Fennelly
Генерален адвокат – Fennelly
Дело C-74/99: Imperial Tobacco и др., Съдебно решение от 5 октомври 2000 г.
Недействителна ли е Директива 98/43 на Съвета изцяло или частично поради:
(а) неадекватността на членове 57, параграф 2, 66 и 100а като правно основание;
(б) нарушение на основното право на свобода на изразяване;
(в) нарушение на принципа на пропорционалност;
(г) нарушение на принципа на субсидиарност;
(д) нарушение на задължението за мотивиране;
(е) нарушение на член 222 от Договора за ЕО и/или на основното право на собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/98: Германия/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 5 октомври 2000 г.
Явява ли се член 100а (понастоящем член 95 ЕО), член 57, параграф 2 и член 66 от Договора за ЕО подходящо правно основание за приемането на Директива 98/43/ЕО относно сближаването на законодателствата на държавите членки в областта на рекламата и спонсорството на тютюневи изделия?
Допустимо ли е Директива 98/43/ЕО да бъде приета с оглед на целите за защита на общественото здраве, когато член 129, параграф 4 от Договора за ЕО изключва хармонизацията в тази област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/99: de Andrade, Заключение от 27 септември 2000 г.
1. Съвместима ли е националната административна митническа процедура, доколкото предвижда, че стоките, които не са били освободени в рамките на установените срокове, автоматично и без предварително уведомление подлежат на процедурата за просрочено освобождаване (продажба), с член 53 от Митническия кодекс, по-специално с член 53, параграф 1?
2. Доколкото националната административна митническа процедура предвижда като единствена мярка (прилагана автоматично, както е посочено по-горе), която трябва да бъде предприета от националните митнически органи, прибягването до процедурата за просрочено освобождаване, чиято единствена цел е да се осигури продажбата на стоките, може ли тя да се счита за несъразмерна мярка, нарушаваща правата на защита на данъкоплатците и представляваща пречка за свободното движение на стоки, особено като се има предвид, че прилагана автоматично, тази мярка може да влезе в сила незабавно, т.е. на първия ден след изтичането на законовия срок за съхранение, без вносителят на стоките дори да бъде предупреден или уведомен?
3. Като незабавно предлага стоките за „продажба“ при описаните по-горе обстоятелства, нарушава ли националната административна митническа процедура член 6, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността?
4. Нарушава ли националната административна митническа процедура, като не прави задължително уведомяването в процедурата за просрочено освобождаване, както е предвидено в член 638 и сл. от Митническия регламент, член 243 от Митническия кодекс на Общността?
5. В случай че таксата за просрочено освобождаване, предвидена в член 638 и сл. от Митническия регламент, следва да се квалифицира като процесуална административна санкция (както е прието в националната съдебна практика), подлежи ли тази такса на ДДС?
6. Ако се приеме хипотезата, изложена в петия въпрос (че таксата представлява административна санкция), може ли фактът, че тази такса се начислява на адвалорна (обективна) основа, но без каквато и да е препратка към вина на субекта или към действително понесени от митническите органи разходи във връзка с мерки по предпазен надзор, складиране и други, да се счита за нарушение на принципа на пропорционалност?
7. Ако, напротив, се приеме, че посочената такса не е от наказателен характер, а всъщност представлява възнаграждение за услуги, предоставени от митническите органи, оправдано ли е начисляването на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/99: Eru Portuguesa, Съдебно решение от 26 септември 2000 г.
Следва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че продукт, получен чрез добавяне на сирище към обезмаслено мляко и състоящ се от 54% вода, 0,9% мазнини, 5,7% фосфор, 2% сол и казеин, трябва да бъде класифициран по тарифна подпозиция 0406 90 11 „Други сирена: – За преработка“ или по тарифна подпозиция 3501 10 90 „Казеин: – Други“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/99: de Andrade, Заключение от 21 септември 2000 г.
1) Съвместима ли е националната административна митническа процедура с член 53 от Митническия кодекс на ЕО, и по-специално с член 53, параграф 1, доколкото предвижда, че стоки, които не са били експедирани в рамките на установените в закона срокове, автоматично и без предварително уведомление попадат под процедурата за неекспедирани стоки (продажба)?
2) Доколкото националната административна митническа процедура предвижда, че националните митнически органи като единствена мярка (така да се каже автоматично) трябва да прилагат процедурата за неекспедирани стоки, чиято единствена цел е да се осигури продажбата на стоките, може ли тя да се счита за непропорционална мярка, която нарушава правото на защита на данъкоплатците и представлява пречка за свободното движение на стоки, особено като се има предвид, че мярката, прилагана автоматично, може да бъде взета незабавно, т.е. на първия ден след изтичането на законовия срок за складиране, дори без да бъде уведомен вносителят на стоките?
3) Нарушава ли националната административна митническа процедура член 6, параграф 3 от Митническия кодекс на ЕО, като незабавно поставя стоките за „продажба“ без предварително уведомление?
4) Нарушава ли националната административна митническа процедура член 243 от Митническия кодекс на ЕО, доколкото не предвижда никакво задължително уведомление във връзка с процедурата за неекспедирани стоки, съгласно член 638 и следващите от митническия регламент?
5) Доколкото таксата за неекспедирани стоки, предвидена в член 638 и следващите от митническия регламент, трябва да се квалифицира като процесуална административна санкция (становището, възприето в националната съдебна практика), подлежи ли тази такса на облагане с ДДС?
6) Ако се приеме становището, изложено в петия въпрос (съгласно което таксата представлява административна санкция), може ли обстоятелството, че таксата се начислява на „ad valorem“ (обективна) основа, но без каквато и да е препратка към вината на търговеца или към такси, които митническите органи конкретно са понесли във връзка с мерки за осигуряване на надзор, складиране и други въпроси, да се счита за нарушение на принципа на пропорционалност?
7) Ако, напротив, се приеме, че посочената такса не е с характер на санкция, а всъщност представлява възнаграждение за услуги, предоставени от митническите органи, оправдано ли е начисляването на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/98: Banks, Заключение от 21 септември 2000 г.
1. Може ли разликата в третирането, посочена в решенията на Апелативния съд, да представлява: - „дискриминация между производителите“ по смисъла на член 4, буква б) от Договора за ЕОВС; - „специална такса“ по смисъла на член 4, буква в) от същия Договор; и/или - „помощ“ по смисъла на член 4, буква в) от същия Договор или по смисъла на член 1 от Решение 3632/93/ЕОВС на Комисията (ОВ 1993 L 329, стр. 12)?
2. Произвеждат ли букви б) или в) на член 4 от Договора за ЕОВС или параграфи 1 или 4 на член 9 от Решение 3632/93/ЕОВС на Комисията (ОВ 1993 L 329, стр. 12) пряко действие и предоставят ли на частни предприятия право, което може да бъде защитено пред националните съдилища, да се защитят срещу иск за минни роялти, предявен от публичен орган, и да претендират възстановяване на платените роялти, по-специално при липса на решение на Комисията, прието съгласно член 67 или член 88 от Договора за ЕОВС или Решение 3632/93/ЕОВС на Комисията или друго решение, с което се установява, че твърдените факти представляват „дискриминация“, „специална такса“ или „помощ“?
3. Ако е така, може ли национален съд да установи, че има „дискриминация“ по смисъла на буква б) на член 4 от Договора за ЕОВС или „специална такса“ по смисъла на буква в) на същия член или „помощ“ по смисъла на буква в) на същия член или на член 1 от Решение 3632/93/ЕОВС на Комисията, независимо от: - Решение 94/995/ЕОВС на Комисията (ОВ 1994 L 379, стр. 6); - Решението на Комисията от 21 декември 1994 г., с което се разрешава придобиването на Central and Northern Mining Limited от RJB Mining plc; - писмата, изпратени от ГД XVII на Комисията до Naloo на 4 май и 13 юли 1995 г.?
4. Съгласно правото на Общността, фактът, че Banks или Naloo не са: (a) оспорили, на основание член 33 от Договора за ЕОВС, Решение 94/995/ЕОВС на Комисията или Решението на Комисията от 21 декември 1994 г., с което се разрешава придобиването на Central and Northern Mining Limited от RJB Mining plc, или писмата, изпратени от ГД XVII на Комисията до Naloo на 4 май и 13 юли 1995 г.; и/или (b) използвали процедурата, предвидена в член 35 от Договора за ЕОВС, за да изискат от Комисията да се произнесе по въпросите, повдигнати в настоящото производство пред националния съд, изключва ли възможността Banks да повдигне твърдения за нарушения на член 4, буква б) или в) от Договора за ЕОВС или на Решение 3632/93/ЕОВС на Комисията в националното съдебно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/98: Gomes Valente, Заключение от 21 септември 2000 г.
1. Дали фактът, че Комисията е започнала производство за нарушение във връзка с национални законодателни разпоредби, но впоследствие е прекратила това производство с оглед на измененията в законодателството, засяга задължението на съд, чиито решения не подлежат на обжалване по националното право, да отправи преюдициално запитване до Съда относно съвместимостта с Договора на тези по-късни разпоредби
Изисква ли член 95 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 90 ЕО; по-нататък „член 95“) от държава членка да вземе предвид действителната обезценка на пазарната стойност на отделните внесени употребявани автомобили при определяне на дължимия за тях данък върху регистрацията на превозното средство, или може да вземе предвид обезценката съгласно скала, основана единствено на работния обем и възрастта на превозното средство?
2. Дали обезценката на реалната стойност на употребяваните превозни средства, посочена в решението на Съда на Европейските общности по дело C-345/93 Nunes Tadeu, непременно предполага, че за всяко превозно средство трябва да се извърши оценка или експертна оценка, или изчислението може да се извърши по общи и абстрактни критерии въз основа на правна норма?
3. Ако Европейската комисия прекрати производство за нарушение срещу държава членка, изхождайки от разбирането, че новото национално законодателство вече е в съответствие с правото на Общността, може ли национален върховен съд, позовавайки се на тълкуването на правото на Общността и на националното право, възприето от Комисията, да бъде освободен от задължението, наложено му с член 177 от Договора, да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности и да реши делото в съответствие с тълкуването, възприето от Европейската комисия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/99: P.P. Handelsgesellschaft, Заключение от 21 септември 2000 г.
Член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал изключва ли налагането за 1996 година на данъка, предвиден в параграф 24, алинея 4 от Körperschaftsteuergesetz 1988 (Закон за корпоративния данък) в редакцията на BGBl. (Bundesgesetzblatt, Федерален държавен вестник) № 680/1994?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/98: van der Woude, Съдебно решение от 21 септември 2000 г.
Съвместими ли са член II(G) от Колективния трудов договор (който забранява всяко отклонение от разпоредбите на този договор) и член 32 от него (който установява правилата относно здравноосигурителните вноски), разглеждани заедно, с членове 85 и 86 от Договора за ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/98: Michailidis, Съдебно решение от 21 септември 2000 г.
Явява ли се такса, която се налага от държава членка върху изнасяни в друга държава членка национални стоки пропорционално на тяхната стойност, такса с равностоен ефект на износно мито, като се има предвид, че тази такса, която се налага неизменно върху определена категория национални стоки, съгласно обективни критерии и в рамките на обща система на данъчно облагане, не се налага върху национални продукти, които се разпространяват на вътрешния пазар, нито върху подобни стоки, които се внасят в страната от друга държава членка
Или, напротив, посочената пропорционална вноска, дължима от износителите на тютюн — която се събира и отчислява като приход на IKA, институция за социално осигуряване, в полза на Отдела за пенсии на тютюневите работници — поради своята цел, а именно увеличаване на финансовите ресурси на този осигурителен отдел, не противоречи на правото на Общността, тъй като представлява в по-широк смисъл вноска в полза на осигурително учреждение с цел постигане на социалноосигурителните цели по отношение на определена група работници, които могат да бъдат наети в предприятия като ищеца и които във всеки случай имат право, дори чрез налагането на такси като настоящата, на социално осигуряване съгласно съответните разпоредби на Конституцията на съответната държава членка?
Ако на първата част от първия въпрос се отговори положително, длъжна ли е по принцип държава членка да възстанови на търговец финансови такси върху стойността на изнесени стоки, които трябва да се считат за събрани в нарушение на правото на Общността, на основание че е установено, че лицето, което е било задължено да плати съответните такси, действително ги е прехвърлило върху други лица, а именно купувачите на стоките, и не следва, нито търговецът твърди, че тази такса е довела до увеличение на цената на продуктите и намаляване на обема на продажбите му, в резултат на което той е претърпял последваща загуба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.