Alber

Понятието „период на командироване“ по смисъла на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги обхваща ли частичния период, прекаран, независимо дали случайно или не, от граничен работник, който идва от предприятие в държава членка и извършва, в рамките на дни, седмици или месец, част от своите услуги на съседната територия или територии на една или повече други държави членки?
Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че са нарушени, когато държава членка, поради императивни съображения, свързани с обществения интерес, изисква от всяко предприятие от друга държава членка, което наема лица, дори временно, на територията на първата държава, да спазва нейното законодателство или национални колективни трудови договори относно минималното възнаграждение, когато този интерес вече е защитен от правилата на държавата, в която е установен доставчикът на услуги, и работниците там вече се намират в сравнима или подобна позиция не само въз основа на законодателството относно минималното възнаграждение, но и въз основа на общото им положение (влияние на данъчното облагане, социална защита при болест, включително по задължителната допълнителна застраховка, която се прилага във Франция, и при трудови злополуки, вдовство, безработица, пенсиониране и смърт)?
В същия контекст, по друг начин: следва ли временните национални задължения, определени за служителите, да се разбират само като минималната часова ставка на заплащане, без да се оценява общото положение по отношение на социалната защита, на която се ползват служителите, които са длъжни в работата си да се придвижват от една държава в друга?