всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Датски

Автентичен език на производството – датски

Дело C-212/97: Centros, Съдебно решение от 9 март 1999 г.

Допустимо ли е съгласно член 52, както и членове 56 и 58 от Договора за ЕО, отказът за регистрация на клон на дружество, учредено в друга държава членка, законно учредено с дружествен капитал от 100 UKL (приблизително 1 000 DKR) и съществуващо в съответствие със законодателството на тази държава членка, когато самото дружество не извършва търговска дейност, а възнамерява да учреди споменатия клон, за да извършва изцяло дейността си в държавата, където той ще бъде учреден, и когато има основание да се счита, че използваният метод е насочен към избягване на учредяването на дружеството в последната държава членка, за да не се внесе минималният капитал от 220 000 DKR (понастоящем 125 000 DKR)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-250/97: Lauge и др., Съдебно решение от 17 декември 1998 г.

Следва ли изразът „колективни уволнения, произтичащи от прекратяване на дейността на предприятието в резултат на съдебно решение“ (вж. член 3, параграф 1, втора алинея, и член 4, параграф 4 от Директива 75/129/ЕИО, изменена с Директива 92/56/ЕИО) да обхваща случай, при който колективните уволнения се извършват в същия ден, в който работодателят подава молба за откриване на производство по ликвидация и прекратява дейността на предприятието, а впоследствие компетентният съд, без каквото и да е отлагане, различно от това, произтичащо от определената от съда дата за разглеждане на делото, издава решение за ликвидация по подадената молба и определя датата на подаване на молбата за ликвидация като релевантна дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-67/97: Bluhme, Съдебно решение от 3 декември 1998 г.

Национално законодателство, което забранява отглеждането на какъвто и да е вид пчели на остров като Лесо, различни от подвида Apis mellifera mellifera (Лесо кафява пчела), представлява ли мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение по смисъла на член 30 от Договора
Ако това е така, може ли такова законодателство да бъде обосновано на основание защита на здравето и живота на животните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-66/96: Høj Pedersen и др., Съдебно решение от 19 ноември 1998 г.

Противоречи ли на правото на Общността, включително на член 119 от Договора за ЕО и Директиви 75/117/ЕИО, 76/207/ЕИО и 92/85/ЕИО, национално законодателство, което освобождава работодателите от задължението да изплащат заплати на бременни служителки в случаите, когато:
1. отсъствието се дължи на това, че бременността значително утежнява заболяване, което иначе не е свързано с бременността;
2. отсъствието се дължи на заболяване, причинено от бременността;
3. отсъствието се дължи на патологично развитие на бременността и продължаването на работата би създало риск за здравето на жената или на нейното неродено дете;
4. отсъствието се дължи на рутинни незначителни оплаквания, свързани с бременността, които се срещат при всяка нормална бременност и освен това не водят до неработоспособност;
5. отсъствието е резултат от медицинска препоръка, предназначена да защити нероденото дете, но която не се основава на действително патологично състояние или на някакви специални рискове за нероденото дете;
6. отсъствието се дължи на това, че работодателят, само на основание бременността, счита, че не може да осигури работа на бременната служителка, въпреки че тя не е неработоспособна,
и в ситуации 1 до 3 и 6 държавата гарантира, че бременната служителка ще получава същата ставка на обезщетение, каквато би получавала при болничен отпуск, докато в ситуации 4 и 5 не се получава държавно обезщетение, а работодателят, освен това, е длъжен по националното законодателство да изплаща пълна заплата по време на заболяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/97: Upjohn, Заключение от 19 ноември 1998 г.

1. Пречат ли член 7 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки и/или членове 30 и 36 от Договора за ЕО на притежателя на търговска марка да се позовава на правото си по националното право на търговските марки като основание да се противопостави на това трето лице да закупи фармацевтичен продукт в държава членка, да го преопакова в собствена опаковка на това трето лице, върху която да постави търговска марка X, принадлежаща на притежателя на търговската марка, и да пусне продукта на пазара в друга държава членка, в случай че въпросният фармацевтичен продукт се предлага на пазара от притежателя на търговската марка или с негово съгласие в държавата членка на закупуване под търговска марка Y, а идентичен фармацевтичен продукт се предлага на пазара от притежателя на търговската марка или с негово съгласие в посочената втора държава членка под търговска марка X?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че използването на различни търговски марки от притежателя на търговската марка в държавата, в която вносителят закупува продукта, и в тази, в която го продава, се дължи на субективни обстоятелства, характерни за притежателя на търговската марка
Ако отговорът е положителен, длъжен ли е вносителят да докаже, че използването на различни търговски марки е или е било насочено към изкуствено разделяне на пазарите (в тази връзка се прави препратка към решение на Съда от 10 октомври 1978 г. по дело 3/78 Centrafarm срещу American Home Products Corporation)?
3. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че използването на различни търговски марки от притежателя на търговската марка в държавата, в която вносителят закупува продукта, и в тази, в която го продава, се дължи на обективни обстоятелства извън контрола на притежателя на търговската марка, включително по-специално изисквания на националните здравни органи или права върху търговски марки на трети лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/96: Дания/Комисия, Съдебно решение от 1 октомври 1998 г.

Допустимо ли е националната практика, при която всяко юридическо лице може да подава оферта в процедурата по търг за интервенционни изкупувания на говеждо месо, без да се проверява тяхната независимост?
Настъпила ли е вреда за бюджета на ЕФГЗ (Европейския фонд за гарантиране на земеделието) вследствие на оспорваната практика и има ли Комисията правно основание да извърши финансова корекция?
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваното решение на Комисията съгласно член 190 от Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-319/96: Brinkmann Tabakfabriken/Skatteministeriet, Съдебно решение от 24 септември 1998 г.

Следва ли определенията в Втората директива на Съвета (79/32/ЕИО) от 18 декември 1978 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, които засягат потреблението на произведен тютюн, в редакцията ѝ, действаща на 14 май 1990 година, да се тълкуват в смисъл, че продукт със следните характеристики следва да се класифицира като цигари или като тютюн за пушене:
- има пакет, съдържащ 25 г ситно нарязан тютюн за пушене, разделен на 30 индустриално произведени ролки тютюн, всяка ролка е с еднакъв размер, консистенция и еднородност;
- всяка ролка тютюн е с дължина 68,6 мм и съдържа приблизително 833 мг ситно нарязан тютюн за пушене, обвит в целулоза и пресован в тънък блок;
- обвивката е пореста и ролката тютюн не може да се пуши такава, каквато е, а трябва да бъде поставена в туба за цигари или обвита в обикновена цигарена хартия, което и в двата случая може да стане без използване на инструменти?
Ако отговорът на първия въпрос е, че продуктът следва да се класифицира като тютюн за пушене, съдът се моли да отговори на следните въпроси:
2. Съгласно правото на Общността има ли предприятие право на обезщетение за всяка вреда, претърпяна от него в резултат на нарушение на правото на Общността от държава членка, състоящо се в това, че органът, отговорен за окончателното административно решение относно данъчната група, към която следва да бъде отнесен даден тютюнев продукт, е приел решение, което противоречи на член 3, параграф 1 от Директива 79/32/ЕИО и, ако да, какви са условията за такава отговорност?
3(а). Изпълнени ли са правилно в държава членка определенията на произведените тютюневи изделия в Директива 79/32/ЕИО, ако министърът на финансите е по закон упълномощен да приеме разпоредби относно определенията на тютюневите изделия в съответствие с разпоредбите на Европейските общности, когато не са приети правни разпоредби въз основа на закона?
Ако отговорът на въпрос 3(а) е отрицателен, Съдът на Европейските общности се моли да отговори на следния въпрос:
3(б). Има ли значение, по отношение на отговора на въпрос 2, че определенията в Директивата за тютюна не са въведени в държавата членка, ако националният орган в решението си се е позовал на определенията и страните по делото пред националния съд са съгласни, че определенията в Директивата са с пряко приложение?
4. Има ли значение, по отношение на отговора на въпрос 2, че органите са отказали да спрат действието на решението на органа, поискано от ищеца с цел ограничаване на неговите загуби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-250/97: Lauge и др., Заключение от 24 септември 1998 г.

Обхваща ли изразът „колективни уволнения, произтичащи от прекратяване на дейността на предприятието в резултат на съдебно решение“ (вж. член 3, параграф 1, втора алинея, и член 4, параграф 4 от Директива 75/129/ЕИО, изменена с Директива 92/56/ЕИО) случая, при който колективните уволнения се извършват в същия ден, в който работодателят подава молба за ликвидация и прекратява дейността на предприятието, а съдът впоследствие, без каквото и да е забавяне, различно от определената от съда дата за разглеждане на делото, издава заповед за ликвидация по подадената молба и приема датата на тази молба за определяща?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/96: Skatteministeriet/Sportgoods, Съдебно решение от 24 септември 1998 г.

Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година относно последващото събиране на вносни или износни мита, които не са били изискани от длъжника за стоки, допуснати до митнически режим, който предполага задължение за плащане на такива мита, да се тълкува в смисъл, че когато при последваща проверка е установена грешка в тарифното класиране на стоки, посочени в декларация за допускане до свободно обращение, и когато събирането на мита за продуктите, попадащи под тарифната позиция, под която тези стоки е трябвало да бъдат класирани, е било спряно към датата на приемане на тази декларация, но е било възстановено към момента на откриване на грешката, митническите органи не трябва да вземат предвид това спиране при преизчисляване на размера на законно дължимите мита към датата на приемане на декларацията?
Когато Комисията, след консултация с Комитета по митническия кодекс, е приела решение, адресирано до държава членка, с което се приема, че в конкретен случай няма основание за опрощаване на вносни мита съгласно разпоредбите на Регламент № 1430/79, и когато това решение не съдържа никакви правни или фактически указания относно правното основание за последващо събиране на съответните вносни мита по силата на Регламент № 1697/79, може ли национален съд да се произнесе по този въпрос, като при необходимост използва процедурата по член 177 от Договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-61/97: Foreningen af danske Videogramdistributører, agissant pour Egmont Film и др./Laserdisken, Съдебно решение от 22 септември 1998 г.

Противоречи ли член 30, във връзка с член 36, или членове 85 и 86 от Договора за ЕИО на това, притежателят на изключителни права върху филм, който е прехвърлил изключителното право за производство и разпространение на копия от филма в една държава членка, да даде съгласие за отдаване под наем на собствените си издания, като същевременно възпрепятства отдаването под наем на внесени издания, които са пуснати на пазара в друга държава членка, когато притежателят на изключителните права за производство и разпространение на копия от филма е прехвърлил собствеността върху копията с мълчаливо съгласие те да бъдат отдавани под наем в тази последна държава членка?
С оглед на това, че Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и на заемане и относно някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, е влязла в сила, същият въпрос се повтаря на основание, че директивата е приложима към отговора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1313233343548 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form