всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Collins

Генерален адвокат – Collins

Дело C-597/23: Apart/EUIPO, Определение от 2 февруари 2024 г.

Какви са изискванията към жалбоподателя за доказване на значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза при молба за допускане на обжалване?
Необходима ли е конкретна и ясна обосновка в молбата за допускане на обжалване относно значението на въпроса за правото на Съюза, за да бъде тя уважена?
Достатъчно ли е посочването на евентуално противоречие с практиката на Съда или Общия съд за допускане на обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-598/23: Apart/EUIPO, Определение от 2 февруари 2024 г.

Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на искането за допускане на обжалване, за да бъде то прието от Съда на Европейския съюз?
В каква степен доводите относно определянето на дата на заличаване и използване на марка в различна форма следва да бъдат конкретизирани, за да обосноват съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Какви са критериите за преценка дали твърденията за нарушение на правото на справедлив процес са съществени за единството, последователността или развитието на правото на ЕС при допускане на обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-598/23: Apart/EUIPO, Определение от 2 февруари 2024 г.

Каква е тежестта на жалбоподателя да докаже значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза при предварителното допускане на обжалване?
Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на молбата за допускане на обжалване, за да бъде тя уважена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-597/23: Apart/EUIPO, Определение от 2 февруари 2024 г.

Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на искането за допускане на обжалване по член 58а от Статута на Съда на Европейския съюз, за да се приеме, че са повдигнати съществени въпроси за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
В кои случаи твърденията за противоречие със съдебната практика могат да се считат за достатъчни, за да обосноват допустимостта на обжалване по реда на член 58а?
Какво е значението на новостта на даден правен въпрос за допустимостта на обжалване и достатъчно ли е само липсата на предходно разглеждане от Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/23: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România” (Associations de magistrats), Заключение от 1 февруари 2024 г.

1) Допускат ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 12 и член 47 [от] [Хартата] да се налагат ограничения за подаването на определени жалби по съдебен ред от професионалните сдружения на магистратите — с цел да се насърчи и защити независимостта на съдиите и правовата държава, както и да се запази статутът на професията — чрез въвеждане на условието, че трябва да е налице законен частен интерес в прекалено стриктен смисъл, въз основа на задължително решение на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), последвано от национална практика по дела, аналогични на това, в което е поставен настоящият въпрос, като се изисква пряка връзка между административния акт, подлежащ на контрол за законосъобразност от съдебните органи, и пряката цел и задачите на професионалните сдружения на магистратите, предвидени в техните устави, в случаите, когато сдруженията целят да получат ефективна съдебна защита по въпроси, уредени от правото на Съюза, в съответствие с целта и общите уставни задачи?
2) С оглед на отговора на първия въпрос, допускат ли член 2, член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, приложение IX към [Акта относно условията за присъединяването] и Решението [за МСП] национална правна уредба, която ограничава компетентността на Националната дирекция за борба с корупцията, като предоставя изключителната компетентност за разследване на корупционни престъпления (в широк смисъл), извършени от съдии и прокурори, на някои специално определени (от главния прокурор на Румъния, по предложение на Пленума на Висшия съдебен съвет) прокурори от прокуратурата към Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) и съответно на прокуратурите към апелативните съдилища, като последните са компетентни и за другите категории престъпления, извършени от съдии и прокурори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/22: Scania и др./Комисия, Съдебно решение от 1 февруари 2024 г.

Нарушено ли е правото на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като Комисията е провела „хибридна“ процедура без разделяне на екипите по фазите на разследването?
Правилно ли е определен географският обхват на поведението на германско равнище като обхващащ цялата територия на Европейското икономическо пространство?
Допустимо ли е квалифицирането на поредица от действия на три различни равнища на контакти като единно продължено нарушение с една антиконкурентна цел?
Погасено ли е правомощието на Комисията да наложи глоба за определени действия поради изтичане на давностния срок по член 25 от Регламент № 1/2003, когато отделни елементи от поведението са преустановени преди началото на разследването на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-463/22: BMW Bank, Определение от 31 януари 2024 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
В чия компетентност е решението относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-560/20: Landeshauptmann von Wien (Regroupement familial avec un mineur réfugié), Съдебно решение от 30 януари 2024 г.

Необходимо ли е родителите на гражданина на трета страна да спазят посочения в решение [от 12 април 2018 г., А и S (C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 61)], срок за подаване на заявление за събиране на семейството, което се подава „по принцип […] в тримесечен срок от датата, на която съответното малолетно или непълнолетно лице е признато за бежанец“?
Трябва ли на гражданин на трета страна — пълнолетна сестра на лице, признато за бежанец — да бъде предоставено разрешение за пребиваване директно въз основа правото на Съюза, ако при отказ да бъде предоставено разрешение за пребиваване на пълнолетната сестра на бежанеца, неговите родители на практика ще бъдат принудени да се откажат от правото си на събиране на семейството съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86], тъй като поради здравословното си състояние тази пълнолетна сестра на бежанеца се нуждае непременно от постоянните грижи на своите родители и по тази причина не може да остане сама в страната на произход?
Може ли дадена държава членка по принцип да изисква от родителите на бежанеца в рамките на процедура за събиране на семейството по член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86] да изпълняват условията по член 7, параграф 1 от [тази директива]?
Изискването за изпълнение на посочените в член 7, параграф 1 от Директива [2003/86] условия във връзка със събиране на семейството по член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86] зависи ли от това дали по смисъла на член 12, параграф 1, трета алинея от Директива [2003/86] заявлението за събиране на семейството е подадено в срок от три месеца след предоставянето на статута на бежанец?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-810/21: Caixabank (Prescription de remboursement des frais hypothécaires), Съдебно решение от 25 януари 2024 г.

1) a)
При предявяване на иск относно реституционните последици от установяването на нищожността на клауза, съгласно която кредитополучателят заплаща разходите във връзка със сключването на договора, съвместимо ли е с член 6, параграф 1 и с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 прилагането на десетгодишен давностен срок за предявяването на иска, считано от момента, когато действието на клаузата се изчерпи посредством извършването на последното плащане, в който момент потребителят узнава фактите в основата на неравноправността [на тази клауза], или е необходимо той да разполага с допълнителна информация относно правната преценка на фактите?
б) Ако е необходимо потребителят да е запознат с правната преценка на фактите, трябва ли началният момент на давностния срок да бъде обусловен от наличието на трайно установена съдебна практика относно нищожността на клаузата, или националният съд може да вземе предвид други обстоятелства?
2) При положение че за предявяването на иска за връщане на суми е предвиден дълъг давностен срок от десет години, в кой момент потребителят трябва да е в състояние да установи неравноправността на клаузата и предоставените му с Директива [93/13] права — преди давностният срок да започне да тече или преди той да е изтекъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-630/21: Mercedes-Benz Bank, Определение от 22 януари 2024 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските на другите участници, направени във връзка с представяне на становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 191011121332 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form