Английски

1. Дали препоръка за експулсиране, направена от национален съд на държава членка към изпълнителния орган на тази държава (такава препоръка, която е убедителна, но не е обвързваща за изпълнителния орган), представлява „мярка“ по смисъла на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 64/221/ЕИО?
2. Дали формулировката на член 3, параграф 2 от Директива 64/221/ЕИО, а именно че предходни наказателни осъждания не могат „сами по себе си“ да представляват основание за предприемане на мерки, основаващи се на съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, означава, че предходни наказателни осъждания са релевантни само доколкото разкриват настояща или бъдеща склонност да се действа в противоречие с обществения ред или обществената сигурност; или какво значение следва да се придаде на израза „сами по себе си“ в член 3, параграф 2 от Директива 64/221/ЕИО?
3. Дали понятието „обществен ред“ по член 48, параграф 3 от Договора за създаване на ЕИО, на основание на което могат да бъдат оправдани ограничения на правата, предоставени с член 48, следва да се тълкува:
а) като включващо държавни интереси, дори когато не е застрашено нарушаване на обществения мир или ред;
б) в по-тесен смисъл, който включва концепцията за някаква заплаха за обществения мир, ред или сигурност;
в) в някакъв друг по-широк смисъл?