Gulmann

1.1. Може ли Регламент № 345/92 на Съвета от 27 януари 1992 г., като изменение на регламента за прилагане на Регламент № 170/83, да предвиди за гражданите на ЕИО ограничение на правото да извършват риболов в открито море?
2.1. Може ли този регламент произволно да пренебрегне единствените налични научни становища?
2.2. Не следва ли регламентът, напротив, да съответства на наличните научни становища?
2.3. Може ли този регламент да бъде валидно приет по символични причини?
2.4. Може ли регламентът да ограничи до 5 км до 31 декември 1993 г. дерогацията от забраната?
2.5. Може ли регламентът също така да предвиди, що се отнася до всяка дерогация за ограничен период, че тази дерогация ще бъде удължена само „в светлината на научни доказателства, показващи липсата на какъвто и да е екологичен риск“
Не представлява ли това прехвърляне на тежестта на доказване?
3. Не е ли така, че ограничението на дерогацията, което явно е без основание, също противоречи на принципа на относителната стабилност и на целите на общата политика, особено като се има предвид, че френските кораби, които ловят дългопер риба тон с плаващи мрежи, изглежда са единствените кораби, които са извършвали риболов поне през двете години, предхождащи влизането в сила на регламента, и следователно попадат в тази дерогация?
4.1. Не е ли така, че разглежданият регламент е незаконосъобразен, тъй като неговата основа е екологична, въпреки че е регламент „за изменение за единадесети път на Регламент (ЕИО) № 3094/86 относно определени технически мерки за опазване на рибните ресурси“, който сам по себе си е регламент за прилагане на основния регламент, Регламент № 170/83 „за създаване на система на Общността за опазване и управление на рибните ресурси“?
4.2. Може ли регламентът също така да бъде валидно приет, дори и на екологични основания, без каквато и да е научна основа, но очевидно в резултат на натиска на определени екологични мултинационални групи, които разполагат с големи финансови ресурси и участват в широко лобиране, както е посочил г-н Марин, член на Комисията на Европейските общности, отговарящ за рибарството, доколкото изобщо не е доказано, че тяхната дейност е повече или по-малко обоснована и доколкото други екологични асоциации защитават рибарите, които са искали ограничение до пет морски мили?
5. Следователно, може ли регламентът да бъде валидно приет на основание „загрижеността, изразена от екологични организации и много рибари, включително тези от Общността ...“?
Не е ли това произволно решение, което наказва по-слабите в полза на по-силните?
6. Не е ли така, че има дискриминация между рибарите, като се има предвид, че регламентът се прилага навсякъде, включително в Атлантическия океан, който е под юрисдикцията на Международната комисия за опазване на атлантическите риби тон, а не в Балтийско море, Белтите и Зунда, които са под юрисдикцията на Международната комисия по рибарство за Балтийско море?
Не са ли това сравними ситуации, които трябва да бъдат третирани по един и същи начин?
7.1. Не съществува ли несъответствие между 14-ото съображение, което се позовава на резолюцията на ООН, която, освен това, не е задължителна, и забраната?
7.2. Може ли Конвенцията за опазване на европейската дива природа и природните местообитания (Бернската конвенция) да представлява основание за разглеждания регламент, когато изглежда, че тя забранява единствено умишленото улавяне или използването на мрежи, когато те се използват за масово или неизбирателно улавяне или убиване на определени защитени видове, включително делфини, бозайниците, за които се застъпват еколозите?
Не е ли това още един случай на несъответствие между 16-ото съображение в преамбюла на разглеждания регламент и самия регламент?
7.3. Има ли право регламентът да намали риболовната дейност, когато твърди, че е необходимо само да се избегне „неконтролираното разширяване и нарастване“ (18-о съображение)?