Гръцки
Автентичен език на производството – гръцки
Дело C-771/19: NAMA и др., Съдебно решение от 24 март 2021 г.
1
a) Трябва ли член 1, параграф 3, член 2, параграф 1, букви a) и б) и член 2а, параграф 2 от Директива 92/13, разглеждани с оглед на изводите, направени в решения от 4 юли 2013 г., Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448), от 5 април 2016 г., PFE (C‑689/13, EU:C:2016:199), от 11 май 2017 г., Archus и Gama (C‑131/16, EU:C:2017:358), и от 5 септември 2019 г., Lombardi (C‑333/18, EU:C:2019:675), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, според която, когато не в последната фаза от възлагането на поръчката, а в по-ранна фаза от процедурата за възлагане на поръчка (като етапа на разглеждане на техническите оферти), с решение на възложителя се изключва един оферент и обратно, се допуска друго заинтересовано лице (конкурент), изключеният оферент, в случай че компетентният съд отхвърли молбата му за спиране на изпълнението в частта относно изключването му от процедурата, запазва законния си интерес да поиска със същата молба за спиране изключването на другия оферент, твърдейки само, че последният е бил допуснат в нарушение на принципа на равно третиране при оценяване [на съответните оферти]?
б) При утвърдителен отговор на въпроса в буква a), трябва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че в светлината на гореизложеното изключеният оферент има право да посочи с молбата за спиране на изпълнението всеки порок в участието на конкурента в процедурата за възлагане на поръчка, т.е. да оспори и различни други нередовности в офертата на конкурента, различни от нередовностите, поради които е била изключена собствената му оферта, така че да спре продължаването на процедурата и възлагането на поръчката на конкурента с акт, който следва да бъде приет на следващ етап от процедурата, и впоследствие, при уважаване на жалбата по съдебен ред в главното производство (искането за отмяна) този конкурент да бъде изключен, да бъде изоставено възлагането на поръчката, а оттам евентуално и да бъде открита нова процедура за възлагане на поръчка, в която да може да участва изключеният жалбоподател?
2) Има ли значение за отговора на предходния въпрос фактът, че достъпът до временната съдебна защита (а и до окончателната) се обуславя от предварителното отхвърляне на жалба, подадена по реда на досъдебно административно производство пред независим национален орган за разглеждане на административни жалби, включително с оглед на изводите, изложени в решение от 21 декември 2016 г., Bietergemeinschaft Technische Gebäudebetreuung und Caverion Österreich (C‑355/15, EU:C:2016:988)?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че ако бъдат уважени оплакванията на изключения оферент срещу участието на конкурента в процедурата за възлагане на поръчка би могло да бъде невъзможно организирането на нова процедура за възлагане на поръчка или причината, поради която е бил изключен жалбоподателят, не позволява участието му в евентуалната нова процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-758/19: OH (Immunité de juridiction), Заключение от 2 февруари 2021 г.
1) Съвпадат ли понятията „имунитет по отношение на съдебни производства“ и „имунитет“, съдържащи се в член 11 от [Протокол № 7], така както са формулирани и с оглед на целта, която преследват?
2) Обхваща и включва ли имунитетът по отношение на съдебни производства/имунитетът по член 11, освен наказателно преследване и граждански искове, предявени срещу членовете на Комисията от страна на увредени трети лица?
3) Може ли да бъде отнет имунитетът по отношение на съдебни производства/имунитетът на комисаря и в рамките на граждански иск срещу него, като предявения в конкретния случай иск
При утвърдителен отговор, кой трябва да проведе процедурата по отнемане на имунитета?
4) Компетентни ли са юрисдикциите на Европейския съюз да се произнесат по иск за извъндоговорна отговорност срещу комисар, като предявения в конкретния случай иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/19: ERCEA/Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis, Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Допустимо ли е, съгласно договора за безвъзмездна финансова помощ и приложимите правила на Седмата рамкова програма, разходите за персонал, извършващ работа чрез дистанционна форма (телеработа), да се считат за допустими, без да се изисква доказателство за изпълнение на работата в помещенията на бенефициента и без специална проверка дали тази форма на работа е обичайна практика на бенефициента?
Спазено ли е задължението за мотивиране от страна на Общия съд при преценката на допустимостта на разходите за персонал и разходите за телеработа, включително по отношение на доказателствената тежест и изискванията за надлежна проверка на всички условия за допустимост?
Правилно ли е тълкуван и приложен договорът за услуги между бенефициента и консултантите по отношение на възможността за дистанционна работа и съответства ли тази интерпретация на доказателствата по делото?
Изисква ли се Общият съд да провери и мотивира изрично дали дистанционната работа е част от обичайната практика на бенефициента, за да признае съответните разходи за допустими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/19: ERCEA/Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis, Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Тълкувано ли е неправилно от Общия съд изискването за надзор и присъствие на персонала в помещенията на получателя на субсидията по смисъла на член II.15 от Общите условия на договора?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си да провери всички условия за допустимост на разходите съгласно член II.15 от Общите условия на договора, включително тежестта на доказване и мотивирането на решението?
Извършил ли е Общият съд явна грешка при тълкуването на договорните клаузи относно възможността за дистанционна работа и тяхното съдържание?
Оценил ли е Общият съд правилно дали дистанционната работа е в съответствие с обичайните практики на получателя на субсидията и дали е спазено изискването за мотивиране и разпределение на доказателствената тежест по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-849/19: Комисия/Гърция (Habitats dans la région biogéographique méditerranéenne), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Гърция по член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, като не са определени целите за опазване на специалните зони за опазване в предвидения срок?
Спазени ли са задълженията на Република Гърция по член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, като не са приети необходимите мерки за опазване за съответните специални зони за опазване в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-849/19: Комисия/Гърция (Habitats dans la région biogéographique méditerranéenne), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да определи подходящи цели за опазване на специалните защитени зони съгласно член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО?
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да приеме необходимите консервационни мерки за специалните защитени зони съгласно член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/20: Sarantos/Парламент и Съвет, Определение от 28 октомври 2020 г.
Може ли жалбоподателите да се считат за лично засегнати от Регламент 2019/1157 по смисъла на член 263, четвърто изречение ДФЕС, когато основанието за засегнатостта им са религиозни убеждения, споделяни от неопределен брой лица?
Системата на съдебна защита в ЕС допуска ли дерогиране на изискванията за допустимост на жалбата при твърдения за нарушение на основни права?
Допустимо ли е лице да подаде жалба без представителство от друг адвокат, когато самият жалбоподател е адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/20: Sarantos/Парламент и Съвет, Определение от 28 октомври 2020 г.
Попада ли регламент с общо приложение, който не представлява законодателен акт, в обхвата на понятието за подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Може ли жалба за отмяна да бъде допустима, ако жалбоподателят не е лично засегнат от атакувания регламент?
Допустима ли е жалба, подадена без посредничеството на адвокат, когато жалбоподателят е адвокат с право да практикува пред национална юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.