всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

La Pergola

Генерален адвокат – La Pergola

Дело C-438/98: Комисия/Люксембург, Заключение от 24 юни 1999 г.

Неизпълнение на задълженията по член 226 ЕО поради неизпълнение на задължението за транспониране на Директива 96/97/ЕО на Съвета в националното право в предвидения срок

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-337/97: Meeusen, Съдебно решение от 8 юни 1999 г.

1. Пречи ли обстоятелството, че дадено лице е свързано чрез брак с директора и едноличен акционер на дружеството, в което упражнява дейност, това лице да бъде квалифицирано като „работник“ по смисъла на член 48 от Договора за ЕО и на Регламент (ЕИО) № 1612/68?
2. Може ли зависимото дете на гражданин на държава членка, който упражнява дейност като наето лице в друга държава членка, като запази местожителството си в държавата, на която е гражданин, да се позове на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, за да получи финансиране на обучението си при същите условия, които се прилагат за децата на гражданите на държавата по заетост, и по-специално без допълнително изискване относно мястото на пребиваване на детето?
3. Може ли зависимото дете на гражданин на държава членка, който упражнява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава членка, като запази местожителството си в държавата, на която е гражданин, да получи финансиране на обучението си при същите условия, които се прилагат за децата на гражданите на държавата по установяване, и по-специално без допълнително изискване относно мястото на пребиваване на детето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/97: Konle, Съдебно решение от 1 юни 1999 г.

Следва ли от тълкуването на член 6 от Договора за ЕО, член 52 и сл. (Част трета, дял III, глава 2) от Договора за ЕО и член 73б и сл. (Част трета, дял III, глава 4) от Договора за ЕО и член 70 от Акта за присъединяване (Акт относно условията за присъединяване на ... Република Австрия ... и измененията на договорите, върху които е основан Европейският съюз), че
а) доколкото, докато TGVG 1993 е бил в сила, ищецът е бил длъжен да докаже, че няма да създаде ваканционно жилище, докато при придобиване от австриец е било достатъчно само декларация по член 10, параграф 2, за да се получи разрешение от органа по сделките с недвижими имоти, и на ищеца е било отказано такова разрешение, и
б) доколкото по TGVG 1996 ищецът, дори преди правото му на собственост да бъде вписано в поземления регистър, трябва — както вече и за австрийците — да премине през процедура за разрешение, като възможността за ефективна декларация, че не се създава ваканционно жилище, вече не съществува и за австрийците,
е нарушено правото на Общността и ищецът е увреден по отношение на основна свобода, гарантирана от разпоредбите на правото на Общността?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли Съдът на Европейските общности в производство по член 177 от Договора за ЕО също да реши дали нарушението на правото на Общността е „достатъчно съществено“ (както е използвано например в решението по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame)?
Ако отговорът на първи и втори въпрос е положителен, представлява ли нарушението „достатъчно съществено“?
Съответства ли принципът на отговорността на държавите членки за вредите, причинени на частни лица от нарушения на правото на Общността, при правилно тълкуване на член 5 от Договора за ЕО, ако националното право за отговорността на държава членка с федерална структура предвижда, че в случай на нарушения, дължащи се на част от държавата, увреденото лице може да предяви иск само срещу тази част, а не срещу държавата като цяло?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-148/97: Deutsche Post, Заключение от 1 юни 1999 г.

Несъвместимост на националното законодателство, транспониращо разпоредбите на Световния пощенски съюз, с член 86, параграф 1 във връзка с членове 49 и 82 ДФЕС, доколкото предоставя на предприятие с изключителни права върху пощенските услуги правото да изисква вътрешни такси за доставката на писма, подадени в друг държавен член, или да отказва доставката им, когато съдържанието на писмата е определено от предприятие, установено в първия държавен член, и е предадено чрез електронен трансфер на данни на предприятие, установено във втория държавен член, за отпечатване, подготовка за изпращане и подаване в местната пощенска служба.
Възможност за позоваване на изключението по член 86, параграф 2 ДФЕС от страна на предприятие с изключителни права, натоварено с предоставянето на универсални пощенски услуги, за да изисква вътрешни такси или да отказва доставка при горепосочените обстоятелства.
Релевантност на корпоративната връзка между предприятието, определящо съдържанието на писмата, и предприятието, извършващо отпечатването и подаването, както и на това дали последното обслужва само първото или и други клиенти.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/97: Deutsche Post, Заключение от 1 юни 1999 г.

1) Следва ли член 90 от Договора за ЕО (сега член 86 ЕО) да се тълкува в смисъл, че доколкото закон за ратифициране на Конвенциите на Всемирния пощенски съюз от 14 декември 1989 г. създава право за пощенската служба на държава членка А да изисква вътрешна пощенска такса за доставката на писма, изпратени в държава членка Б, или да откаже доставката, ако не е платена вътрешната пощенска такса, когато съдържанието на писмата е определено от предприятие в държава членка А и е предадено чрез електронен пренос на данни на предприятие със седалище в държава членка Б, за да бъдат отпечатани, подготвени за изпращане и предадени на пощенската служба там, този закон представлява държавна мярка, с която, в противоречие с член 90, параграф 1 от Договора за ЕО, е приета мярка, противоречаща на член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО), която не попада в изключенията, предвидени в член 90, параграф 2?
2) Следва ли членове 30 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 28 ЕО) и сл. и член 59 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 49 ЕО) и сл. да се тълкуват в смисъл, че правото на пощенската служба в държава членка А да изисква вътрешна пощенска такса за доставката на писма, изпратени в държава членка Б до получатели, пребиваващи в държава членка А, или да откаже доставката на такива писма, ако не е платена вътрешната пощенска такса, противоречи на гаранцията за свободно движение на стоки, когато съдържанието на писмата е определено от предприятие в държава членка А и е предадено чрез електронен пренос на данни на предприятие със седалище в държава членка Б, за да бъдат отпечатани, подготвени за изпращане и предадени на пощенската служба там?
3) В случай че отговорът на горните въпроси, отправени за преюдициално тълкуване, разкрие нарушение на правото на Общността само защото пощенската служба на държава членка А получава или, чрез отказ за доставка на пощенски пратки, може да наложи плащане на вътрешна пощенска такса в допълнение към пощенските такси, платени в държава членка Б, или в допълнение към терминалните такси, събирани съгласно Всемирната пощенска конвенция и/или CEPT споразумението:
Следва ли втората алинея на член 5 от Договора за ЕО (сега втората алинея на член 10 ЕО) да се тълкува в смисъл, че закон на държава членка А за ратифициране на Конвенциите на Всемирния пощенски съюз от 14 декември 1989 г. е напълно неприложим или само доколкото може да се изисква или наложи плащане на вътрешна пощенска такса в допълнение към пощенските такси, платени в държава членка Б, и/или в допълнение към терминалните такси, събирани съгласно Всемирната пощенска конвенция или CEPT споразумението, чрез отказ за доставка на съответната поща?
4) Променя ли се отговорът на въпроси 1, 2 и 3 от обстоятелството, че предприятието със седалище в държава членка Б, което отговаря за отпечатването на пощенските пратки, подготовката им за изпращане и предаването им на пощенската служба в тази държава, е свързано, като член на същата група, с предприятието в държава членка А, което определя съдържанието на пощенските пратки?
5) Зависи ли отговорът на въпроси 1, 2 и 3 от това дали предприятието със седалище в държава членка Б, което отговаря за отпечатването на пощенските пратки, подготовката им за изпращане и предаването им на пощенската служба в тази държава, работи само за предприятието в държава членка А, което определя съдържанието на пощенските пратки, или за няколко възложители от същия тип?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-354/98: Комисия/Франция, Заключение от 20 май 1999 г.

Неизпълнение на задълженията по член 3, параграф 1 от Директива 96/97/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 година за изменение на Директива 86/378/ЕИО относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените в професионалните схеми за социално осигуряване, поради неприемане в срок на необходимите национални разпоредби и неизпращане на информация до Комисията.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/98: Rhône-Poulenc Rorer, Заключение от 19 май 1999 г.

1. В случай, когато лекарствен продукт X се търси да бъде внесен от държава членка А в държава членка Б, допустимо ли е лицето, което възнамерява да пусне внесения продукт на пазара в държава членка Б, да поиска и получи разрешение за пускане на пазара от компетентния орган в държава членка Б, без да спазва изискванията на Директива 65/65/ЕИО на Съвета (с измененията), ако: (i) лекарственият продукт X е предмет на разрешение за пускане на пазара, издадено в държава членка А, и е бил предмет на разрешение за пускане на пазара, което е престанало да има действие в държава членка Б; и (ii) лекарственият продукт X има същите активни съставки и терапевтичен ефект като лекарствения продукт Y, но не се произвежда по същата формула като лекарствения продукт Y; и (iii) лекарственият продукт Y е предмет на разрешение за пускане на пазара, издадено в държава членка Б, но не е предмет на разрешение за пускане на пазара, издадено в държава членка А; и (iv) разрешенията за пускане на пазара, посочени в (i) и (iii) по-горе, са издадени на различни членове на една и съща група компании, а производителите на лекарствените продукти X и Y също са членове на тази група компании; и (v) компании от същата група като притежателя на разрешението за пускане на пазара на продукт X продължават да произвеждат и пускат на пазара продукт X в държави членки, различни от държава членка Б?
2. До каква степен е релевантно за отговора на въпрос 1 това, че: (i) разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт X е престанало да има действие в държава членка Б в резултат на доброволно отказване от страна на лицето, на което е било издадено; и/или (ii) формулата на лекарствения продукт Y е разработена и въведена с цел да осигури полза за общественото здраве, която лекарственият продукт X (произведен по различна формула) не осигурява; и/или (iii) тази полза за общественото здраве не би била постигната, ако продукт X и продукт Y са едновременно на пазара в държава членка Б; и/или (iv) разликите между формулите на лекарствените продукти X и Y са такива, че нито един от продуктите не може законно да бъде пуснат на пазара по разрешението за пускане на пазара, приложимо за другия; и/или (v) компетентният орган разполага с релевантните данни, изисквани по Директива 65/65, по отношение и на продукт X, и на продукт Y; и/или (vi) компетентният орган счита, че забраната за внос на продукт X от държава членка А би имала ефект на разделяне на пазара; и/или (vii) компетентният орган счита, че няма основания по член 36 от Договора за ЕО, които да оправдават забрана за внос и продажба на продукт X?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-225/97: Комисия/Франция, Съдебно решение от 19 май 1999 г.

Спазено ли е изискването за определяне на достатъчно възпираща санкция при транспониране на системата за налагане на глоби по член 2, параграф 1, буква в) и член 2, параграф 5 от Директива 92/13 в националното право?
Изпълнено ли е задължението за транспониране на системата за атестиране по глава 2 от Директива 92/13 в националното право?
Изпълнено ли е задължението за транспониране на процедурата по помирение по глава 4 от Директива 92/13 в националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-254/98: TK-Heimdienst, Заключение от 18 май 1999 г.

Следва ли член 30 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което хлебари, месари и бакали не могат да предлагат за продажба чрез обиколки от населено място до населено място или от врата на врата стоки, които имат право да продават въз основа на търговския си лиценз, освен ако не упражняват търговията си от постоянно търговско предприятие, разположено в административния район, в който предлагат стоките за продажба по посочения начин, или в съседна на него община, и освен това могат да предлагат за продажба чрез обиколки от населено място до населено място или от врата на врата само такива стоки, които се предлагат за продажба и в посоченото постоянно търговско предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-273/97: Sirdar, Заключение от 18 май 1999 г.

1. Представляват ли политическите решения, които държава членка взема по време на мирно време и/или в подготовка за война по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение, условията на труд или разполагането на своите въоръжени сили, когато тези политически решения се вземат с цел осигуряване на бойната ефективност, вън от приложното поле на Договора за ЕО и/или неговото подчинено законодателство, по-специално Директива 76/207/ЕИО на Съвета?
2. Представляват ли решенията, които държава членка може да вземе в подготовка за война и по време на мирно време по отношение на наемането, обучението и разполагането на войници в морски командоски части на своите въоръжени сили, предназначени за близък бой с вражески сили в случай на война, вън от приложното поле на Договора за ЕО или неговото подчинено законодателство, когато тези решения се вземат с цел осигуряване на бойната ефективност на такива части?
3. Позволява ли член 224 от Договора за ЕО, при правилното му тълкуване, на държавите членки да изключат от обхвата на Директива 76/207/ЕИО на Съвета дискриминацията на основание пол по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение, условия на труд, включително условията за уволнение, във въоръжените сили по време на мирно време и/или в подготовка за война с цел осигуряване на бойната ефективност?
4. Може ли политиката, възприета от държава членка, която изключва всички жени по време на мирно време и/или в подготовка за война от служба като „интероперативни“ морски пехотинци, да бъде изключена от обхвата на Директива 76/207/ЕИО на Съвета по силата на член 224
Ако да, какви насоки или критерии следва да се прилагат, за да се определи дали посочената политика може правилно да бъде изключена от обхвата на Директива 76/207/ЕИО поради член 224?
5. Може ли политиката, възприета от държава членка, която изключва всички жени по време на мирно време и/или в подготовка за война от служба като „интероперативни“ морски пехотинци, да бъде оправдана съгласно член 2, параграф 2 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета?
6. Ако да, кой е тестът, който националният съд следва да приложи, когато разглежда дали прилагането на тази политика е оправдано?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14567826 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form