всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Немски

Автентичен език на производството – немски

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Прилага ли се член 3, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Регламент № 2988/95 за връщането на недължимо изплатено на износител възстановяване при износ дори когато последният не е извършил никаква нередност?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
Прилага ли се посочената по-горе разпоредба mutatis mutandis за връщането на такива облаги от лицето, на което износителят е прехвърлил претенцията си за възстановяването при износ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Означава ли допълнителното правило, съдържащо се в член 2, параграф 2 от Директива 2001/83 […], че Директива 2001/83 […] следва да се прилага по отношение на продукт, който може да бъде класифициран като лекарствен продукт, чиито лекарствени свойства обаче не са категорично установени
Каква степен на вероятност и съответно каква степен на установяване на фактите е необходима според случая, за да се обоснове прилагането на Директива 2001/83 […]?
Може ли продукт, който не е лекарствен продукт според представянето си, да се счита за лекарствен продукт според функцията си по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 2001/83 […], поради факта че той съдържа вещество, което при определена доза може да предизвика промяна на физиологичните функции, чиято доза в подлежащия на преценка продукт — при нормални условия на употреба — обаче остава несъществена
Следва ли този въпрос да се отнесе към характеристиката „фармакологично действие“ или към характеристиката „промяна на физиологичните функции на човека“?
Съгласно определеното с Директива 2004/27 […] ново съдържание на понятието за лекарствен продукт, от значение ли са все още критериите за „начините на употреба на продукта, обхвата на разпространението му, познанията на потребителите за него и рисковете, до които може да доведе употребата му“, които са признати от съдебната практика при класификацията като лекарствен продукт като релевантни наред с фармакологичните свойства (Решение от 9 юни 2005 г. по дело [HLH Warenvertrieb и Orthica,] C-211/03, [C-299/03 и C-316/03—C-318/03,] Recueil, стр. I-5141, точка 51)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Трябва ли член 10, параграф 1 и член 12, параграф 1 от [Директивата] да се тълкуват в смисъл, че дадена марка е предмет на реално използване, ако тя се използва за стоки (в случая безалкохолни напитки), които се предоставят от притежателя на марката безплатно след сключване на договора за покупко-продажба на приобретателите на други продавани от него стоки (в случая облекло)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

1) При определяне на това дали по смисъла на член 1, параграф 2 от [Регламент № 258/97] дадена храна „до този момент не [е] бил[а] използван[а] в значителна степен в рамките на Общността за консумация от човека“ от значение ли е обстоятелството, че малко преди влизането в сила на посочения регламент на 15 май 1997 г., тази храна е била внесена на малка част от територията на Общността (в случая Сан Марино) и е могла да бъде придобита там?
2) Трябва ли да се счита, че даден вид храна вече не е нова по смисъла на член 1, параграфи 1 и 2 от [Регламент № 258/97], когато до този момент всички използвани за производството ѝ съставки са били използвани в значителна степен в рамките на Общността за консумация от човека?
3) Следва ли член 1, параграф 2, буква г) от [Регламент № 258/97] да се тълкува стеснително, в смисъл че в групата на „храни[те] […], състоящи се от […] водорасли“, не попадат храните, които съдържат само такива водорасли, които до този момент вече са били използвани в рамките на Общността за консумация от човека?
4) Може ли да се счита, че дадена храна спада към тези, които „имат история на безопасна употреба като храна“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква д) от [Регламент № 258/97], когато придобитият опит относно нейната безвредност е налице само в райони извън Европа (в случая Япония)?
5) Може ли да се счита, че дадена храна спада към храните, които „имат история на безопасна употреба като храна“, защото е произведена от съставки, които според опита са безвредни, в рамките на обичаен производствен и преработвателен процес, когато не е налице никакъв опит относно комбинацията от съставките и процеса?
6) От член 1, параграф 3 от [Регламент № 258/97], според който „[к]огато е необходимо, може да се определи, в съответствие с процедурата, изложена в член 13, дали даден вид храна или хранителна съставка попада в обхвата на параграф 2 от настоящия член“, произтича ли задължение за предприемача в случай на спор да поиска такова определяне и да изчака резултатите от него
Могат ли от тази разпоредба и от член 1, параграф 2 от [Регламент № 258/97] да се изведат и изисквания във връзка с тежестта за излагане на факти и обстоятелства и с доказателствената тежест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.

Следва ли член 31, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която от една страна задължава кабелния оператор да включи в своята аналогова кабелна мрежа телевизионни канали и услуги, които вече се разпространяват по наземен път, а това води до използването на повече от половината капацитет в тази мрежа, и от друга страна, при недостиг на канали налага на кандидатите ред на удовлетворяване, водещ до използването на всички канали, които са на разположение в тази мрежа?
Включва ли понятието „телевизионни услуги“ по смисъла на член 31, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО и доставчиците на медийни услуги или доставчиците на телемедии, например телешопинг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.

Следва ли член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 във връзка с четиринадесетото съображение от този регламент да се тълкува в смисъл, че произтекъл с летателен апарат технически проблем, довел до отмяната на полет, спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба или, напротив, това понятие включва ситуации от друго естество, които не се състоят в технически проблеми
Следва ли посочените в тази разпоредба причини за освобождаване да се тълкуват в съответствие с разпоредбите на Конвенцията от Монреал, по-специално с член 19 от нея?
Изключва ли самата честота на техническите проблеми възможността последните да спадат към „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, когато при въздушните превозвачи процентът на отмяна на полети поради посочените проблеми е по-висок от средния?
Следва ли да се счита, че въздушен превозвач е взел „всички разумни мерки“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, ако докаже, че са извършени определените от закона минимум дейности по поддръжка на летателния апарат, чийто полет е отменен, и достатъчни ли са тези доказателства, за да бъде освободен посоченият превозвач от задължението си за обезщетение, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.

Изисква ли член 15, параграф 1 от приложение I към Споразумението […] що се отнася до достъпа до дейност като самостоятелно заето лице и нейното упражняване, единствено на самостоятелно заети лица по смисъла на член 12, параграф 1 от приложение I към Споразумението в приемащата страна да се предостави третиране, не по-малко благоприятно от това, което е предоставено на собствените ѝ граждани, или това важи и за самостоятелно заетите погранични работници по смисъла на член 13, параграф 1 от приложение I към Споразумението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.

Трябва ли съдържащата се в член 54 от [КПСШ] забрана за налагане на двойно наказание да се тълкува в смисъл, че тя е пречка за наказателното преследване в Република Австрия срещу уличено лице, когато наказателното преследване, образувано за същото деяние в Словашката република след присъединяването ѝ към Европейския съюз, е прекратено без последваща санкция след разследване по същество от полицейски орган, приключило с подлежащ на изпълнение акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.

Съвместимо ли е с член 43 ЕО националното изискване гражданите на осемте нови държави членки, които желаят да впишат дружество в търговския регистър, да доказват качеството си на самонаети лица чрез удостоверение от службата по заетостта или чрез документ за освобождаване от разрешение за работа?
Обосновано ли е дискриминационното третиране на гражданите на осемте нови държави членки при вписването на дружества в търговския регистър с оглед на целите за защита на обществения ред и предотвратяване на злоупотреби със свободата на установяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.

Необходимо ли е представянето на новата опаковка да се преценява с оглед на принципа, който изисква нарушаването да е във възможно най-малка степен, или (единствено) с оглед на обстоятелството дали то може да накърни репутацията на марката и тази на притежателя?
Трябва ли член 7 от Директива 89/104 и свързаната с него практика на Съда да се тълкуват в смисъл, че паралелният вносител е изпълнил своето задължение за уведомяване единствено когато е посочил на притежателя на марката държавата на износ и конкретните причини за преопаковането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form