси.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-468/11: Комисия/Испания, Определение от 24 юли 2013 г.

Последици за разпределението на съдебните разноски при оттегляне на жалбата и при липса на искане за осъждане в разноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-131/12: Google Spain и Google, Заключение от 25 юни 2013 г.

1.
С оглед на териториалното приложение на [Директивата], а и на испанското законодателство в областта на защитата на личните данни:
1.1.
Трябва ли да се счита, че съществува „клон“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от [Директивата] при наличието на една или повече от следните хипотези:
— когато предприятието, предоставящо услугите на търсачка, създава в държава членка офис или дъщерно дружество, чиято дейност по рекламиране и продажба на рекламните пространства в търсачката е насочена към гражданите на тази държава,
или
— когато дружеството майка посочва дъщерно дружество, намиращо се в тази държава членка, като свой представител и администратор на две конкретни файлови системи, които са свързани с данни на клиенти, сключили договор за реклама със същото предприятие,
или
— когато офисът или дъщерното дружество, установен в държава членка, препраща на дружеството майка със седалище извън територията на Европейския съюз заявленията и молбите, които му отправят както засегнатите лица, така и органите, натоварени да осигурят зачитането на правото на защита на личните данни, дори когато това сътрудничество се осъществява на доброволна основа?
1.2.
Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че е налице „оборудване, намиращо се на територията на дадената държава членка“,
когато подобна търсачка използва паяци или роботи за намиране и индексиране на информацията, съдържаща се на уебстраници, съхранявани на сървъри в тази държава членка,
или
когато използва името на домейна на държава членка и насочва търсенето и резултатите в зависимост от езика на тази държава членка?
1.3.
Може ли да се счита, че временното съхраняване на индексираната от търсачките в интернет информация представлява оборудване по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от [Директивата]
При утвърдителен отговор на този въпрос, може ли да се приеме, че този критерий за привръзка се прилага, когато предприятието отказва да разкрие мястото, където съхранява тези данни, изтъквайки съображения, свързани с конкуренцията?
1.4.
Независимо от отговорите на предходните въпроси, и по-конкретно в случай че [Съдът] приеме, че не са приложими предвидените в член 4 от Директивата критерии за привръзка,
трябва ли да се приложи [Директивата] с оглед на член 8 от [Хартата] в държавата членка, където се намира центърът на тежестта на конфликта и е възможна по-ефикасна защита на правата на гражданите на Европейския съюз?
2. Що се отнася до дейността на търсачките като доставчик на съдържание във връзка с [Директивата]:
2.1.
Трябва ли да се счита, че дейността на предприятието „Google“ в качеството му на доставчик на съдържание като търсачка в интернет, изразяваща се в намиране на публикувана или включена в мрежата от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване, и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред,
представлява дейността, обхваната от понятието за „обработване“, посочено в член 2, буква б) от [Директивата], когато тази информация съдържа лични данни на трети лица?
2.2.
При утвърдителен отговор на предходния въпрос и отново във връзка с гореописаната дейност, трябва ли член 2, буква г) от Директивата да се тълкува в смисъл, че предприятието, което управлява търсачката „Google“, е „администратор“ на личните данни, съдържащи се на уебстраниците, които тази търсачка индексира?
2.3.
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли националният орган за контрол на личните данни (в случая [AEPD]), който защитава правата по член 12, буква б) и член 14, буква а) от [Директивата], да изисква пряко от търсачката на предприятието „Google“ да оттегли от своите каталози публикувана от трети лица информация, без да се обърне предварително или едновременно с това към притежателя на уебстраницата, на която е поместена тази информация?
2.4.
При утвърдителен отговор на този последен въпрос, изключва ли се задължението на търсачките за защита на тези права, ако информацията, съдържаща лични данни, е била публикувана законосъобразно от трети лица и е запазена на уебстраницата, от която произхожда?
3. Относно обхвата на правото на заличаване и/или правото на възражение във връзка с „derecho al olvido“ (правото на забрава) възниква следният въпрос:
3.1.
Трябва ли да се счита, че правата на изтриване и блокиране на данните, предвидени в член 12, буква б), и правото на възражение, предвидено в член 14, буква а) от [Директивата], предполагат, че заинтересованото лице може да се обърне към търсачките, за да забрани индексирането на отнасяща се до него информация, публикувана на уебстраници на трети лица, изтъквайки своето желание тя да не бъде видяна от потребителите на интернет, ако счита, че тя може да му навреди, или желае тя да бъде забравена, макар и въпросната информация да е била публикувана правомерно от трети лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-125/12: Promociones y Construcciones BJ 200, Съдебно решение от 13 юни 2013 г.

Следва ли член 199, параграф 1, буква ж) от Директива [2006/112] на Съвета, съгласно който „[д]ържавите членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки: […] ж) доставката на недвижими вещи, продадени от длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение при процедура за публична продан“ — когато съдебното производство е колективно производство по обявяване в несъстоятелност, открито с обявяването на неплатежоспособността на посочения длъжник, — да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася само до прехвърлянията, свързани стриктно с ликвидационното естество на производството или с ликвидационната фаза, в която се намира това производство, така че отчуждаването на такъв имот трябва да се осъществи вследствие на цялостното осребряване на имуществото на длъжника, или, след като производството по несъстоятелност може, освен други възможности, да доведе и до ликвидацията на неплатежоспособното дружество, тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че тя се отнася до всяко прехвърляне на недвижими имоти, извършено от обявения за неплатежоспособен длъжник в хода на цялото производство по несъстоятелност?
Следва ли член 199, параграф 1, буква ж) от Директива [2006/112] на Съвета да се тълкува в смисъл, че „процедура[та] за публична продан“, на която той се позовава, включва колективно съдебно производство по обявяване в несъстоятелност, в което — извън фазата на задължително осребряване на имуществото на длъжника и единствено по съображения за целесъобразност, е осъществена доброволна продажба на един или повече от неговите имоти, или, напротив, в смисъл, че той се отнася само до процедурите за принудително изпълнение, предназначени за осребряване на имуществото на длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение?
В последния случай, ако член 199, параграф 1, буква ж) от Директива [2006/112] се отнася стриктно до производства за принудително изпълнение, предназначени за осребряване на имуществото на длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение, може ли същата тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че тя изключва прилагането на механизма на обратно начисляване по отношение на данъчнозадълженото по ДДС лице във всички случаи на прехвърляне на недвижим имот от страна на длъжник, който е обявен за неплатежоспособен, по причини, свързани с целесъобразност, в интерес на масата на кредиторите и извън производството по общо осребряване на неговото имущество, така че това да доведе до неприлагането на национален закон, който разширява материалното приложно поле на член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 с хипотези, които не са предвидени в тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form