всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Kokott

Генерален адвокат – Kokott

Дело C-512/13: Sopora, Заключение от 13 ноември 2014 г.

1) Следва ли да се приеме, че е налице непряко разграничение въз основа на гражданството или възпрепятстване на свободното движение на работниците, което трябва да бъде обосновано, когато законодателството на държава членка позволява на влезли в страната работници да получават необлагаема надбавка за екстериториални разходи, като работникът, който през периода преди да започне да упражнява трудова дейност в тази държава членка е живеел в чужбина на разстояние над 150 километра от границата с тази държава, може да получава, без да е необходимо да доказва разходите си, необлагаема до определен фиксиран процент надбавка за екстериториални разходи, дори размерът на надбавката да е по-висок от действително направените екстериториални разходи, докато по отношение на работник, който през посочения период от време е живеел на по-малко разстояние от границата с тази държава членка, необлагаемата сума на надбавката е ограничена до размера на действително направените екстериториални разходи, които могат да бъдат доказани?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, основава ли се разглежданото нидерландско правило, предвидено в Правилника за прилагане на Закона за данъка върху възнагражденията от 1965 г., на императивни съображения от общ интерес?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос, прилаганият във връзка с това правило критерий за 150-километрова отдалеченост надхвърля ли необходимото за постигането на неговата цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-570/13: Gruber, Заключение от 13 ноември 2014 г.

1) Противопоставя ли се правото на Съюза, и по-специално Директивата за ОВОС, и в частност член 11 от нея, на национална правна уредба, съгласно която решението, с което се установява, че не се изисква извършване на оценка на въздействието на определен проект върху околната среда, има обвързваща сила и по отношение на съседи, които не са притежавали качеството на страна в предшестващото установително производство, и може да им бъде противопоставено в последващи процедури за даване на разрешение за осъществяване, дори и ако те могат да повдигат възражения срещу проекта в рамките на тези процедури по издаване на разрешение за осъществяване (т.е. в главното производство, в смисъл, че въздействието на проекта поражда риск за живота, здравето или собствеността им или води до значителни неудобства за тях поради миризми, шум, дим, прах, вибрации или по друг начин)?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, изисква ли правото на Съюза, и по-специално Директива 2011/92, ако тя се приложи пряко, да се отрече наличието на посочената в първия въпрос обвързваща сила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-335/13: Feakins, Съдебно решение от 6 ноември 2014 г.

Следва ли член 18, параграф 2 от Регламента [за прилагане] да се тълкува в смисъл, че се прилага:
a) когато земеделски производител отговаря на условията за прилагане на две или повече от следните разпоредби: член[ове] 19[—]23а от […] Регламента [за прилагане] и член 37, параграф 2, член 40 и член 42, параграфи 3 и 5 от [Основния] регламент или единствено
б) когато земеделски производител отговаря на условията за прилагане на две или повече от следните разпоредби: член[ове] 19[—]23а от […] Регламента [за прилагане] или отделно на две или повече от следните разпоредби: член 37, параграф 2, член 40 и член 42, параграфи 3 и 5 от [Основния] регламент?
Ако се тълкува по начина, посочен в [първи въпрос, подточка a)], член 18, параграф 2 [от Регламента за прилагане] невалиден ли е изцяло или частично на едно от двете или и на двете следни основания, посочени от жалбоподателя:
a) при приемането на Регламента [за прилагане] Комисията не е имала правомощия за приемане на член 18, параграф 2 [от този регламент] в този смисъл или
б) при приемането на Регламента [за прилагане] Комисията не е посочила мотиви за член 18, параграф 2 [от този регламент]?
Ако член 18, параграф 2 [от Регламента за прилагане] се тълкува по начина, посочен в [първи въпрос, подточка a)], и отговорът на [втория] въпрос […] е отрицателен, прилага ли се член 18, параграф 2 [от Регламента за прилагане], когато земеделски производител е получил временно одобрение за разпределение на права за плащане за стопанство от националния резерв по член 22 от Регламента [за прилагане] на Комисията през 2005 г., но ги е декларирал във формуляра по [ИСАК] едва през 2007 г., когато е встъпил във владение на стопанството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-499/13: Macikowski, Заключение от 6 ноември 2014 г.

1. В светлината на системата за ДДС, основана на Директива 2006/112/ЕО, по-специално с оглед на член 9 и член 193 във връзка с член 199, параграф 1, буква ж), допустима ли е разпоредба от националното право като член 18 от полския Закон за ДДС, която въвежда изключения от общите принципи в правната уредба на ДДС, преди всичко във връзка с правните субекти, които са задължени да изчисляват и събират данъци, като създава правната фигура на лице — платец на данъка, т.е. на правен субект, който е задължен да изчислява размера на данъка вместо данъчнозадълженото лице, да го събира от данъчнозадълженото лице и да го внася своевременно в данъчния орган?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2.1 В светлината на принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, допустима ли е разпоредба от националното право като тази на член 18 от полския Закон за ДДС, според която по-специално данъците върху доставки на недвижими имоти по пътя на принудителното изпълнение върху стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, се изчисляват, събират и внасят от натоварения с извършаването на мерки по принудително изпълнение съдебен изпълнител, който като лице — платец на данъка, отговаря за неизпълнение на това задължение?
2.2 Допустима ли е, с оглед на членове 206, 250 и 252 от Директивата за ДДС и на произтичащия от нея принцип на неутралитет, разпоредба от националното право като член 18 от полския Закон за ДДС, която задължава посоченото в тази разпоредба лице — платец на данъка, да изчислява, събира и внася ДДС върху извършени по пътя на принудителното изпълнение доставки на стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, и то в рамките на важащия за данъчнозадълженото лице данъчен период в размер на сумата, която се получава като цената, получена от продажбата на стоката, намалена с ДДС, се умножи по съответната данъчна ставка, без от тази сума да се приспада сумата на данъка, платен по получени доставки от данъчнозадълженото лице от началото на данъчния период до датата на събиране на данъка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-395/13: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 6 ноември 2014 г.

Нарушено ли е задължението за осигуряване на канализационни системи за събиране на градските отпадъчни води в агломерации с еквивалент жители между 2000 и 10000 съгласно член 3 от Директива 91/271/ЕИО?
Спазено ли е задължението за вторично пречистване или равностойна обработка на градските отпадъчни води преди заустването им в съответствие с член 4 от Директива 91/271/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-564/13: Planet/Комисия, Заключение от 6 ноември 2014 г.

Неправилно прилагане на член 272 ДФЕС, доколкото Общият съд е приел, че установителен иск не може да бъде предявен в рамките на тази разпоредба
Липса на правен интерес, доколкото Общият съд е приел, че жалбоподателят не разполага с достатъчно конкретен и съществуващ правен интерес за предявяване на установителен иск

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/13: flyLAL-Lithuanian Airlines, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.

Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента […], длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-172/13: Комисия/Обединеното кралство, Заключение от 23 октомври 2014 г.

Практическа невъзможност за получаването от трансграничните групи на данъчно облекчение
Времево ограничение на трансграничното приспадане на загуби

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-252/13: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 22 октомври 2014 г.

Допустимо ли е искане за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, когато в исковата молба не са идентифицирани ясно и точно националните разпоредби, които са в противоречие с правото на Съюза?
Спазени ли са изискванията за яснота, точност и последователност на исковата молба по член 258 ДФЕС, когато предметът на иска и изложените основания не съответстват напълно на формулировката на искането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-605/12: Welmory, Съдебно решение от 16 октомври 2014 г.

За целите на облагането с данък на услугите, предоставяни от [полското] дружество със седалище в Полша на [кипърското] дружество със седалище в друга държава — членка на Съюза, представлява ли мястото, където се намира седалището на [полското] дружество, постоянен обект по смисъла на член 44 от Директивата за ДДС, когато при извършването на своята стопанска дейност [кипърското] дружество използва инфраструктурата на [полското] дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form