Pikamae

1) Попада ли в приложното поле на Директива 2014/42, по-специално на член 4 от нея, както и на Рамково решение 2005/212, по-специално на член 2 от същото, национална правна уредба, съгласно която националната юрисдикция, която се произнася по конфискацията на незаконно придобито имущество в самостоятелно производство относно това имущество, което се отделя от основното наказателно производство преди наличието на престъпление да бъде установено и съответното лице да бъде признато за виновно за това престъпление, и която предвижда също конфискацията въз основа на отделени от преписката по наказателното дело материали?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли правната уредба относно достъпа до преписката в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
3) Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционният съд на дадена държава членка, който разглежда жалба за противоконституционност, подадена срещу национална правна уредба, която е обявена за несъвместима с правото на Съюза, да приеме за приложим принципа на правна сигурност и да запази произтичащите от тази правна уредба правни последици за периода, през който същата е била в сила?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли правна уредба, като установената в спорните разпоредби, относно доказването на престъпния произход на имуществото в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в членове 47 и 48 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че понятието „решение за конфискация“ по смисъла на Директива 2014/42, и по-специално на член 8, параграф 6, второ изречение от тази директива, обхваща не само съдебните решения, с които дадено имущество се обявява за незаконно придобито и се постановява неговата конфискация, но и съдебните решения, с които производството относно незаконно придобито имущество се прекратява?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата и с член 8, параграф 6, второ изречение от Директива 2014/42 правна уредба, която не предвижда право на лицата, свързани със съответното имущество, да обжалват решенията за конфискация?

1) Попада ли в приложното поле на Директива 2014/42, по-специално на член 4 от нея, както и на Рамково решение 2005/212, по-специално на член 2 от същото, национална правна уредба, съгласно която националната юрисдикция, която се произнася по конфискацията на незаконно придобито имущество в самостоятелно производство относно това имущество, което се отделя от основното наказателно производство преди наличието на престъпление да бъде установено и съответното лице да бъде признато за виновно за това престъпление, и която предвижда също конфискацията въз основа на отделени от преписката по наказателното дело материали?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли правната уредба относно достъпа до преписката в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
3) Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционният съд на дадена държава членка, който разглежда жалба за противоконституционност, подадена срещу национална правна уредба, която е обявена за несъвместима с правото на Съюза, да приеме за приложим принципа на правна сигурност и да запази произтичащите от тази правна уредба правни последици за периода, през който същата е била в сила?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли правна уредба, като установената в спорните разпоредби, относно доказването на престъпния произход на имуществото в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в членове 47 и 48 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че понятието „решение за конфискация“ по смисъла на Директива 2014/42, и по-специално на член 8, параграф 6, второ изречение от тази директива, обхваща не само съдебните решения, с които дадено имущество се обявява за незаконно придобито и се постановява неговата конфискация, но и съдебните решения, с които производството относно незаконно придобито имущество се прекратява?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата и с член 8, параграф 6, второ изречение от Директива 2014/42 правна уредба, която не предвижда право на лицата, свързани със съответното имущество, да обжалват решенията за конфискация?