всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Cruz Villalon

Генерален адвокат – Cruz Villalón

Дело C-577/10: Комисия/Белгия, Определение от 11 април 2011 г.

Допустимо ли е встъпване на Кралство Дания в подкрепа на заключенията на Кралство Белгия съгласно приложимите процесуални разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-151/10: Dai Cugini, Определение от 7 април 2011 г.

Тълкуване на клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81/ЕО, във връзка с националните правила за съхраняване и оповестяване на договори и документи относно работното време на работниците на непълно работно време.
Приложимостта на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение при установена несъвместимост на националното законодателство с клауза 4.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-151/10: Dai Cugini, Определение от 7 април 2011 г.

Противоречи ли на клаузи 4 и 5 от Рамковото споразумение национална правна уредба, която налага на работодателите задължения за съхранение и оповестяване на договори и работни графици на работници на непълно работно време, при условие че при неспазване работниците се считат за работещи на пълно работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-546/09: Aurubis Balgaria, Съдебно решение от 31 март 2011 г.

Следва ли разпоредбата на член 232, параграф 1, буква б) от Регламент № 2913/92 да бъде тълкувана от националните съдилища в смисъл, че митническите органи могат да начисляват лихва за забава върху сумата на допълнителните митнически задължения само за периода, следващ вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичането на определения от митническия орган срок за плащането на допълнителните задължения, предвиден в член 222, параграф 1, буква а) от горепосочения регламент?
Следва ли разпоредбата на член 214, параграф 3 от Регламент № 2913/92 при липса на съответни разпоредби в Регламент № 2454/93 да бъде тълкувана в смисъл, че националните власти не могат да прилагат компенсаторна лихва във връзка с периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет?
Следва ли разпоредбите на Регламент № 2913/92 и на Регламент № 2454/93 да бъдат тълкувани в смисъл, че ако не е налице национално законодателство, изрично предвиждащо увеличение на митото или друга национална санкция при последващо вземане под отчет, равна по размер на сумата, която би била начислена като лихва за забава за периода от датата на възникването на задължението до датата на последващото вземане под отчет, правото на Общността не дава основание на националните съдилища да прилагат такова увеличение или санкция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-433/10: Mauerhofer/Комисия, Определение от 31 март 2011 г.

Кои актове на институциите на Съюза представляват подлежащи на обжалване актове по смисъла на член 263 ДФЕС?
Какви са границите на съдебния контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата, както и върху мотивите на решенията на Общия съд в производството по обжалване?
Какви са условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, по-специално относно тежестта на доказване на причинно-следствената връзка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-433/10: Mauerhofer/Комисия, Определение от 31 март 2011 г.

Притежава ли заповед на Комисията за изменение на договор с консорциум характер на подлежащ на обжалване акт спрямо експерт, който няма преки договорни отношения с Комисията?
Какви са пределите на съдебния контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата, извършена от Общия съд?
Какви са изискванията и разпределението на тежестта на доказване при искове за извъндоговорна отговорност на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-161/10: Martinez и Martinez, Заключение от 29 март 2011 г.

1) Следва ли изразът „мястото, където може да настъпи вредоносното събитие“, използван в член 5, параграф 3 от Регламент 44/2001, да се тълкува в смисъл, че в случай на (заплашено) нарушение на лични права чрез съдържание на интернет страници засегнатото лице може да предяви иск за въздържане срещу оператора на интернет страницата и пред съдилищата на всяка държава членка, в която е възможен достъп до интернет страницата, независимо от това в коя държава членка е установен операторът на тези страници, или е необходимо за компетентността на съдилищата на държава членка, в която операторът на интернет страницата не е установен, да съществува специална връзка между оспорваното съдържание или интернет страниците и държавата на седалището на съда, която надхвърля технически възможния достъп
2) Ако такава специална връзка с държавата на седалището на съда е необходима, по какви критерии се определя тази връзка
Решаващо ли е дали оспорваните интернет страници са целенасочено насочени (също) към потребители на интернет в държавата на седалището на съда, или е достатъчно информацията, достъпна на интернет страниците, обективно да показва връзка с държавата на седалището на съда в смисъл, че според обстоятелствата на конкретния случай, особено въз основа на съдържанието на оспорваните интернет страници, може или е могло в държавата на седалището на съда да възникне конфликт на противоположни интереси – интересът на ищеца да запази своите лични права и интересът на оператора да оформя своите интернет страници и да предоставя информация
Решаващ ли е броят на консултациите на оспорваните страници, извършени в посочената държава
3) Ако за потвърждаване на компетентността не е необходима никаква специална връзка с държавата на седалището на съда или ако за тази компетентност е достатъчно оспорваната информация обективно да показва връзка с държавата на седалището на съда в смисъл, че според обстоятелствата на конкретния случай, особено въз основа на съдържанието на оспорваните интернет страници, може или е могло в държавата на седалището на съда да възникне конфликт на противоположни интереси, и ако презумпцията за посочената връзка не е обусловена от минимален брой консултации на оспорваните интернет страници, извършени в държавата на седалището на съда, трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, по-специално електронната търговия, на вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директива за електронната търговия“) да се тълкува в смисъл, че на тези разпоредби трябва да се придаде характер на колизионни норми, които имат предимство и пред националните колизионни норми в областта на гражданското право, които предвиждат изключително прилагане на правото, действащо в държавата на произход, или посочените разпоредби представляват коректив на приложимото материално право, с който се изменя съдържанието на приложимото право, определено от националните колизионни норми, и се ограничават изискванията на правото на държавата на произход
В случай че член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за електронната търговия има характер на колизионна норма, предвиждат ли тези разпоредби само изключително прилагане на материалното право, действащо в държавата на произход, или предвиждат и прилагане на действащите в нея колизионни норми с последица, че обратна препратка на правото на държавата на произход към правото на държавата на седалището на съда остава възможна
"Трябва ли член 2 и член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкуват в смисъл, че предоставят на съда на държава членка компетентност да разгледа иск, предявен по повод нарушение на лични права, което може да е настъпило в резултат на публикуване на информация или снимки на интернет страница, управлявана в друга държава членка от дружество със седалище в тази втора държава членка или също в друга държава членка, във всеки случай различна от първата държава членка: – или само при условие, че тази интернет страница може да бъде разглеждана от тази първа държава, – или само ако съществува достатъчна, съществена или основна връзка между вредоносното събитие и територията на първата държава членка, като в този втори случай тази връзка може да произтича от: – обхвата на достъпа до спорната страница от тази първа държава членка, в абсолютна стойност или пропорционално на всички достъпи до посочената страница, – местожителството или дори гражданството на лицето, което се оплаква от нарушение на своите лични права, или по-общо на засегнатите лица, – езика, на който се разпространява спорната информация, или всяко друго обстоятелство, което може да докаже волята на оператора на интернет страницата да се обърне специално към обществеността на тази първа държава, – мястото, където са настъпили посочените факти, или мястото, където са били изготвени фотографските снимки, които евентуално са били публикувани в интернет, – други критерии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-96/09: Anheuser-Busch/Budějovický Budvar, Съдебно решение от 29 март 2011 г.

Компетентна ли е Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) да преценява валидността и приложимостта на по-ранни национални права, на които се основава възражение по член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, когато тяхната валидност е оспорена, но не е окончателно установена?
Какви са изискванията относно използването на по-ранен знак в процеса на търговия по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 — необходимо ли е доказване на реално използване, на използване на територията на закрила и към коя дата трябва да е осъществено това използване?
Как следва да се тълкува условието за „значение, по-голямо от местното“ по член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 — достатъчно ли е географският обхват на закрилата или е необходимо и значително използване на съответната територия?
Каква е тежестта на доказване и задълженията на страните и СХВП при установяване дали по-ранният знак предоставя право да се забрани използването на по-късно регистрирана марка по смисъла на член 8, параграф 4, буква б) от Регламент № 40/94?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-509/09: eDate Advertising и др., Заключение от 29 март 2011 г.

1) В случаите, в които съдържанието на определен уебсайт (може да) води до нарушение на правата на личността, трябва ли изразът „мястото, където […] може да настъпи вредоносното събитие“, използван в член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (наричан по-нататък „Регламент № 44/2001“), да се тълкува в смисъл, че засегнатото лице може да предяви иск за преустановяване и забрана на нарушаващите правата му действия на управителя на уебсайта пред съдилищата на всяка държава членка, в която може да се отвори този сайт, независимо в коя държава членка е установен управителят на уебсайта, или за да са компетентни и съдилищата на държавите членки, в които управителят на уебсайта не е установен, трябва да е налице не само техническа възможност за отваряне на сайта в тези държави, но и особена връзка на спорното съдържание или на самия уебсайт с държавата на съда (връзка със съответната държава)
2) Ако се изисква особена връзка със съответната държава: По какви критерии трябва да се определя тази връзка
Има ли значение дали управителят на спорния уебсайт целенасочено го е предназначил (и) за потребителите на интернет в държавата на съда, или е достатъчно информацията, която може да се разгледа на този сайт, да има обективна връзка с държавата на съда, в смисъл че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси — интереса на ищеца от зачитане на личните му права и интереса на управителя да определя съдържанието на своя уебсайт и да предоставя информация
За установяването на особената връзка със съответната държава релевантен ли е броят на посещенията на спорния уебсайт от територията на държавата на съда
3) Ако установяването на компетентността не предполага особена връзка с държавата на съда или ако за целта е достатъчно спорната информация да има обективна връзка с държавата на съда, в смисъл че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси, и ако в този случай установяването на особената връзка не предполага да е налице определен минимален брой посещения на спорния уебсайт от територията на държавата на съда: Трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директивата за електронната търговия“), да се тълкува в смисъл, че: тези разпоредби следва да се разглеждат като стълкновителни норми, в смисъл че и в областта на гражданското право изключват прилагането на националните стълкновителни норми и предвиждат да се прилага единствено действащото право в страната на произход, или тези разпоредби трябва да се разглеждат като материалноправен коректив, който изменя съдържанието на правните изводи по съществото на спора спрямо това, което следва от приложимото съгласно националните стълкновителни норми право, и ги ограничава съгласно изискванията на страната на произход
В случай че разпоредбите на член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за електронната търговия са стълкновителни норми: Изискват ли посочените разпоредби да се прилага само действащото в страната на произход материално право, или изискват да се прилагат и действащите в нея стълкновителни норми, поради което да е възможно правото на страната на произход всъщност да препраща към правото на държавата на съда
Трябва ли член 2 и член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкуват като предоставящи компетентност на юрисдикция на държава членка да разгледа иск за нарушение на права на личността, което би могло да се извърши посредством публикуване в интернет на информация и/или снимки, достъпни на уебсайт, издаван в друга държава членка от дружество със седалище във втората държава (или пък в друга държава членка, във всички случаи различна от първата): – единствено при условие че този уебсайт може да се разглежда от потребители, намиращи се в тази първа държава, или – единствено когато между вредоносното събитие и територията на тази първа държава съществува достатъчна, същностна или съществена връзка и в този втори случай, ако тази връзка може да произтича от: – броя посещения на спорната страница в първата държава членка като абсолютна стойност или като съотношение спрямо всички посещения на тази страница, – мястото на пребиваване или гражданството на лицето, което твърди, че са нарушени неговите лични права, или по-общо — на засегнатите лица, – езика, на който се разпространява спорната информация, или всяко друго обстоятелство, което би могло да докаже намерението на издателя на уебсайта да се обърне специално към аудиторията в първата държава, – мястото, където са настъпили посочените факти и/или където са направени снимките, които евентуално са публикувани в интернет, – други критерии[?]

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-503/09: Stewart, Заключение от 17 март 2011 г.

1) Обезщетение, което има характеристиките на краткосрочно обезщетение при неработоспособност на млади хора с увреждания, представлява ли обезщетение за болест или обезщетение за инвалидност за целите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71")?
2. Ако отговорът на първия въпрос е че подобно обезщетение трябва да се разглежда като обезщетение за болест:
а) Лице като майката на жалбоподателката, което окончателно е преустановило всякаква дейност като заето или самостоятелно заето лице поради пенсиониране, все пак „заето лице“ ли е за целите на член 19 поради предишната си дейност като заето или самостоятелно заето лице, или приложимите правила се съдържат в членове 27—34 (пенсионери)?
б) Лице като бащата на жалбоподателката, което не е извършвало дейност като заето или самостоятелно заето лице от 2001 г., все пак „заето лице“ ли е за целите на член 19 поради предишната си дейност като заето или самостоятелно заето лице?
в) Следва ли заявителят да се счита за „пенсионер“ за целите на член 28 поради предоставянето на обезщетение, придобито в съответствие с член 95б от Регламент № 1408/71, независимо от факта че въпросният заявител: i) никога не е бил заето лице по смисъла на член 1, буква a) от Регламент № 1408/71; ii) не е навършил законоустановената пенсионна възраст и iii) попада сред лицата, включени в приложното поле на Регламент № 1408/71, само като член на семейството?
г) Когато пенсионер попада в приложното поле на член 28 от Регламент № 1408/71, може ли член на неговото семейство, който винаги е живял заедно с него и в същата държава, да претендира в съответствие с член 28, параграф 1 във връзка с член 29 парично обезщетение за болест пред определената в съответствие с член 28, параграф 2 компетентна институция, когато това обезщетение е (евентуално) дължимо на члена на семейството (и не е дължимо на пенсионера)?
д) При условията на евентуалност (в зависимост от отговорите на точки a)—г) по-горе), прилагането на условие, предвидено от националното законодателство в областта на социалната сигурност, с което първоначалното придобиване на право на обезщетение за болест се ограничава само до лицата, които преди това са пребивавали в компетентната държава членка за изискван период от време в рамките на определен предшестващ период, съвместимо ли е с разпоредбите на член 19 и/или на член 28 от Регламент № 1408/71?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че такова обезщетение трябва да се разглежда като обезщетение за инвалидност, означава ли текстът на член 10 от Регламент № 1408/71, който визира обезщетенията „придобити[…] съгласно законодателството на една или повече държави членки“, че държавите членки запазват правото си съгласно Регламент № 1408/71 да определят условия за първоначално придобиване на такова обезщетение за инвалидност, които се основават на пребиваването в държавата членка или на доказването на изисквани периоди предшестващо пребиваване в държавата членка, така че заявителят да не може да претендира, на първо място, че има право на такова обезщетение от друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1555657585972 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form