Съдебни решения
Съдебни решения
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Явява ли се марката CityTrain описателна за съответните стоки и услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009?
Притежава ли марката CityTrain отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като се вземат предвид нейните графични елементи?
Може ли регистрацията на марката CityTrain в Германия да обоснове регистрацията ѝ като марка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е Апелативният състав на EUIPO да приеме, че е доказано реално използване на по-ранната марка не само за „велосипеди“ в клас 12, но и за „части на машини“ в клас 7 и „аксесоари за автомобили и велосипеди, части на превозни средства“ в клас 12?
Могат ли стоките, обхванати от по-ранната марка, и стоките, обхванати от заявената марка, да се считат за сходни, така че да е налице вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е Апелативният състав на EUIPO да приеме, че е доказано реалното използване на по-ранната национална марка „NSU“ за съответните стоки?
Правилно ли е Апелативният състав на EUIPO да приеме, че съществува вероятност от объркване между заявената марка на Европейския съюз „NSU“ и по-ранната национална марка „NSU“ за идентични или сходни стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 2, член 10, параграфи 1 и 4 и член 24, параграф 2 от Директива 2009/103, член 3, параграф 4, член 5, параграфи 1 и 4, член 6, параграф 1 и член 10 от Вътрешните правила, както и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничaване до горепосочените разпоредби) да се разбират и тълкуват в смисъл, че в случаите, когато:
– национално застрахователно бюро (Бюро A) плати обезщетение на лице, пострадало в пътнотранспортно произшествие в държавата членка, в която това бюро е установено, тъй като гражданинът на друга държава членка, който е отговорен за вредата, няма застраховка „Гражданска отговорност“,
– поради това обезщетение Бюро A встъпва в правата на пострадалото лице и претендира възстановяване на разходите, възникнали при уреждането на претенцията от националното застрахователно бюро в държавата на произход на отговорното лице (Бюро Б),
– Бюро Б, без да проведе независимо разследване или да поиска допълнителна информация, се съгласява с искането на Бюро A за възстановяване,
– Бюро Б претендира по съдебен ред от ответниците (отговорното лице и собственика на превозното средство) обезщетение за направените разходи,
ищецът в това производство (Бюро Б) може да основе претенцията си срещу ответниците (отговорното лице и собственика на превозното средство) единствено на извършеното от Бюро А плащане на разходите и (ищецът в първоинстанционното производство) не е длъжен да установи, че условията за ангажиране на гражданската отговорност на ответника (отговорното лице) са били налице (неговата вина, неправомерни деяния, причинно-следствената връзка и размера на вредата), както и че чуждото право е било правилно приложено при обезщетяването на пострадалото лице?
Трябва ли член 24, параграф 1, пета алинея, буква в) от Директива 2009/103 и член 3, параграфи 1 и 4 от Вътрешните правила (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничaване до горепосочените разпоредби) да се разбират и тълкуват в смисъл, че преди да вземе окончателно решение за плащане на обезщетение за претърпяната от пострадалото лице вреда, Бюро А трябва да информира ясно и разбираемо (включително с оглед на езика, на който се предоставя информацията) отговорното лице и собственика на превозното средство (ако не са едно и също лице) за началото и хода на процедурата за уреждане на претенцията, както и да им предостави достатъчно време да дадат обяснения или да повдигнат възражения във връзка с бъдещото решение за плащане на обезщетение и/или размера на това обезщетение?
При отрицателен отговор на първия въпрос (т.е. ако ответниците (отговорното лице и собственикът на превозното средство) могат да искат от ищеца в първоинстанционното производство (Бюро Б) да представи доказателства и могат да повдигнат възражения или да изразят съмнения по-специално относно обстоятелствата на пътнотранспортното произшествие, прилагането на регулаторната рамка относно гражданската отговорност на отговорното лице, размера на вредата и начина на изчисляването му), трябва ли член 2, член 10, параграф 1 и член 24, параграф 2 от Директива 2009/103 и член 3, параграф 4, втора алинея от Вътрешните правила (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничаване до горепосочените разпоредби) да се разбират и тълкуват в смисъл, че макар, преди да вземе окончателно решение, Бюро Б да не е поискало от Бюро А да представи информация относно тълкуването на законодателството, приложимо в държавата, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие, и относно уреждането на претенцията, Бюро А във всички случаи трябва да предостави тази информация на Бюро Б, ако последното я поиска впоследствие, заедно с всякаква друга информация, необходима на Бюро Б, за да докаже претенцията си [за обезщетение] срещу ответниците (отговорното лице и собственика на превозното средство)?
При утвърдителен отговор на втория въпрос (т.е. Бюро А е длъжно да информира отговорното лице и собственика на превозното средство относно процедурата за уреждане на претенцията и да им даде възможност да повдигнат възражения по отношение на отговорността или на размера на вредата), в случай че Бюро А не изпълни задължението си за предоставяне на информация, какви ще бъдат последиците за:
a) задължението на Бюро Б да се съгласи с искането за възстановяване на понесените разноски, направено от Бюро A;
б) задължението на отговорното лице и собственика на превозното средство да обезщетят Бюро Б за направените от него разходи?
Трябва ли член 5, параграф 1 и член 10 от Вътрешните правила да се разбират и тълкуват в смисъл, че сумата, изплатена като обезщетение от Бюро A на пострадалото лице, трябва да се разглежда като необезпечен риск, поет от самото Бюро А (освен ако този риск е поет от Бюро Б), а не като парично задължение на другото лице, участващо в същото пътнотранспортно произшествие, като се имат предвид обстоятелствата по настоящото дело, и в частност изброените по-долу:
– първоначално органът за изплащане на обезщетения (Бюро A) отхвърля претенцията за обезщетение на пострадалото лице,
– поради тази причина пострадалото лице претендира обезщетение по съдебен ред,
– предявеният срещу Бюро A иск е отхвърлен от първоинстанционните съдилища като неоснователен и недоказан,
– споразумението за доброволно уреждане на спора между пострадалото лице и Бюро A е постигнато едва пред по-горен по степен съд, след като последният посочва, че ако страните откажат да сключат споразумение за доброволно уреждане на спора, делото ще бъде върнато за ново разглеждане,
– Бюро A обосновава решението си да сключи споразумение за доброволно уреждане на спора главно въз основа на обстоятелството, че по този начин ще се избегнат допълнителни разходи, свързани с удължаване на производството,
– в случая няма съд, който да е установил отговорността (вината) на ответника, участващ в пътнотранспортното произшествие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че правото на длъжник по (съвместен) договор за банков кредит, който е погасявал вноските по кредита сам, да предяви иск за възстановяване (компенсация/регресен иск) срещу другия длъжник по този договор за кредит, представлява производно (вторично) право, произтичащо от договора за кредит?
Следва ли мястото на предявяване на иска за възстановяване (компенсация/регресен иск) на длъжник срещу другия длъжник по съвместен договор за кредит да се определи по член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 („Предоставяне на услуги“), или по член 7, точка 1, буква а) във връзка с буква в) от Регламент № 1215/2012 съгласно lex causae?
Отпускането на кредита от страна на банката ли е специфичната престация по договора за кредит и определя ли се следователно мястото на изпълнение на тази услуга съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 според седалището на банката, ако отпускането на кредита е осъществено изключително на това място?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалвания акт съгласно член 296 ДФЕС?
Правилно ли е тълкувана и приложена от Общия съд обхватът на задължението за мотивиране?
Дали Общият съд е допуснал явна изопачаване на фактите при преценката на доказателствата относно обхвата на задълженията на определени стопанства?
Съвместимо ли е с член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 и принципа на пропорционалност отхвърлянето на предложената от Кралство Испания корекция и прилагането на фиксирана финансова корекция?
Съвместимо ли е с член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 и принципа на пропорционалност кумулирането на фиксирана финансова корекция и еднократна финансова корекция за една и съща бюджетна линия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на обжалваното решение?
Тълкувано ли е правилно от Общия съд изискването за мотивиране на административните актове на Комисията?
Извършил ли е Общият съд явна подмяна на фактите при преценката на доказателствата, свързани с приложимостта на системата за условност?
Допустимо ли е Комисията да откаже предложената от държавата членка корекция и да приложи корекция на база фиксиран процент (a tanto alzado), без да нарушава член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 и принципа на пропорционалност?
Съвместимо ли е с член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 и принципа на пропорционалност кумулирането на корекция на база фиксиран процент и еднократна финансова корекция за една и съща бюджетна линия за същата година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли при тълкуването на член 9 от Директива 97/67, доставката на пощенски пратки за клиенти по договор да се разглежда като услуга, която е извън обхвата на универсалната услуга по смисъла на параграф 1 от този член, или като услуга, която по смисъла на параграф 2 от него попада в нейния обхват, ако предприятието за пощенски услуги е договорило с клиентите си условията на доставка и начислява такса в индивидуално уговорен размер?
Ако се приеме, че при посочената доставка на пощенски пратки за клиенти по договор става въпрос за услуга, която е извън обхвата на универсалната услуга, трябва ли член 9, параграф 1 и член 2, точка 14 от Директива 97/67 да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези на правния спор в главното производство предоставянето на такива пощенски услуги може да бъде обвързано с индивидуален лиценз, какъвто е предвиден в Закона за пощите?
Ако се приеме, че при посочената доставка на пощенски пратки за клиенти по договор става въпрос за услуга, която е извън обхвата на универсалната услуга, трябва ли член 9, параграф 1 да се тълкува в смисъл, че лицензът за тези услуги може да се обвърже единствено с условия за гарантиране спазването на съществените изисквания по смисъла на член 2, точка 19 от Директива 97/67 и че лицензите за такива услуги не могат да се обвържат с условия относно качеството, достъпността и изпълнението на съответните услуги по смисъла на член 9, параграф 2 от нея?
Ако се приеме, че разрешенията за доставка на пощенски пратки за клиенти по договор могат да се обвържат единствено с условия, които са необходими за гарантиране спазването на съществените изисквания, могат ли условия като тези в правния спор по главното производство, които се отнасят до условията на доставка в рамките на пощенската услуга, до честотата на доставка на пратките, до обслужването при промяна на адрес за доставка и при прекъсване на доставките, до идентифицирането на пратките и до местата за събирането им, да се считат за съответстващи на съществените изисквания по смисъла на член 2, точка 19 от Директива 97/67 и за необходими с оглед на това да се гарантира спазването на съществените изисквания по смисъла на член 9, параграф 1 от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Нарушени ли са правата на добра администрация и на справедлив съдебен процес по членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз при налагането на санкцията, поради отказ на достъп до досието и нарушаване на принципа на равенство на оръжията?
Извършена ли е фактическа грешка при установяване на обстоятелствата, довели до санкционирането на жалбоподателя, и обосновано ли е заключението, че той е използвал картата за гласуване на друг депутат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.