Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-377/23: Sancra, Определение от 5 февруари 2024 г.
Как следва да се тълкува член 73 във връзка с член 78, буква а) и член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112/ЕО в случай, когато ДДС е начислен с неправилна ставка във фактурите към крайни потребители?
При какви условия според националното право е възможно задълженото лице да прехвърли и събере от крайните потребители дължимия по коригираната ставка ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-533/22: Adient, Заключение от 1 февруари 2024 г.
1. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на националната данъчна администрация да квалифицира независимо местно юридическо лице като постоянен обект на чуждестранно образувание само въз основа на факта, че тези две дружества принадлежат към една и съща група
2. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на националната данъчна администрация да приеме, че на територията на държава членка има постоянен обект на чуждестранно образувание единствено с оглед на услугите, които местното юридическо лице предоставя на чуждестранното образувание
3. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчното законодателство и практиката на националната данъчна администрация да приемат, че на територията на държава членка има постоянен обект на чуждестранно образувание, като се има предвид, че въпросният постоянен [обект] доставя само стоки и не предоставя услуги
4. Когато чуждестранно лице притежава на територията на държава членка в местно юридическо лице човешки и технически ресурси, с които гарантира предоставянето на услуги по обработка на стоките, които следва да бъдат доставени от чуждестранното образувание, трябва ли разпоредбите на член 192а, буква б) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност[, както и] на член 11 и член 53, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че тези услуги по обработка, предоставени чрез техническите и човешките ресурси на чуждестранното юридическо лице, са: i) услуги, получени от чуждестранно юридическо лице от страна на местно лице чрез горепосочените човешки и технически ресурси или евентуално ii) услуги, предоставени от същото чуждестранно юридическо лице, чрез горепосочените човешки и технически ресурси
5. В зависимост от отговора на четвъртия въпрос, по какъв начин се определя мястото на доставката на услуги, с оглед на разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС
6. В светлината на член 53, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС трябва ли дейностите, свързани с услугите по обработка на стоките, като приемане, инвентаризация, подаване на поръчки към доставчиците, осигуряване на складови площи, управление на складовите наличности в компютърната система, обработка на поръчките на клиентите, вписване на адреса върху документите за транспорт и фактурите, подпомагане по отношение на контрола на качеството и др. да не се вземат предвид при определянето на наличието на постоянен обект, доколкото става въпрос за дейности по административно обслужване, строго необходими за дейностите по обработка на стоките
7. Предвид принципите, свързани с мястото на данъчно облагане на мястото, където се извършва гореспоменатото потребление по местоназначение, има ли значение при определяне на мястото на доставка на услугите по обработка обстоятелството, че получените в резултат на обработката стоки се продават от получателя на услугите (са предназначени) предимно извън Румъния, докато тези, продавани в Румъния, подлежат на облагане с ДДС и следователно резултатът от услугите по обработка не се „потребява“ в Румъния или, ако се „потребява“ в Румъния, подлежи на облагане с ДДС
8. Ако техническите и човешките ресурси на постоянния обект, получаващ услугите, потенциално са същите като тези на доставчика, с когото услугите действително се извършват, налице ли е все пак доставка на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/21: Reti Televisive Italiane, Съдебно решение от 30 януари 2024 г.
Следва ли член 23, параграф 2 от Директива 2010/13 да се тълкува в смисъл, че понятието „съобщения, направени от телевизионния оператор във връзка с неговите собствени предавания“ обхваща рекламните съобщения, направени от телевизионен оператор за радиостанция, която е част от една и съща група дружества с този оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-553/23: CEDC International/EUIPO, Определение от 25 януари 2024 г.
Какви са изискванията към мотивите в молбата за допускане на обжалване по отношение на значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Води ли липсата на конкретни и точни данни или наличието на общи, абстрактни, непълни или противоречиви доводи до недопускане на обжалване?
Автоматично ли се допуска обжалване, когато се повдига въпрос, който не е бил разглеждан от Съда, без да се установи неговото значение за правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-553/23: CEDC International/EUIPO, Определение от 25 януари 2024 г.
Достатъчно конкретизирани ли са основанията и правните въпроси в искането за допускане на обжалване, така че да се приеме, че жалбата повдига съществени въпроси за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Необходимо ли е даден правен въпрос да бъде изчерпателно разгледан от Съда, за да се приеме, че той е съществен за единството, последователността или развитието на правото на ЕС, или се изискват конкретни доводи за неговата значимост?
Може ли евентуалната липса на мотиви в обжалваното съдебно решение да повдига съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на ЕС, ако не са представени доводи за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/22: ASCEL, Заключение от 25 януари 2024 г.
Тъй като съгласно член 2, параграф 2 от Директивата [за местообитанията] мерките, приети от държавите членки в изпълнение на същата, трябва да имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на животинските видове от интерес за Общността, какъвто е вълкът (Lupus canis):
1. Допускат ли член 2, параграф 2 и членове 4, 11, 12, 14, 16 и 17 от Директивата [за местообитанията] със закон на автономна област (Ley 4/1996 de Caza de Castilla y León (Закон 4/1996 на автономна област Кастилия и Леон за лова) от 12 юли 1996 г., а след това Ley 4/2021 de Caza y de Gestión Sostenible de los Recursos Cinegéticos de Castilla y León (Закон 4/2021 на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси) от 1 юли 2021 г.) вълкът да бъде определен като вид, подлежащ на лов, в резултат на което да бъдат предоставени разрешителни за лов на вълци в ловните райони през ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., при положение че състоянието на запазване на вида е „неблагоприятно — неподходящо“ съгласно доклада за шестгодишния период 2013—2018 г., представен от Испания пред Европейската комисия през 2019 г., поради което държавата (държавата членка — член 4 от Директивата за местообитанията) е включила всички испански популации на вълци в Списъка на дивите видове под режим на специална защита и в Каталога на застрашените видове в Испания и е предоставила строга защита, включително на популациите, разпространени на север от река Дуеро?
2. Съвместимо ли е с посочената цел на вълците да бъде предоставена различна защита в зависимост от това дали се намират на север, или на юг от река Дуеро, имайки предвид:
i) че понастоящем от научна гледна точка това разграничение се приема за неподходящо;
ii) че оценката на състоянието на запазване е неблагоприятна в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — за периода 2013—2018 г.;
iii) че видът е обект на строга защита на практика във всички държави членки, и по-специално — с оглед на споделен [с Испания] район — в Португалия, както и имайки предвид
iv) практиката на Съда относно естествените райони на разпространение и териториалния обхват, които трябва да се вземат предвид при оценката на състоянието на запазване, като би било съобразено в по-голяма степен с посочената директива (и без да се забравя предвиденото в член 2, параграф 3 от нея) включването на вълка в приложения II и IV към същата директива, без да се прави разграничение между териториите на север и на юг от река Дуеро, така че залавянето и убиването на екземпляри да е възможно единствено когато няма друго задоволително решение по смисъла и при условията на член 16?
Ако посоченото разграничение бъде прието за обосновано:
3. Обхваща ли понятието „използване“ по член 14 от Директивата ловната експлоатация на вълка (тоест лова на вълци) с оглед на специалното значение на вида (който е приоритетен в останалите територии), имайки предвид, че до момента неговият лов е бил разрешен и че за периода 2013—2018 г. положението му е било оценено като неблагоприятно?
4. Допуска ли член 14 от Директивата обявяването със закон на вълка на север от река Дуеро за вид, подлежащ на лов (член 7 от Закон 4/1996 от 12 юли 1996 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и приложение I към него, както и член 6 от Закон 4/2021 от 1 юли 2021 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси и приложение I към него), и приемането на План за местното използване на вълка в ловните райони на север от река Дуеро за ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., без да са налице данни, въз основа на които да може да се прецени дали е осъществено наблюдението по член 11 от Директивата, без да е извършено преброяване след периода 2012—2013 г. и без достатъчна, обективна, научна и актуална информация за положението на вълците, която да се съдържа в преписката и която да е била използвана при приемането на Плана за местното използване на вълка, при положение че за периода 2013—2018 г. оценката на състоянието на запазване на вида в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — е неблагоприятна?
5. Съгласно предвиденото в членове 4, 11 и 17 от Директивата за местообитанията докладите, които се изготвят от държавите членки на всеки шест години — или, ако е необходимо, на по-кратки периоди — от научен комитет като създадения с Кралски декрет 139/2011, ли са тези, които трябва да се вземат предвид, за да се определи състоянието на запазване на вълците (актуалното и действително популационно ниво, актуалното географско разпространение, репродуктивен ръст и др.), имайки предвид, че популациите на вълци се намират на територията на различни автономни области, както и имайки предвид необходимостта да се извършва оценка на мерките за дадена местна популация в „по-широк мащаб“ съгласно решението на Съда от 10 октомври 2019 г. по дело С‑674/17?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/22: Комисия/HB, Заключение от 25 януари 2024 г.
Неправилно определяне от Общия съд на характера на решенията за възстановяване на суми по CARDS и по TACIS като договорни актове, което води до неправилно определяне на компетентния съд за разглеждане на жалбите срещу тези решения.
Неправомерно ограничаване на правомощията на Европейската комисия да приема решения, които представляват изпълнително основание по смисъла на член 299 ДФЕС, в рамките на договорни правоотношения, които не съдържат арбитражна клауза в полза на съда на Съюза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/23: Groupe Canal+/DDR Kultur и EUIPO, Определение от 18 януари 2024 г.
Какви са изискванията към съдържанието на искането за допускане на обжалване пред Съда на Европейския съюз, за да бъде счетено, че жалбата повдига въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Необходима ли е конкретизация на нарушената съдебна практика и подробна аргументация относно значимостта на повдигнатия въпрос, за да бъде допусната жалбата до разглеждане?
Достатъчно ли е общото позоваване на нарушение на единството и последователността на правото на ЕС, или е нужно конкретно посочване и анализ на съответните правни въпроси и съдебна практика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/23: Groupe Canal+/DDR Kultur и EUIPO, Определение от 18 януари 2024 г.
Какви са минималните изисквания към съдържанието на искането за допускане на обжалване пред Съда на Европейския съюз, за да може да се прецени дали се повдига въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Може ли позоваването на общи твърдения или на изопачаване на факти да обоснове значимостта на правния въпрос за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-531/22: Getin Noble Bank и др. (Contrôle d’office du caractère abusif des clauses), Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че национална юрисдикция не може служебно да провери евентуално неравноправния характер на клаузи в потребителски договор и да приложи произтичащите от това последици, когато упражнява контрол върху производство по принудително изпълнение, основано на решение, с което се издава окончателна и ползваща се със сила на пресъдено нещо заповед за плащане?
Трябва ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 2 и член 8 от Директива 93/13, член 47 от Хартата, както и принципите на правна сигурност, на ефективност, на пропорционалност и правото на изслушване от съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване в съдебната практика на национална правна уредба, съгласно което вписването на неравноправна договорна клауза в националния регистър на недопустимите клаузи има за последица, че тази клауза се счита за неравноправна във всяко производство, в което участва потребител, включително:
– спрямо продавач или доставчик, различен от този, срещу когото е водено производството за вписване на неравноправната договорна клауза в националния регистър на недопустимите клаузи,
– в случай на клауза, чиято формулировка не е идентична, но която има същия смисъл и поражда същите последици спрямо потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.