Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Кой следва да понесе съдебните разноски при оттегляне на жалбата съгласно член 141, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник?
Оправдава ли поведението на ответника възлагането на съдебните разноски върху него вместо върху жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Кой следва да понесе съдебните разноски при оттегляне на жалбата, когато поведението на ответника е повод за подаването и последващото ѝ оттегляне?
Може ли съдът да възложи разноските на ответника, ако той е изпълнил задълженията си едва след подаването на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Следва ли съдът да осъди Република Португалия да понесе съдебните разноски при положение, че е изпълнила задълженията си едва след подаването на жалбата?
Оправдано ли е по член 141, параграф 2 от Процедурния правилник възлагането на съдебните разноски върху страната, чието поведение е довело до подаването и последвалото оттегляне на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли членове 12 и 16 от Директива 92/43 да се тълкуват в смисъл, че изискват национална правна уредба за транспониране на тези разпоредби от Директива 92/43 във вътрешното право да предвижда, от една страна, процедура по издаване на разрешение, включваща решение на компетентен орган, чиято цел е да се установи дали следва да се поиска дерогация на основание член 16 от Директивата поради обстоятелства, установени след издаването на разрешението за осъществяване на даден проект, и/или дали за тази цел са необходими проучвания и от друга страна, участието на обществеността в тази процедура по дерогация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Съвместимо ли е искането за вътрешно преразглеждане на решение на Съвета на директорите на ЕИБ с независимостта на ЕИБ в областта на финансовите ѝ операции и с ограниченията по член 271, буква в) ДФЕС?
Следва ли условията за допустимост на искане за вътрешно преразглеждане по член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1367/2006 да се тълкуват в светлината на Орхуската конвенция?
Включват ли вътрешните политики и стратегии на ЕИБ относно екологичните критерии за финансиране понятието „екологично законодателство“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква е) от Регламент № 1367/2006?
Представлява ли решението на Съвета на директорите на ЕИБ за одобряване на финансиране на конкретен проект „мярка с индивидуален характер“ и поражда ли то „правно обвързващи и външни последици“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1367/2006?
Спазено ли е задължението за мотивиране при отхвърлянето на искането за вътрешно преразглеждане от ЕИБ по отношение на решението за финансиране на проекта Curtis?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли точка 6.4, буква а) от приложение 1 към Директивата относно емисиите от промишлеността да се тълкува в смисъл, че „производството на трупно месо“ обхваща процеса на клане, започващ, когато животното се извежда от помещенията за отглеждане, зашеметява се и се умъртвява, и завършващ, когато се произведат големите стандартни разфасовки, така че теглото на животното за клане трябва да се изчислява преди отстраняването на врата, главата, органите и вътрешностите, или пък „производство на трупно месо“ означава производството на свинско трупно месо след отстраняване на органите, вътрешностите, врата и главата, и след обезкървяване и охлаждане, така че теглото на животното за клане трябва да се изчислява единствено към този момент?
2) Трябва ли точка 6.4, буква а) от приложение 1 към Директивата относно емисиите от промишлеността да се тълкува в смисъл, че при определянето на броя на производствените дни, включени в капацитета „дневно“, трябва да се вземат предвид само дните, в които се извършва зашеметяването, умъртвяването и незабавното разфасоване на прасето за клане, или пък трябва да се вземат предвид дните, в които се извършват операциите по обработка на прасетата за клане, включващи подготовка на животното за клане, охлаждане на закланото животно и отстраняване на главата и врата на животното?
3) Трябва ли точка 6.4, буква а) от приложение 1 към Директивата относно емисиите от промишлеността да се тълкува в смисъл, че „капацитетът“ на кланицата трябва да се изчислява като максималното дневно производство за 24 часа, при спазване на физическите, техническите или правните ограничения, които кланицата действително спазва, но не по-малко от реализираното от нея производство, или пък „капацитетът“ на кланицата може да бъде по-малък от реализираното от нея производство, например когато реализираното от кланицата производство е достигнато при неспазване на физическите, техническите или правните ограничения за производство, които се предвиждат при изчисляването на „капацитета“ на кланицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Съставлява ли вертикалното определяне на минимални цени само по себе си нарушение с оглед на целта, което не изисква предварителен анализ на достатъчната степен на вредност на споразумението?
Доказването на елемента „споразумение“ от нарушението чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите предполага ли конкретно да се докаже, по-специално чрез преки доказателства, че дистрибуторите са спазвали на практика определените цени?
Достатъчни елементи ли са[, първо,] изпращането на таблици, посочващи минимални цени и дистрибуторски маржове, [второ,] искането на информация от дистрибуторите за продажните цени, [трето,] подаването на оплаквания от дистрибуторите, когато считат, че наложените им цени за препродажба не са конкурентни, или когато установят, че конкурентни дистрибутори не се съобразяват с правилата, [четвърто,] наличието на механизми за наблюдение на (минималните средни) цени и [пето,] ответните мерки (без доказване на конкретното им прилагане), за да се приеме, че е налице нарушение чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите?
Предполага ли се в светлината на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, член 4, буква а) от Регламент № 330/2010, Насоките относно вертикалните ограничения и съдебната практика на [Европейския съюз], че споразумението между доставчик и дистрибутори за (вертикално) определяне на минимални цени и други търговски условия, приложими при препродажба, има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, без да се засяга анализът на евентуалните положителни икономически последици, произтичащи от тази практика, по смисъла на член 101, параграф 3 ДФЕС?
Съвместимо ли е с член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС и със съдебната практика на [Съюза] съдебно решение, с което се приема, че е осъществен обективният елемент „споразумение“ между доставчик и дистрибутори, въз основа на:
а) определянето и налагането от страна на доставчика на дистрибуторите — редовно, по отношение на всички и без никакви промени през периода на прилагането — на търговски условия, които те трябва да спазват при препродажбата на продуктите, които купуват от доставчика, а именно цените, които прилагат за своите клиенти, главно под формата на минимални цени или минимални средни цени;
б) съобщаването на наложените препродажни цени устно или писмено (по електронна поща);
в) липсата на възможност за дистрибуторите да определят сами препродажните си цени;
г) обичайната и обща практика (в телефонни разговори или лично) служителите на доставчика да изискват от дистрибуторите да спазват посочените цени;
д) общото спазване от страна на дистрибуторите на определените от доставчика препродажни цени (с изключение на спорадично несъгласие) и констатацията, че поведението на дистрибуторите на пазара като цяло съответства на условията, определени от доставчика;
е) обстоятелството, че за да не бъдат в неизпълнение, често самите дистрибутори искат от доставчика да посочи препродажните цени;
ж) констатацията, че дистрибуторите често се оплакват на доставчика от цените, които трябва да прилагат, вместо просто да приложат други цени;
з) определянето на (ниски) дистрибуторски маржове от страна на доставчика и допускането от страна на дистрибуторите, че тези маржове съответстват на равнището на възнаграждение за осъществените от тях сделки;
и) констатацията, че налагайки ниски маржове, доставчикът е наложил минимална препродажна цена, като в противен случай маржовете на дистрибуторите ще бъдат отрицателни;
й) политиката на отстъпки, предоставяни от доставчика на дистрибуторите въз основа на действително приложената препродажна цена, като минималната цена, предварително определена от доставчика, е равнището на връщанията, осъществявани при sell out;
к) необходимостта дистрибуторите — в много случаи с оглед на отрицателния дистрибуторски марж — да се съобразяват с равнищата на препродажните цени, наложени от доставчика; практиката на по-ниски препродажни цени е била прилагана само в много специфични случаи и при искане от страна на дистрибуторите към доставчика за допълнителна отстъпка при sell out,
л) определяне от доставчика и спазване от дистрибуторите на максимални отстъпки, които да се прилагат за съответните клиенти, което води до минимална препродажна цена, като в противен случай дистрибуторският марж е отрицателен;
м) директния контакт на доставчика с клиентите на дистрибуторите и определянето на условията за препродажба, които им се налагат впоследствие;
н) намесата на доставчика по инициатива на дистрибуторите, в смисъл, че той е този, който решава да приложи конкретна търговска отстъпка или предоговаря търговските условия за препродажба; и
о) искането на дистрибуторите да получат разрешение от доставчика да сключат конкретна сделка при определени условия, за да осигурят своя дистрибуторски марж?
Може ли споразумение за определяне на минимални препродажни цени с описаните по-горе характеристики, което обхваща почти цялата територия на страната, да засегне търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо?
В кои случаи националният съд е длъжен да не прилага национална разпоредба, противоречаща на директива на Съюза, и може ли директива да създава задължения за частноправни субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване при липса на достатъчно сведения за фактическия и правния контекст на спора?
Възможно ли е националните съдилища да тълкуват националното право съобразно директивите на ЕС, ако такова тълкуване би довело до contra legem резултат?
Могат ли директивите на ЕС да имат директен ефект в спорове между частноправни субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
При какви условия следва делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при такова развитие на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.