Kokott

Съставлява ли вертикалното определяне на минимални цени само по себе си нарушение с оглед на целта, което не изисква предварителен анализ на достатъчната степен на вредност на споразумението?
Доказването на елемента „споразумение“ от нарушението чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите предполага ли конкретно да се докаже, по-специално чрез преки доказателства, че дистрибуторите са спазвали на практика определените цени?
Достатъчни елементи ли са[, първо,] изпращането на таблици, посочващи минимални цени и дистрибуторски маржове, [второ,] искането на информация от дистрибуторите за продажните цени, [трето,] подаването на оплаквания от дистрибуторите, когато считат, че наложените им цени за препродажба не са конкурентни, или когато установят, че конкурентни дистрибутори не се съобразяват с правилата, [четвърто,] наличието на механизми за наблюдение на (минималните средни) цени и [пето,] ответните мерки (без доказване на конкретното им прилагане), за да се приеме, че е налице нарушение чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите?
Предполага ли се в светлината на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, член 4, буква а) от Регламент № 330/2010, Насоките относно вертикалните ограничения и съдебната практика на [Европейския съюз], че споразумението между доставчик и дистрибутори за (вертикално) определяне на минимални цени и други търговски условия, приложими при препродажба, има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, без да се засяга анализът на евентуалните положителни икономически последици, произтичащи от тази практика, по смисъла на член 101, параграф 3 ДФЕС?
Съвместимо ли е с член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС и със съдебната практика на [Съюза] съдебно решение, с което се приема, че е осъществен обективният елемент „споразумение“ между доставчик и дистрибутори, въз основа на:
а) определянето и налагането от страна на доставчика на дистрибуторите — редовно, по отношение на всички и без никакви промени през периода на прилагането — на търговски условия, които те трябва да спазват при препродажбата на продуктите, които купуват от доставчика, а именно цените, които прилагат за своите клиенти, главно под формата на минимални цени или минимални средни цени;
б) съобщаването на наложените препродажни цени устно или писмено (по електронна поща);
в) липсата на възможност за дистрибуторите да определят сами препродажните си цени;
г) обичайната и обща практика (в телефонни разговори или лично) служителите на доставчика да изискват от дистрибуторите да спазват посочените цени;
д) общото спазване от страна на дистрибуторите на определените от доставчика препродажни цени (с изключение на спорадично несъгласие) и констатацията, че поведението на дистрибуторите на пазара като цяло съответства на условията, определени от доставчика;
е) обстоятелството, че за да не бъдат в неизпълнение, често самите дистрибутори искат от доставчика да посочи препродажните цени;
ж) констатацията, че дистрибуторите често се оплакват на доставчика от цените, които трябва да прилагат, вместо просто да приложат други цени;
з) определянето на (ниски) дистрибуторски маржове от страна на доставчика и допускането от страна на дистрибуторите, че тези маржове съответстват на равнището на възнаграждение за осъществените от тях сделки;
и) констатацията, че налагайки ниски маржове, доставчикът е наложил минимална препродажна цена, като в противен случай маржовете на дистрибуторите ще бъдат отрицателни;
й) политиката на отстъпки, предоставяни от доставчика на дистрибуторите въз основа на действително приложената препродажна цена, като минималната цена, предварително определена от доставчика, е равнището на връщанията, осъществявани при sell out;
к) необходимостта дистрибуторите — в много случаи с оглед на отрицателния дистрибуторски марж — да се съобразяват с равнищата на препродажните цени, наложени от доставчика; практиката на по-ниски препродажни цени е била прилагана само в много специфични случаи и при искане от страна на дистрибуторите към доставчика за допълнителна отстъпка при sell out,
л) определяне от доставчика и спазване от дистрибуторите на максимални отстъпки, които да се прилагат за съответните клиенти, което води до минимална препродажна цена, като в противен случай дистрибуторският марж е отрицателен;
м) директния контакт на доставчика с клиентите на дистрибуторите и определянето на условията за препродажба, които им се налагат впоследствие;
н) намесата на доставчика по инициатива на дистрибуторите, в смисъл, че той е този, който решава да приложи конкретна търговска отстъпка или предоговаря търговските условия за препродажба; и
о) искането на дистрибуторите да получат разрешение от доставчика да сключат конкретна сделка при определени условия, за да осигурят своя дистрибуторски марж?
Може ли споразумение за определяне на минимални препродажни цени с описаните по-горе характеристики, което обхваща почти цялата територия на страната, да засегне търговията между държавите членки?