Wathelet
Генерален адвокат – Wathelet
Дело C-261/17: Ccc Event Management/Съд на Европейския съюз, Определение от 13 юли 2017 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда иск за обезщетение за вреди, причинени от неотправяне на преюдициален въпрос от национален съд?
Съществува ли задължение за националния съд да уведоми страните или Съда на Европейския съюз за решението си да не отправя преюдициален въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/15: London Borough of Ealing, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.
1) Има ли право Обединеното кралство на основание член 133, втора алинея от Директива 2006/112 да прилага съдържащото се в буква г) [първа алинея] от този член условие спрямо публичноправни субекти, [от една страна], в случаите, когато към 1 януари 1989 г. съответните сделки са третирани от Обединеното кралство като облагаеми [с ДДС], но други спортни услуги са освободени към тази дата, и [от друга страна], в случаите, когато съответните сделки първоначално не са били освободени по националното право, преди Обединеното кралство да поиска прилагането на условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея], буква г) от тази директива?
2) Ако отговорът на първия въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да прилага условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея,] буква г) от Директива 2006/112, спрямо публичноправни нестопански организации, без същевременно да прилага това условие спрямо нестопански организации, които не са публичноправни субекти?
3) Ако отговорът на втория въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да изключи за всички публични нестопански организации възможността да се ползват от освобождаването, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква м) [от Директива 2006/112], без да се преценява за всяка доставка поотделно дали предоставянето на това освобождаване има вероятност да доведе до нарушаване на конкуренцията, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/17: Anodiki Services EPE, Определение от 13 юли 2017 г.
Подлежи ли искане за прилагане на бърза процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на приемане при наличие на риск от нарушение на правото на Съюза или поради интерес на страните за по-бързо определяне на права, произтичащи от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/17: Ccc Event Management/Съд на Европейския съюз, Определение от 13 юли 2017 г.
Може ли неизпращането на преюдициално запитване от национален съд да ангажира отговорността на Съда на Европейския съюз за причинени вреди?
Съществува ли право на страните да бъдат уведомени за отказ на национален съд да отправи преюдициално запитване съгласно правото на Европейския съюз?
Съществува ли несъвместимост между член 267 ДФЕС и член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз относно предаването и уведомяването за решения на националните съдилища по преюдициални запитвания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-231/17: Vatseva/Европейски съд по правата на човека, Определение от 6 юли 2017 г.
Приложими ли са изискванията за конкретизация на правните основания и мотиви в жалбата срещу съдебен акт на Общия съд при обжалване по член 181 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-231/17: Vatseva/Европейски съд по правата на човека, Определение от 6 юли 2017 г.
Съответства ли жалбата на изискванията за допустимост относно посочване на конкретни правни основания и мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/16: Glencore Grain Hungary, Съдебно решение от 6 юли 2017 г.
Трябва ли член 183 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че крайният срок за възстановяване на надвзетия ДДС се удължава до деня на връчването на протокола, изготвен след проверка, когато в рамките на процедурата за данъчен контрол, започната до 30 дни от получаване на искането за възстановяване, на данъчнозадълженото лице е наложена глоба за неизпълнение?
С оглед на принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, допуска ли член 183 от Директивата за ДДС национална правна уредба, която при забавено плащане на дадена сума изключва плащането на лихви за забава, когато в рамките на проверката, свързана с плащането на тази сума, данъчнозадълженото лице е било санкционирано от съответния орган във връзка със задължението за сътрудничество, въпреки че продължилата няколко години проверка се е забавила по причини, които не могат да се вменят основно на данъчнозадълженото лице?
Трябва ли член 183 от Директивата за ДДС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че искането за плащането на лихви във връзка с удържани или невъзстановени данъци, в противоречие с правото на Съюза, е субективно право, което пряко произтича от самото право на Съюза, така че доказателството за нарушението на правото на Съюза и за невъзстановяването на данъка да е достатъчно, за да се предяви право на лихви пред юрисдикциите и другите органи на държавите членки?
Ако предвид отговорите, дадени на предходните въпроси, запитващата юрисдикция приеме по делото в главното производство, че националната правна уредба на държавата членка противоречи на член 183 от Директивата за ДДС, ще бъде ли в съответствие с правото на Съюза, ако счете, че съдържащият се в решенията на органите на държавите членки отказ за плащане на лихви за забава противоречи на член 183 от Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/17: Hüsken и др., Определение от 6 юли 2017 г.
При какви условия се заличава дело от регистъра на Съда на Европейския съюз съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Коя институция е компетентна да се произнесе по въпроса за разноските при прекратяване на производството пред Съда поради спогодба между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/17: Gollnisch/Парламент, Определение от 6 юли 2017 г.
Допустимо ли е в производството по обжалване да се повтарят доводи, вече изложени пред Общия съд, без да се конкретизират правни грешки?
Може ли жалбоподателят да излага нови основания пред Съда, които не са били повдигнати пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/17: Gollnisch/Парламент, Определение от 6 юли 2017 г.
Допустимо ли е повторното излагане на основания и доводи, вече представени пред Общия съд, без конкретизиране на твърдяна грешка при прилагането на правото?
Допустимо ли е въвеждане на нови основания в производството по обжалване пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.