всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Leger

Генерален адвокат – Léger

Дело C-342/93: Gillespie и др., Заключение от 6 юни 1995 г.

1. Изискват ли следните разпоредби, или някоя от тях, а именно: (i) член 119 от Договора от Рим, (ii) Директивата за равно заплащане (75/117/ЕИО) или (iii) Директивата за равно третиране (76/207/ЕИО) („релевантните разпоредби“), докато жената отсъства от работа поради отпуск по майчинство, предвиден в съответното национално законодателство или в трудовия ѝ договор, да ѝ се изплаща пълното възнаграждение, на което би имала право, ако по това време е работила нормално за своя работодател?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е „не“, изискват ли релевантните разпоредби, докато жената е в такъв отпуск, размерът на възнаграждението ѝ да се определя по определени конкретни критерии?
3. Ако отговорът на въпрос 2 е „да“, кои са тези критерии?
4. Ако отговорът на всеки от въпроси 1 и 2 е „не“, означава ли това, че нито една от релевантните разпоредби няма приложение или действие по отношение на размера на възнаграждението, на което има право жената в такъв отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/94: Cavarzere Produzioni Industriali и др./Ministero dell’Agricoltura e delle Foreste и др., Заключение от 1 юни 1995 г.

1. Задължителен ли е срокът, определен в член 7 от Регламент № 193/82, за упражняване от държавата членка на „правото на маневриране“ по член 25, параграф 2 от Регламент № 1785/81
2. По отношение на разпределението на квотите в случай на сливане или прехвърляне на предприятия, прилага ли се само член 2 от Регламент № 193/82
Могат ли държавите членки едновременно да използват и „правото на маневриране“, предвидено в член 25, параграф 2 от Регламент № 1785/81
3. Дава ли правото на маневриране, предоставено на държавите членки с първата алинея на член 25, параграф 2 от Регламент № 1785/81, възможност за максимално намаляване с 10% на квотите А и В заедно или за намаляване с 10% на всяка от тези квоти
4. Върху коя квота трябва държавите членки да базират изчисляването на 10% правото на маневриране — тази, определена с първоначалната заповед за разпределение, или тази, произтичаща от евентуални допълнителни разпределения, пренесени от предходни години, и евентуални намаления за количества захар, които не са произведени
5. Какво следва да се разбира под „планове за преструктуриране“
Това планове, определени на национално равнище ли са, или на равнище по-малки териториални подразделения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-42/94: Heidemij Advies/Парламент, Съдебно решение от 1 юни 1995 г.

Притежава ли изпълнителят право на обезщетение за едностранно прекратяване на договора от страна на възложителя съгласно член 1794 от белгийския Граждански кодекс, когато договорът съдържа клауза за прекратяване?
Следва ли обезщетението да се изчисли въз основа на предложената стойност по новата тръжна процедура или на фиксираното годишно възнаграждение, предвидено в прекратения договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-40/93: Комисия/Италия, Съдебно решение от 1 юни 1995 г.

Допустимо ли е държава членка да създаде категория стоматолози, които не са обучени съгласно критериите на Директива 78/687/ЕИО и не са започнали университетското си медицинско обучение преди крайната дата, определена в член 19 от Директива 78/686/ЕИО, като им разреши да упражняват професията само на националната територия, въпреки че такава категория не е предвидена в посочените директиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/93: Specialarbejderforbundet i Danmark/Dansk Industri, Съдебно решение от 31 май 1995 г.

1. Прилагат ли се член 119 от Договора за ЕИО и Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените към системи на заплащане, при които възнаграждението зависи изцяло или в значителна степен от резултатите от работата на отделните служители (системи на заплащане на парче)?
2. Прилагат ли се правилата за равно заплащане, съдържащи се в член 119 от Договора за ЕИО и в Директива 75/117/ЕИО от 10 февруари 1975 г. относно равното заплащане на мъжете и жените, в случай на сравнение на две групи наемни работници, доколкото средната почасова надница за едната група работници на парче, състояща се предимно от жени и извършваща един вид работа, е значително по-ниска от средната почасова надница за втората група работници на парче, състояща се предимно от мъже и извършваща друг вид работа, доколкото може да се приеме, че работата, извършвана от мъжете и жените, е с еднаква стойност?
3. На основание, че едната група се състои предимно от жени, а другата предимно от мъже, могат ли да бъдат наложени изисквания относно състава на групите, например по отношение на броя на лицата в групите или на дела, който те представляват от общия персонал на предприятието?
Може ли, ако е необходимо, директивата да бъде приложена, за да осигури на две групи — например — жени служители еднакво възнаграждение чрез междинно сравнение с група мъже служители?
Един от начините, по които може да бъде илюстриран проблемът, е следният:
Група от предимно мъже работници (група А) и две групи от предимно жени работници (групи B и C) извършват работа с еднаква стойност; средното възнаграждение на парче е най-високо при група C, второ по височина при група А и най-ниско при група B. Може ли група B да се сравни с група А и да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до нивото на група А; може ли група А след това да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до нивото на група C; накрая, може ли група B след това да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до новото ниво, на което се радва група А — което е това на група C?
4. При определяне дали принципът на равно заплащане е нарушен, има ли значение обстоятелствата, че:
(а) едната група е ангажирана предимно в механизирано производство, докато втората група работи изключително на ръка;
(б) ставките на заплащане на парче се определят чрез преговори между двете страни в индустрията или чрез преговори на местно равнище;
(в) може да се установи, че съществуват разлики в избора на работен темп от служителите. Ако този факт е релевантен, кой носи тежестта на доказване, че такива разлики съществуват?;
(г) има значителни вариации в заплащането в рамките на една или и двете групи, които се сравняват;
(д) фиксираната част от заплащането на парче не е еднаква за двете групи, които се сравняват;
(е) съществуват разлики между двете групи по отношение на платените почивки и свободата да организират собствената си работа;
(ж) не е възможно да се установят факторите, които са определили нивото на ставката за заплащане на парче;
(з) работата на едната от сравняваните групи включва особено изискване за физическа сила, докато работата на другата група изисква особено сръчност;
(и) може да се установи, че съществуват разлики по отношение на неудобствата при работа, като шум, температура и интензивна, повтаряща се или монотонна работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/94: Wielockx/Inspecteur der directe belastingen, Заключение от 31 май 1995 г.

1) Забранява ли член 52 от Договора държава членка да отказва на нерезидентни данъкоплатци правото да създадат приспадаема пенсионна резерва
2) Ако има дискриминация, оправдана ли е тя от факта, че приспадането на суми, добавени към пенсионната резерва, не може, що се отнася до нерезидентните данъкоплатци, да бъде компенсирано с облагането на изтеглените суми
3) Има ли значение дали чуждият данъкоплатец получава целия си или почти целия си доход в държавата по заетост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-341/93: Danværn Production/Schuhfabriken Otterbeck, Заключение от 17 май 1995 г.

1. Обхваща ли член 6, параграф 3 насрещни искове за прихващане?
2. Следва ли изразът в член 6, параграф 3 „... произтичащи от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск ...“ да се тълкува като по-ограничителен от израза „дела [които] са ... свързани ...“ в третия параграф на член 22 от Конвенцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-417/93: Парламент/Съвет, Съдебно решение от 10 май 1995 г.

Спазено ли е изискването за надлежно консултиране на Европейския парламент при приемането на обжалвания регламент, като се има предвид, че Съветът е започнал обсъждания по предложението на Комисията преди официалното сезиране на Парламента?
Необходимо ли е повторно консултиране на Европейския парламент, когато окончателният текст на регламента се различава съществено от текста, по който Парламентът вече е бил консултиран?
Допустимо ли е изменение на определени изпълнителни разпоредби на регламент, приет след консултиране с Европейския парламент, без ново консултиране на Парламента относно тези изменения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/94: SAFBA/Ministre du Budget, Съдебно решение от 4 май 1995 г.

Следва ли задължението за плащане на таксата за съхранение на захар да се счита за възникнало при производството на захарта или едва при нейното реализиране (разпореждане)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form