Заключения

1. Явява ли се ефектът от решенията на Съда на Европейските общности по дела C-312/89 Conforama и C-332/89 Marchandise такъв, че забраната, съдържаща се в член 30 от Договора за ЕИО, не се прилага към национални разпоредби, като тези по дело C-145/88 Torfaen Borough Council v B & Q plc, които забраняват на търговците на дребно да отварят търговските си обекти в неделя за обслужване на клиенти с определени стоки?
2. Ако не, очевидно ли е, независимо дали са представени доказателства или не, че ограничителните ефекти върху вътреобщностната търговия, които могат да произтичат от национални разпоредби като тези по въпрос 1 по-горе, не надхвърлят „ефектите, присъщи на такива правила“, както е използвано в решението на Съда по дело C-145/88?
3. Ако не, по какви критерии и с оглед на какви, ако има такива, фактически или други доказателства националният съд трябва да определи дали ограничителните ефекти върху вътреобщностната търговия, които могат да произтичат от национални разпоредби като тези по въпрос 1 по-горе, надхвърлят „ефектите, присъщи на такива правила“ по смисъла на това изразяване, използвано в решението на Съда по дело C-145/88?
4. Когато законодателството на държава членка забранява търговските обекти да отварят в неделя за лично обслужване на клиенти с цел да се гарантира, доколкото е възможно, че работниците в магазините не трябва да работят в неделя, с оглед на поддържането на това, което мнозина считат за традиционната английска неделя, представлява ли такава цел оправдана по отношение на правото на Общността по смисъла на параграфи 12 до 14 от решението по дело C-145/88 Torfaen Borough Council v B & Q Plc?
5. При прилагане на критерия, установен от Съда на Европейските общности в параграф 15 от решението по дело Torfaen (тест за пропорционалност) към такова законодателство:
(a) Задължен ли е националният съд да прилага критериите, посочени в член 3 от Директива 70/50?
(b) Ако да, трябва ли националната мярка да отговаря на всеки от критериите, изброени във втория параграф на член 3?
(c) Функция на националния съд ли е да изследва фактите (доказани с доказателства) и да стигне до собствено заключение относно приложимостта на тези критерии, или функцията на националния съд е ограничена до това да реши дали националният законодател, действайки разумно, е могъл да приеме разглежданата законодателна мярка, като вземе предвид тези критерии?
(d) При оценка на ограничителните ефекти на националното законодателство върху свободното движение на стоки, както и при сравняване на ограничителния ефект върху търговията (ако има такъв) на различните средства, които биха могли да се използват за постигане на целта на законодателството, трябва ли националният съд да разглежда само степента, до която ефектите върху вносните стоки надвишават ефектите върху местните стоки, или може да разглежда цялостния ограничителен ефект върху вътреобщностния внос?
(e) Следва ли релевантният ограничителен ефект върху търговията да се изследва по отношение на: общия ефект върху вътреобщностната търговия със стоки и/или услуги; или ефекта върху секторите, в които оперира съответното предприятие; или ефекта върху самото предприятие?
(f) Как националният съд трябва да сравни ограничителните ефекти върху свободното движение на стоки, произтичащи от националното законодателство, с целта на това законодателство?
6. Има ли член 36 от Договора за ЕИО някакво и ако да, какво приложение към национална мярка като разглежданата?
7. Повлиява ли отговорът на някой от горните въпроси от наличието на изключения от законодателната забрана за търговия в неделя?
8. Ако забраната, посочена във въпрос 1 [забраната за търговия в неделя], противоречи на член 30 и не е оправдана по член 36, напълно неприложима ли е тя спрямо търговец в държавата членка или е неприложима само доколкото забранява сделки, включващи стоки, произведени в или внесени от други държави членки?