Poiares Maduro

1) Следва ли Директивата, що се отнася само до посочените по-горе разпоредби, да се тълкува в смисъл, че когато законодателят на Общността използва израза „не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски съгласно правните разпоредби на държавата, в която е установен, или на държавата на възлагащия орган“ или „не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на данъци съгласно правните разпоредби на държавата на възлагащия орган“, законодателят има предвид – единствено и само – ситуация, при която съответното лице е изпълнило тези задължения чрез пълно и навременно плащане към момента на изтичане на срока за подаване на заявления за участие в обществена поръчка (или във всеки случай преди възлагането на поръчката)?
2) Следователно, следва ли италианската национална разпоредба за транспониране [член 12, букви d) и e) от Законодателен декрет № 157 от 17 март 1995 г.] – доколкото, за разлика от посочената по-горе разпоредба на Общността, тя допуска изключване от процедурите за възлагане на поръчки на лица, които „не са в съответствие със задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски за служителите, съгласно италианското законодателство или законодателството на държавата, в която са установени“ или които „не са в съответствие със задълженията, свързани с плащането на данъци, съгласно италианското законодателство или законодателството на държавата, в която са установени“ – да се тълкува само с оглед на неизпълнението – проверимо към посочената по-горе дата (изтичане на срока за подаване на заявления за участие или непосредствено преди възлагането, дори и временно, на поръчката) – на тези задължения, без да се отдава значение на последващото „уреждане“ на тяхното положение?
3) Или, напротив (ако, с оглед на изложените в точка 2 по-горе индикации, националната разпоредба се приеме за несъвместима с логиката и функцията на разпоредбата на Общността), може ли националният законодател, с оглед на ограниченията, на които е подчинен с цел прилагане на правилата на Общността, съдържащи се в разглежданата директива, да се счита за оправомощен да въведе възможността за допускане до процедурата за възлагане на поръчка на лица, които, макар и да не са „в съответствие“ към момента на изтичане на срока за участие в процедурата, все пак докажат, че могат да уредят положението си (и са предприели положителни действия за това) преди възлагането на поръчката?
4) И ако тълкуването, посочено в точка 3 по-горе, се приеме за приложимо – като по този начин се допуска въвеждането на по-гъвкави правила, отколкото би било разрешено при по-строго тълкуване на „изпълнението“ на задълженията, посочени от законодателя на Общността – противоречат ли такива правила на основни принципи на Общността, като принципа на равно третиране на всички граждани на Съюза или – само по отношение на процедурите за възлагане на обществени поръчки – на принципа за равни условия за всички лица, кандидатстващи за участие в такива процедури?