всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Spielmann

Генерален адвокат – Spielmann

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Трябва ли членове 49 и 56 ДФЕС и член 7, параграф 7 от Директива [2011/24] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която автоматично обвързва възстановяването на разходите, направени от задължително осигуреното лице в държавата членка на пребиваване, с извършването на медицинска преценка от медицински специалист, който предоставя здравни услуги в здравноосигурителната система на тази държава, както и с последващото издаване от този специалист на искане за хоспитализация, без да е разрешено да се представят равностойни медицински документи, издадени от частни медицински заведения, включително когато хоспитализацията е била извършена и здравната услуга е била предоставена в държава членка, различна от държавата на пребиваване на осигуреното лице?
2) Трябва ли членове 49 и 56 ДФЕС, член 22, параграф 1, буква в) от Регламент [№ 1408/71], принципите на свободно движение на пациенти и услуги и принципите на ефективност и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която — в случай че не е получено предварително разрешение — определя обема на услугите, които следва да бъдат заплатени на равнището на разходите, които биха били поети от държавата членка на пребиваване, ако медицинските грижи бяха предоставени на нейна територия, чрез формула за изчисление, която значително ограничава размера на това обезщетение в сравнение с действително направените от осигуреното лице разходи в държавата членка, която е предоставила разглежданите здравни услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Съвместима ли е с член 3, параграф 1 и член 7 от Директива 93/13 клауза за предсрочна изискуемост, която предвижда възможност тази предсрочна изискуемост на кредита да се избегне или да се неутрализира в определен срок, или е необходимо такава възможност да бъде предвидена в конкретна разпоредба от националното право?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос какъв срок би бил разумен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Няма отправени преюдициални въпроси по член 267 ДФЕС в настоящото производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Правилно ли е изразът „[договорът] може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“, съдържащ се в член 6, параграф 1 от Директива 93/13, да се тълкува в смисъл, че потребителски договор в чуждестранна валута може да се изпълнява и без договорна клауза, която се отнася до основната престация по договора и поставя валутния риск без ограничение в тежест на потребителя, като се има предвид, че правото на държавата членка урежда с императивни законови разпоредби механизма за конвертиране на валута?
Съвместима ли е с член 1, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 съдебна практика на държава членка (основана на тълкуване на правото на държавата членка в светлината на тази директива и съобразно тълкувателните принципи, установени от Съда на Европейския съюз), съгласно която с оглед на принципа на недопускане на неоснователно обогатяване
a) се разпорежда възстановяване на потребителя (или приключване на сметките в негова полза) на сумите, които кредиторът е събрал на основание на обявената за неравноправна клауза, но това разпореждане не е в рамките на restitutio in integrum, тъй като специална разпоредба от националното право изключва тази евентуална правна последица от недействителността, нито се прилагат самостоятелно правилата за неоснователното обогатяване, тъй като по отношение на недействителността на договора националното право не предвижда тази правна последица, а потребителят се освобождава от особено неблагоприятните за него последици и в същото време се възстановява равнопоставеността между страните по договора чрез прилагането на основната правна последица, която правото на държавата членка предвижда по отношение на недействителността, а именно обявяването на договора за действителен по такъв начин, че неравноправните клаузи да не налагат никакво задължение на посочения потребител, а останалите елементи (които не са неравноправни) (в т.ч. договорните лихви и други разходи) да продължат да обвързват страните при същите условия;
б) в случай че не е възможно договорът да бъде обявен за действителен, като правни последици от недействителността се определят обявяването — за целите на приключването на сметките — на договора за произвеждащ правно действие до постановяване на съдебното решение и приключването на сметките между страните чрез прилагане на принципа на недопускане на неоснователно обогатяване?
Може ли при определянето на правните последици от недействителен поради изложената причина договор да се остави без приложение нормативна разпоредба на държавата членка, която е влязла в сила впоследствие и въвежда за в бъдеще задължително конвертиране в унгарски форинти, тъй като вследствие на фиксирането на обменния курс посочената разпоредба поставя определена част от валутния риск в тежест на потребителя, който поради неравноправната договорна клауза би трябвало да бъде освободен изцяло от този риск?
В случай че съгласно правото на Съюза не е възможно да се определят правните последици от недействителността нито чрез обявяването на договора за действителен, нито чрез обявяването му за произвеждащ временно правно действие, какви са правните последици и съответната съдебна практика, на която се основават, които следователно следва да се определят contra legem, независимо от правната уредба на държавата членка относно правните последици и чрез позоваване единствено на правото на Съюза, като се има предвид, че Директива 93/13 не урежда правните последици от недействителността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Допуска ли правото на Съюза тълкуване на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) във връзка с комисионата за обработка, съгласно което самото посочване в ипотечния акт на сумата по клаузата и на обстоятелството, че тази сума не надхвърля определената граница, е достатъчно, за да се приеме, че няма неравноправност с оглед на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 поради липса на прозрачност, дори когато в посочената клауза за нея няма уточнения за съдържание и време?
Ако потребителят е информиран предварително за въпросната клауза и тя не се счита за присъща за дейността по банково кредитиране, както е предвидено в Директива 2014/17, а се разглежда като отделна спрямо самата възнаградителна лихва, не трябва ли да се издават фактури и, в крайна сметка, тези услуги да се уточняват преди задължаването на потребителя за тях, и не противоречат ли на правото на Съюза такива пропуски предвид засягането на прозрачността по същество на посочената клауза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

1) Противоречи ли на принципа на прозрачност събирането на „комисиона за обработка“ за предоставянето от страна на доставчика на услуги, които не е уточнил нито по отношение на съдържанието им, нито по отношение на отделеното за тях време, което не позволява на потребителя да провери, от една страна, дали събирането ѝ съответства на договореното или посоченото в тарифите или при всички случаи дали е разумно спрямо вида на услугата, и от друга страна, дали не е налице припокриване на услуга, дали не плаща за услуги, възнаграждението за които вече е включено във възнаградителните лихви, и дали доставчикът не дублира събирането на комисионата за друга услуга?
2) Противоречи ли на принципа на прозрачност обстоятелството, че доставчикът не включва в рекламата на предлагания от него лихвен процент за потребителски ипотечни кредити и „комисионата за обработка“, която се плаща задължително при подписване на рекламирания договор, особено когато тази комисиона представлява известен, предварително определен и непроменлив процент върху отпусната сума, каквато и да е тя?
3) Ако проучването на искането за отпускане на кредит и свързаните с него дейности, събирането и анализът на информацията за кредитоспособността на заявителя и възможността му да погасява вноските по кредита през целия срок на договора и оценката на представените обезпечения са услуги, които се заплащат чрез комисионата за обработка при одобряване на искането за отпускане на кредит и подписване на договора, но не и при отхвърлянето на искането, може ли да се приеме, че става въпрос за услуги, присъщи за банковата дейност, които са част от нейния протокол за сигурност, и разходът за тях следва да се поеме от институцията, както е предвидено в Директива 2014/17[…]?
4) Ако се окаже, че с комисионата за обработка се заплащат услуги, които не са присъщи за дейността на институцията заемодател, поради което те се заплащат отделно от възнаградителната лихва, не трябва ли посочената институция да предостави на потребителя съответната фактура заедно с разбивка на сумата по нея и ДДС [данък добавена стойност] за всички предоставени услуги?
5) Противоречи ли на принципа на прозрачност обстоятелството, че доставчик, който изисква да се заплаща комисиона за обработка като възнаграждение за няколко много конкретни услуги, не издава и не предоставя на потребителя преди подписването на договора тарифа/почасова ставка за всяка една от тях, така че той да може, от една страна, да се запознае предварително с окончателните разходи по договора му за кредит, и от друга страна, да сравни цената на посочените услуги с предлаганите цени от други доставчици?
6) В съответствие ли е с принципа на прозрачност събирането на комисиона от доставчика за няколко много конкретни услуги, необходими за подписването на договора, който и двете страни искат да сключат, чрез удържане на процент от общия размер на отпуснатия кредит, така че една и съща услуга, предоставена от един и същ брой лица и за един и същ период от време, се фактурира като „комисиона за обработка“ в различни размери в зависимост от сумата на отпуснатия в конкретния случай кредит?
7) Противоречи ли на член 4, параграф 2 от Директива 93/13[…] проверка за прозрачност, при която клаузата относно комисионата за обработка се счита за неравноправна, ако стойността на комисионата надвишава определен размер, изведен от извлечени от интернет статистически данни за събираните комисиони?
8) Противоречи ли на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13[…] национална съдебна практика, съгласно която непропорционалността на комисионата за обработка се определя на базата на прилаганите в Испания към съответната дата суми на комисионите за обработка, които комисиони са начислявани в момент, в който в Испания не се е упражнявал контрол за неравноправност на клаузите относно тази комисиона?
9) Противоречи ли на принципа на ефективност обстоятелството, че при договорите, сключени преди транспонирането от Кралство Испания във вътрешния му правен ред на Директива 2014/17[…], доставчикът събира комисиона за обработка като възнаграждение за проучването на кредитоспособността на потенциалния кредитополучател и кредитния риск, когато след транспонирането на посочената директива тези проучвания вече не могат да предполагат никакъв разход за потенциалния кредитополучател?
10) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13[…] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика като установената от Tribunal Supremo (Върховен съд) с решение 816/2023 от 29 май 2023 г. [(ES:TS:2023:2131)], съгласно която контролът за неравноправност на клаузата относно „комисионата за обработка“ не изисква тя да уточнява за кои услуги се заплаща комисионата за обработка, нито на каква цена се фактурират, а се свежда до проверката дали посочената клауза съдържа ясно платимата от потребителя сума и дали тази сума не надвишава определената граница, за да се счита за непропорционална?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [2011/7] във връзка с член 2, точки 1 и 3, и с член 6, параграф 1 от [същата] директива, да се тълкува в смисъл, че i) за „предприятие“ се счита и физическото лице, което в случай като разглеждания в главното производство ползва правни услуги на адвокат с цел учредяване на дружество, на което трябва да стане управителят и да бъде единият от двамата учредители и съдружници, а ii) за „търговска сделка“ се счита сделката, която в случай като разглеждания в главното производство води до предоставяне на услуги от адвокат на такова физическо лице с цел учредяване на дружество?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос — трябва ли понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива [93/13] във връзка с член 8 от нея да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство обхваща и физическото лице, от което се претендира вземане, произтичащо от договор за предоставяне на правни услуги, ако предметът на договора е бил предоставяне на услуги с цел учредяване на дружество, а посоченото физическо лице е трябвало да стане управителят и да бъде единият от двамата учредители и съдружници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 [ДЕС], както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура, при която: а) изборът на лицето, предложено на президента на Република Полша за назначаване на съдийската длъжност, е направен от сегашния, избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби [KRS], който не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията; б) участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата]
2) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия: а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на [колегията за извънреден контрол и публични въпроси], която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в първия въпрос условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка със съдийските назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст; б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда включително служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (judex inhabilis); в) изискват от националния съд с цел прилагане на правото на Съюза и осигуряване на полезното му действие да остави без внимание решение на националния конституционен съд, доколкото в него се приема, че националното право не допуска да се разглеждат искания за отстраняване на съдия на основание пороци на назначението му, което не е отговаряло на изискванията на [правото на] Съюза за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата; г) изискват от националния съд с цел прилагане на правото на Съюза и осигуряване на полезното му действие да остави без внимание решение на националния конституционен съд, ако то е пречка за изпълнението на определение на Съда на Европейския съюз за допускане на временни мерки, с което е разпоредено да се спре прилагането на националните разпоредби, които отнемат възможността на националните съдилища да проверяват дали са изпълнени изискванията на [правото на] Съюза за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция оттегли преюдициалното си запитване?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски по главното производство при прекратяване на производството пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

2) Извършва ли уредбата по член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива [2008/48] пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредити, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство, и следователно задължителна ли е тя за държавите членки?
При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос:
3) Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство, кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до момента на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18910111219 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form