Hogan
Генерален адвокат – Hogan
Дело C-255/19: Secretary of State for the Home Department, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.
Следва ли понятието за закрила от страната, чийто гражданин е лицето, по смисъла на член 11, параграф 1, буква д) и член 2, буква д) от Директива 2004/83, да се разбира като държавна закрила?
При решаване на въпроса дали са налице основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква д) от Директива 2004/83 и на въпроса дали съгласно член 7 от тази директива е налице закрила срещу такова преследване, следва ли „тестът за закрила“ или „разследването относно закрилата“ да се прилагат във връзка и с двата въпроса и, ако това е така, прилагат ли се едни и същи критерии във всеки от тези случаи?
Оставяйки настрана приложимостта на закрилата от недържавни субекти съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/83 и допускайки, че отговорът на въпрос 1) по-горе е утвърдителен, следва ли ефективността или наличието на закрила да се преценява само с оглед на действията/функциите на закрила на държавни субекти, или могат да се вземат предвид действията/функциите на закрила, осъществявани от частни субекти (на гражданското общество), например семейства и/или кланове?
Едни и същи ли са (както се допуска във въпроси 2) и 3) критериите, които се прилагат при „разследването относно закрилата“, което следва да се направи, когато се разглежда прекратяването по член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83, и тези, които се прилагат в контекста на член 7 от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-790/19: LG и MH (Autoblanchiment), Заключение от 14 януари 2021 г.
Трябва ли член 1, параграф 3, буква а) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че лицето, което осъществява изпълнителното деяние на състава на престъплението изпиране на пари, винаги е различно от лицето, което извършва предикатното престъпление (предходното престъпление, от което са получени парите — предмет на изпирането на пари)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-828/19: Panavitrans, Определение от 28 декември 2020 г.
Компетентен ли е Съдът да продължи разглеждането на преюдициално запитване, след като националната юрисдикция го е оттеглила?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за разноските при оттегляне на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/19: Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др., Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Следва ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 13 ДФЕС и член 10, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която изисква при обредното клане да се извършва обратимо зашеметяване, което не може да доведе до смъртта на животното?
Дали член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — нарушава член 10, параграф 1 от Хартата?
Дали член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) във връзка с член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — нарушава членове 20, 21 и 22 от Хартата, тъй като по отношение на животни, клането на които се извършва по специфични методи, предписани при определени религиозни обреди, е предвидена само обвързана с условия дерогация от задължението за зашеметяване, докато поради причините, посочени в съображенията на Регламента, за умъртвяването на животни по време на ловни дейности, риболовни дейности, културни или спортни прояви са предвидени правила, съгласно които тези дейности не попадат в приложното поле на Регламента или спрямо тях не се прилага задължението за зашеметяване на животното при умъртвяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/19: Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Extradition vers l’Ukraine), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Важат ли произтичащите от решение на Съда от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630), принципи относно прилагането на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС в случаите на подадена от трета държава молба за екстрадиция на гражданин на ЕС и когато центърът на интереси на издирваното лице е преместен в замолената държава членка към момент, в който все още не е бил гражданин на ЕС?
Какви са задълженията на държавата членка, чийто гражданин е издирваното лице, гражданин на Съюза, по отношение на което от трета страна е отправена молба за екстрадиция до друга държава членка, на чиято територия пребивава това лице, в рамките на осъществяването на обмена на информация, посочен в точки 47—49 от решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630)
По-специално, длъжна ли е една от тези държави членки да поиска от молещата трета страна да ѝ изпрати копие на наказателното дело, за да може държавата членка, чийто гражданин е лицето, да прецени основанията самата тя да проведе наказателното преследване?
Държавата членка, до която е изпратена молба за екстрадиция с цел наказателно преследване на гражданин на Съюза от трета страна, длъжна ли е да откаже екстрадицията и сама да проведе наказателно преследване, ако това е възможно съгласно националното ѝ право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-896/19: Repubblika, Заключение от 17 декември 2020 г.
1) Приложими ли са разпоредбите на член 19, параграф 1, втора [алинея] ДЕС и на член 47 от [Хартата], тълкувани заедно или поотделно, по отношение на действителността на членове 96, 96А и 100 от конституцията на Малта?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместими ли са правомощията на министър-председателя в процеса на назначаване на членове на съдебната власт в Малта с член 19, параграф 1 ДЕС и с член 47 от [Хартата], тълкувани и в светлината на член 96А от конституцията, който е в сила от 2016 г.?
3) Ако се установи, че правомощията на министър-председателя са несъвместими, трябва ли този факт да се вземе под внимание по отношение на бъдещи назначения и трябва ли да се отрази и на предишни назначения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/20: AL/Комисия, Определение от 10 декември 2020 г.
Обхваща ли се от контрола на Съда в рамките на обжалване оценката на доказателствата от Общия съд, когато не е налице тяхното изопачаване или явна неточност?
Установено ли е съществуването на отделен договор за изпълнение на функцията на фасилитатор, различен от договора за специален съветник, и имат ли представените документи характер на обвързващо предложение или договор?
Достатъчни ли са мотивите на Общия съд относно прекратяването на мисията на фасилитатор и спазването на задължението за грижа и принципа на добра администрация от страна на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/20: AL/Комисия, Определение от 10 декември 2020 г.
Не е предоставен съдебен акт за анализ, поради което не могат да бъдат изведени основните правни въпроси.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/18: Golfclub Schloss Igling, Съдебно решение от 10 декември 2020 г.
Има ли директен ефект разпоредбата на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО, съгласно която държавите членки освобождават „доставката на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание[,] от нестопански организации на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание“, така че при липса на транспонирането ѝ нестопанските организации да могат да се позоват пряко на нея?
Понятието „нестопанска организация“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкува като самостоятелно понятие на правото на Съюза и следва ли нестопанска организация по смисъла на тази разпоредба да е предвидила правила, по силата на които при прекратяването си да е длъжна да прехвърли имуществото си на друга нестопанска организация с цел насърчаване на спорта и физическото възпитание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/20: Siebenburgisches Nugat, Определение от 3 декември 2020 г.
Какви са критериите за класиране на компоненти за корнизи за завеси от обикновени метали в подпозиция 8302 41 90 на Комбинираната номенклатура?
В кои случаи тръбите за корнизи следва да се класират по глава 73, вместо в подпозиция 8302 41 90?
Как влияе начинът на внос (като част от комплект или поотделно) върху класирането на стоките според Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.