всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Гръцки

Автентичен език на производството – гръцки

Дело C-137/22: Theodorakis и Theodoraki/Съвет, Определение от 17 януари 2023 г.

Явява ли се Еврогрупата институция или орган, създаден от Договорите на Европейския съюз, чиито актове или поведение могат да бъдат предмет на иск за извъндоговорна отговорност на Съюза по член 340, втора алинея ДФЕС?
Допускат ли член 137 ДФЕС и Протокол № 14 въвеждането на специални разпоредби, които изключват приложението на вътрешния правилник на Съвета и променят правната квалификация на Еврогрупата?
Може ли съдът на Съюза да пренебрегне изричната воля на ищеца относно определянето на ответника и да замести този ответник по собствена инициатива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/21: Elliniko Dimosio (Personnel de nettoyage d’établissements scolaires), Определение от 7 април 2022 г.

Приложимо ли е забраната за по-неблагоприятно третиране на работници със срочни трудови договори спрямо работници с безсрочни договори по отношение на възнаграждението, когато срочният договор е формално квалифициран като договор за изработка по националното право?
Може ли обстоятелството, че работникът е знаел за срочния характер на нуждите, които обслужва, и е дал съгласие за сключване на срочен договор, да обоснове по-неблагоприятно третиране спрямо работници с безсрочни договори?
Съвместима ли е националната правна уредба, която предвижда по-ниско възнаграждение за работници със срочни договори единствено на основание срочния характер на договора, с клаузата 4, точка 1 от Рамковото споразумение по Директива 1999/70/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/21: Elliniko Dimosio (Personnel de nettoyage d’établissements scolaires), Определение от 7 април 2022 г.

Попадат ли работниците, наети по срочни договори за изработка за почистване на училища, в обхвата на понятието „работник на срочен трудов договор“ по смисъла на Директива 1999/70 и Рамковото споразумение за срочната работа?
Може ли националното законодателство да допуска разлика в заплащането между работници на срочни договори за изработка и работници на трудови договори за неопределено време при липса на обективни причини?
Съвместимо ли е с принципа за недопускане на дискриминация работник на срочен договор да получава по-ниско възнаграждение единствено поради характера на договора, когато извършва труд, който отговаря на постоянни и трайни нужди на работодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-499/20: DIMCO Dimovasili M.I.K.E., Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.

Трябва ли член 4, параграф 1, точка 1.1, член 7, параграф 4, член 8 и приложение I към Директива 97/23 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като параграф 1.2.4 и точки P9.5.6.9 и P9.5.8.2 от приложение 9 към регламент от 20 март 2012 г. за вътрешните инсталации за природен газ с работно налягане до 500 mbar, които определят по съображения за защита на лицата предимно в случаи на земетресения условия и ограничения (задължение за вентилация, забрана за заземено пресичане), що се отнася до начина за инсталиране на съоръжения под налягане (газови тръбопроводи), като се има предвид, че посочените условия и ограничения се прилагат без разлика и по отношения на тръбопроводи, които подобно на разглежданите в случая имат маркировка „CE“ и са сертифицирани от производителя като подлежащи на безопасно инсталиране и използване, без да съответстват на посочените по-горе условия и ограничения или напротив?
Горепосочените разпоредби на Директива 97/23 във връзка с член 2 от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат условия и ограничения, като разглежданите в случая, относно начините за инсталация на съоръжения под налягане (газови тръбопроводи)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-51/20: Комисия/Гърция (Récupération d’aides d’État – Ferronickel), Съдебно решение от 20 януари 2022 г.

Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да предприеме всички необходими мерки за изпълнение на решението на Съда от 9 ноември 2017 г., с което се установява неизпълнение по отношение на възстановяването на неправомерни и несъвместими държавни помощи?
Следва ли на Република Гърция да бъдат наложени финансови санкции (периодична имуществена санкция и еднократно платима сума) поради продължаващо неизпълнение на задълженията по член 260, параграф 1 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-357/19: Euro Box Promotion и др., Съдебно решение от 21 декември 2021 г.

Задължителни ли са за румънската държава Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928, и изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади?
Трябва ли член 325, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 2 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или практика, съгласно която присъдите по дела за корупция и за измама с ДДС, които не са постановени на първа инстанция от специализирани в тази област съдебни състави или не са постановени на въззивна инстанция от съдебни състави, всички членове на които са били определени чрез жребий, са абсолютно нищожни и поради това съответните дела за корупция и за измама с ДДС трябва повторно да се разгледат от първа и/или втора инстанция, евентуално след подаване на извънредна молба за отмяна против присъдите, които са влезли в сила?
Допускат ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и Решение 2006/928 национална правна уредба или практика, съгласно която актовете на националния конституционен съд обвързват общите съдилища, при условие че националното право гарантира независимостта на посочения конституционен съд по-специално от законодателната и изпълнителната власт, както се изисква от тези разпоредби
Допускат ли тези разпоредби национална правна уредба, съгласно която всяко несъобразяване с актовете на националния конституционен съд от страна на националните съдии от общите съдилища може да е основание за ангажиране на дисциплинарната им отговорност?
Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която националните общи съдилища са обвързани от актовете на националния конституционен съд и поради това обстоятелство, а и защото в противен случай биха допуснали дисциплинарно нарушение, не могат сами да решат да оставят без приложение установената с тези актове конституционна практика, въпреки че в светлината на дадено решение на Съда смятат, че тя е в противоречие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 325, параграф 1 ДФЕС или Решение 2006/928?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-243/20: Trapeza Peiraios, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.

1) Трябва ли член 8 от Директива 93/13, който предвижда възможността държавите членки да приемат по-строги разпоредби с цел да осигурят максимална степен на защита за потребителите, да се тълкува в смисъл, че държава членка може да не транспонира член 1, параграф 2 от Директива 93/13 в националното си право и да разреши съдебен контрол върху клаузи, които отразяват императивни или диспозитивни законови или подзаконови разпоредби?
2) Може ли да се счита, че член 1, параграф 2, първа и втора алинея от Директива 93/13, макар и да не е изрично транспониран в гръцкото право, е приет косвено, в съответствие със съдържанието на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от тази директива, както същото е било транспонирано в разпоредбата на член [2], алинея [6] от Закон 225[1]/1994?
3) Включва ли се в понятието за неравноправни клаузи и за техния обхват — както те са дефинирани в разпоредбите на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13 — изключението, предвидено в член 1, параграф 2, първа и втора алинея от тази директива?
4) Може ли клауза от договор за кредит, сключен между потребител и кредитна институция, която отразява съдържанието на диспозитивна норма на държавата членка, да подлежи на контрол относно неравноправния характер на общите условия на договора в съответствие с разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО, ако тази клауза не е била предмет на отделно договаряне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-107/20: Гърция/Комисия, Съдебно решение от 18 ноември 2021 г.

Тълкувано ли е правилно и приложено ли е коректно изискването на член 52, параграф 4 от Регламент 1306/2013 относно допустимостта на финансови корекции за разходи по програми на ЕГТAА, когато окончателното плащане е извършено в рамките на 24-месечния срок?
Нарушена ли е принципът ne bis in idem и следва ли да се прилага при финансови корекции на разходи, за които вече е наложена корекция, както и спазени ли са принципите на правната сигурност, доброто управление, защита на оправданите правни очаквания и пропорционалност?
Тълкувани и приложени ли са правилно разпоредбите на член 71, параграфи 2 и 3 и член 75 от Регламент 1698/2005, член 43 от Регламент 1974/2006 и член 24, параграф 2, буква б) от Регламент 65/2011 относно избора и контрола на допустимите разходи по мярка 125A?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС във връзка с членове 36 и 40 от Регламент 908/2014 относно обосновката на финансовите корекции и разглеждането на становището на органа по помирение?
Длъжно ли е Общият съд да се произнесе по твърдения за нарушение на принципа на пропорционалност при налагане на финансови корекции по мерки 321, 322 и 123A, съгласно член 76 от Процедурния правилник?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС по отношение на корекциите по ЕГТЕ и дали е налице изопачаване на съдържанието на обобщения доклад и недостатъчна мотивировка на решението на Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-107/20: Гърция/Комисия, Съдебно решение от 18 ноември 2021 г.

Допустимо ли е Комисията да приложи фиксирана финансова корекция за разходи, направени от Република Гърция, които попадат в 24-месечния срок по член 52, параграф 4 от Регламент № 1306/2013?
Нарушен ли е принципът ne bis in idem чрез кумулиране на административни и наказателни производства или санкции спрямо Република Гърция по отношение на същите разходи?
Може ли Комисията да коригира решението си относно приложената корекционна ставка при преоценка на вече констатиран пропуск след подаване на жалба за отмяна?
Превишила ли е Комисията границите на правото на преценка на държавите членки относно допустимостта на разходите и действителния подбор на проектите по ЕЗФРСР?
Спазено ли е задължението за мотивиране на решението на Комисията относно приключването на сметките във връзка с разходи, финансирани от ЕФГЗ и ЕЗФРСР?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-106/20: Гърция/Комисия, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустимо основание за отмяна, изтъкнато за първи път в съдебното заседание, относно неправилното тълкуване на понятието „постоянно пасище“?
Изкривил ли е Общият съд доказателствата, представени от жалбоподателя, и спазил ли е изискванията за мотивиране при преценката на тези доказателства?
Правилно ли е Общият съд тълкувал и приложил разпоредбите относно условията за прилагане на еднократна корекция, принципите non venire contra factum proprium, ne bis in idem и принципа на пропорционалност, както и правилата за разпределение на доказателствената тежест и мотивиране на актовете на институциите на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 156789116 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form