всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Български

Автентичен език на производството – български

Дело C-376/13: Комисия/България, Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Допустимо ли е ограничаването до две на броя на предприятията, които могат да получат право на ползване на радиочестоти за наземно цифрово радиоразпръскване, съгласно § 5а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения?
Съвместима ли е със съюзното право забраната доставчиците на телевизионно съдържание, които не излъчват програмите си в България, и свързаните с тях лица да участват в конкурсните процедури за предоставяне на права на ползване на честоти за наземно цифрово радиоразпръскване?
Съвместима ли е със съюзното право забраната спечелилите конкурсите за предоставяне на права на ползване на честоти за наземно цифрово радиоразпръскване да изграждат електронни съобщителни мрежи за пренос на радио- и телевизионни програми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-376/13: Комисия/България, Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз ограничаването до две на броя на предприятията, на които може да бъде предоставено право на ползване на честоти за наземно цифрово радиоразпръскване?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изключването на доставчиците на телевизионно съдържание, които не излъчват програми в България, и свързаните с тях лица от конкурсните процедури за предоставяне на права на ползване на честоти за наземно цифрово радиоразпръскване?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз забраната спечелилите конкурсите за предоставяне на права на ползване на честоти за наземно цифрово радиоразпръскване да изграждат електронни съобщителни мрежи за пренос на радио- и телевизионни програми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/14: CHEZ Razpredelenie Bulgaria, Заключение от 12 март 2015 г.

1) Понятието „етнически произход“, разгледано в Директива 2000/43/ЕО […] и в Хартата на основните права в Европейския съюз следва ли да се тълкува в смисъл, че то се отнася до компактна група български граждани от ромски произход, като тези, живеещи в кв. „Гиздова махала“, гр. Дупница?
2) Понятието „сравнима ситуация“ посочено в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата приложимо ли е във връзка с изложената фактическа обстановка, при която средствата за търговско измерване в ромски квартали се поставят на височина 6—7 метра, за разлика от обичайното разположение под 2 метра в други квартали без компактно ромско население?
3) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата да се тълкува в смисъла, че поставянето на СТИ в ромски квартали на височина 6—7 метра представлява по-малко благоприятно третиране на населението от ромски произход в сравнение с това от друг етнически?
4) Ако се касае за по-малко благоприятно третиране, следва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че при фактическата обстановка по делото, това третиране се дължи изцяло или частично на обстоятелството, че засяга ромски етнически етнос?
5) Допуска ли Директивата национална разпоредба като тази на § 1, т. 7 от ДР на Закона за защита от дискриминация, която предвижда, че „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси?
6) Относимо ли е понятието „видимо неутрална практика“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата към практиката на ЧЕЗ да поставя СТИ на височина от 6—7 метра
Как следва да се тълкува понятието „видимо“ — в смисъл, че практиката е очевидно неутрална или в смисъл, че практиката изглежда неутрална само на пръв поглед, т.е. е привидно неутрална?
7) За да е налице непряка дискриминация по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата, необходимо ли е неутралната практика да поставя лицата в особено по-неблагоприятно положение въз основа на расов признак или етнически произход или е достатъчно тази практика само да засяга лица от определен етнически произход
В този смисъл допуска ли чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата национална разпоредба като тази на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, предвиждаща, че непряка дискриминация има, когато едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение на основата на признаците по ал. 1 (включително етническа принадлежност)?
8) Как следва да се тълкува израза „особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата
То аналогично ли е на израза „по-малко благоприятно третиране“, използван в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата или касае само особено значими, очевидни и тежки случаи на неравенство
Описаната в настоящия случай практика представлява ли особено неблагоприятно положение
Ако не е налице особено значим, очевиден и тежък случай на поставяне в неблагоприятно положение, това достатъчно ли е, за да обоснове липсата на непряка дискриминация (без да се изследва обстоятелството дали съответната практика е оправдана, подходяща и необходима с оглед постигане на законна цел)?
9) Допускат ли чл. 2, § 2, буква „а“ и буква „б“ национални разпоредби като тези на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, които изискват „по-неблагоприятно третиране“ за наличие на пряка дискриминация и „поставяне в по-неблагоприятно положение“ за наличие на непряка дискриминация, без да разграничават тежестта на съответното неблагоприятно третиране, както това е направено в Директивата?
10) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата да се тълкува в смисъл, че изследваната практика на ЧЕЗ е обективно оправдана с оглед осигуряване на сигурността на електропреносната мрежа и надлежно отчитане на потребената електрическа енергия
Подходяща ли е тази практика, като се има предвид и задължението на ответника да осигури свободен достъп на потребителите до показанията на електромерите
Необходима ли е тази практика, след като от публикации в медиите са известни други достъпни в техническо и финансово отношение средства за гарантиране сигурността на СТИ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-451/14: Petrus, Определение от 5 февруари 2015 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася по въпроси, свързани с национални разпоредби, които не прилагат правото на Съюза и по които само разпоредби на Хартата се посочват като релевантни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-451/14: Petrus, Определение от 5 февруари 2015 г.

Тълкуването на член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ и член 17, параграф 1 от Хартата във връзка със съвместимостта на национален мораториум върху придобивната давност с гарантираното право на собственост и принципа на равно третиране.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/13: Somova, Съдебно решение от 5 ноември 2014 г.

Следва ли член 48, алинея 1 ДФЕС и член 49, алинеи 1 и 2 ДФЕС съобразно фактите по главното производство да се тълкуват, че допускат национална норма на държава членка, като разглежданата в главното производство, а именно по член 94, ал. 1 от КСО — относно изискването за прекратяване на осигуряването като основание за отпускане на пенсия за старост на гражданин на държава членка, който към датата на подаване на заявлението за пенсия осъществява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава членка и попада в приложното поле на Регламент № 1408/71?
Следва ли от член 94, параграф 2 от Регламент № 1408/71, тълкуван във връзка с член 48, алинея 1, буква а) ДФЕС, че допуска изключение от правилото за сумиране на осигурителния стаж за осигурителни периоди, завършени в друга държава членка преди датата на прилагането на регламента от държавата членка, пред която е подадено искането за пенсиониране, като предоставя правото на избор на осигуреното лице да посочи същите периоди за сумиране и да прецени необходимостта от сумирането, когато придобитият стаж само по правото на държавата, пред която се подава заявлението, не е достатъчен, за да се придобие правото на пенсия, и който може да бъде придобит само чрез заплащане на осигурителни вноски?
При същите обстоятелства член 48, алинея 1, буква а) ДФЕС допуска ли отказът от прилагането на член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71 — за сумиране на осигурителни периоди след датата на прилагането му, да се извърши по преценка на осигуреното лице, като не посочи в заявлението за пенсиониране завършени осигурителни периоди в друга държава членка?
Следва ли член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се тълкува, че не допуска признаването на осигурителен стаж чрез заплащане на осигурителни вноски, като предвиденото по параграф 9, алинея 3 от преходните и заключителните разпоредби на КСО по българското право, когато при условията на главното производство така признатият осигурителен стаж ще съвпадне с осигурителни периоди, завършени по правото на друга държава членка?
Следва ли член 12, параграф 2 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да прекрати плащането занапред и да иска възстановяването на всички плащания за отпусната по националното ѝ право пенсия за старост на гражданин на тази държава, когато предвидените в текста на този регламент изисквания са налице само към датата на отпускането на пенсията, и по съображения, основани само на националното право, според които към датата на отпускането на пенсията не е прекратено осигуряването на лицето в друга държава членка, признат е осигурителен стаж чрез заплащане на осигурителни вноски по националното право, без да се вземат предвид завършени към датата на отпускане на пенсията осигурителни периоди в друга държава членка и без да се излагат съображения, че е следвало да се определи различен размер на пенсията?
В случай че е допустимо възстановяването на плащанията на пенсията, то следва ли от принципите за равностойност и ефективност по правото на Европейския съюз, че се дължи и лихва, когато по националното право на държавата членка не се предвижда лихва при възстановяване на пенсия, отпусната по международен договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-403/14: Vekos Trade, Определение от 4 ноември 2014 г.

При какви условия следва да се заличи дело от регистъра на Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициално запитване от националната юрисдикция?
Кой следва да се произнесе по съдебните разноски при заличаване на дело, когато производството пред Съда представлява отклонение от обичайния национален процес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-492/13: Traum, Съдебно решение от 9 октомври 2014 г.

Следва ли да се счита за изпълнено условието за освобождаване на чл. 138 § 1 от Директивата [за ДДС] и липса на дерогация по чл. 139 § 1 предложение второ от [тази директива] в хипотеза като в главното производство, при която се установява, че липсата на качество „регистрирано по ЗДДС лице“ на получателя на стоката е отразена в [базата данни VIES] след извършване на доставката [като закъснялото отразяване на качеството „дерегистрирано по ДДС лице“ се установява от данни, събрани от българската данъчна администрация], а жалбоподателят твърди, че е положил дължимата грижа чрез извършване на справки в [тази база данни], които не са документирани?
Нарушава ли принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и закрила на оправданите правни очаквания административна и съдебна практика, при която в тежест на продавача (изпращач по договора за превоз) е възложено установяването на истинността на подписа на получателя и дали той е на лице, което представлява дружеството — получател, на негов служител, със съответна длъжност, или на упълномощено лице?
В случай като процесния разпоредбата на чл. 138 § 1 от Директива[та за ДДС] има ли директен ефект и може ли да бъде приложена пряко от националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-374/12: Valimar, Съдебно решение от 18 септември 2014 г.

Следва ли член 11, параграф 9 и параграф 10 от [Основния регламент] да се тълкува във връзка с член 2, параграфи 8 и 9 от същия регламент в смисъл, че ако няма обоснована промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9, тези разпоредби имат предимство пред всякакви имплицитни пълномощия на институциите по член 11, параграф 3 от [Основния] регламент при определянето на експортната цена, в това число, както в случая на Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, имплицитното пълномощие на институциите да правят оценка на надеждността на експортните цени на [SSM] за в бъдеще, като правят сравнения с минималните цени съгласно ценовите гаранции и с цени от продажби в трети страни
Оказват ли влияние на отговора на този въпрос случаите, когато, както в случая на [SSM] и Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, институциите, при упражняването на правомощията си във връзка с оценката на трайността на промяната на обстоятелствата по съществуването на дъмпинг съгласно член 11, параграф 3 от същия регламент, решат да изменят антидъмпинговата мярка (да понижат ставката на антидъмпинговото мито)?
Следва ли от отговора на първия въпрос, че при обстоятелствата, описани в Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, в частта относно определянето на експортната цена на [SSM], и при отсъствие в текста на Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета на изрично обосноваване на промяна по смисъла на член 11, параграф 9 от [Основния] регламент, оправдаваща използване на нова методология, Комисията е била длъжна да приложи методология за определяне на експортната цена, използвана в първоначалното разследване, в дадения случай съобразно член 2, параграф 8 от [Основния регламент]?
Предвид отговорите на първия и втория въпрос, следва ли Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, в частта относно определяне и налагане на индивидуалните антидъмпингови мерки по отношение на вноса на [разглежданите стоки], произведени от [SSM,] да се счита за издаден в нарушение на член 11, параграф 9 и параграф 10 във връзка с член 2, параграф 8 от [Основния] регламент, съответно на невалидно правно основание и като такъв, да се признае за невалиден в тази му част?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-488/13: Parva Investitsionna Banka и др., Определение от 9 септември 2014 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредбите на Регламент № 1896/2006 по отношение на изцяло вътрешноправни положения, които не попадат в приложното поле на този регламент, когато националното законодателство не препраща пряко и безусловно към правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1474849505159 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form