всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Налице ли е търговска логика, която да оправдава регистрацията на спорните марки от страна на заявителя, или действията му са насочени към заобикаляне на интересите на трети лица?
Може ли да се приеме, че към релевантните моменти за преценка на недобросъвестност дружеството Krentin е било платежоспособно, което изключва недобросъвестност при заявителя?
Изисква ли се доказване на вреда за трети лица или за обществото, за да се установи недобросъвестност при подаване на заявката за регистрация на марка?
Обърнато ли е било доказателственото бреме от Апелативния състав, като е изискал от заявителя да опровергае твърденията за недобросъвестност без достатъчно доказателства от страна на заявителите за обявяване на недействителност?
Може ли EUIPO или Общият съд да се произнасят относно недействителността на спорните марки, докато националните съдилища не са се произнесли окончателно относно собствеността върху по-ранните национални марки?
Може ли евентуална недобросъвестност на заявителите за обявяване на недействителност да повлияе на преценката за недобросъвестност на заявителя при подаване на заявките за регистрация на спорните марки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Налице ли е търговска логика, която да оправдава регистрацията на спорните марки от страна на заявителя, или действията му са били с цел заобикаляне на кредиторите на Krentin?
Може ли да се приеме, че към релевантните дати за подаване на заявленията за регистрация Krentin е била платежоспособна, така че да се изключи лошата вяра на заявителя?
Изисква ли се доказване на вреда за кредиторите или за обществото, за да се установи лоша вяра при подаване на заявлението за регистрация на марките?
Обърнато ли е било неправомерно доказателственото бреме от Апелативния състав, като е изискал от заявителя да докаже липса на връзка с Krentin?
Може ли EUIPO или Общият съд да се произнасят относно недействителността на спорните марки преди приключване на националното производство относно собствеността върху по-ранните национални марки?
Може ли твърдяна лоша вяра от страна на заявителите по производството по обявяване на недействителност да обоснове отказ за обявяване на спорните марки за недействителни поради лоша вяра на заявителя по регистрацията им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Нарушено ли е изискването за покана до страните да представят становища по член 47, параграф 1 от Регламент 2017/1001, когато опозицията е обявена за недопустима поради липса на ясно идентифициране на по-ранната марка?
Следва ли EUIPO да приложи принципите на националното административно производство, включително задължението за сътрудничество и покана за отстраняване на нередности, въз основа на член 107 от Регламент 2017/1001?
Разполага ли EUIPO с право на преценка да приеме доказателства, представени след изтичане на срока за опозиция, съгласно член 95, параграф 2 от Регламент 2017/1001, когато става въпрос за условията за допустимост на опозицията?
Нарушено ли е съществено процесуално изискване по член 72, параграф 2 от Регламент 2017/1001, поради непоканване на жалбоподателя да отстрани нередности и неприемане на доказателства, представени след срока?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Нарушено ли е изискването за провеждане на състезателна процедура по член 47, параграф 1 от Регламент 2017/1001, като не е дадена възможност на заявителя да отстрани нередовностите в уведомлението за опозиция?
Следва ли EUIPO да прилага принципите на националното административно производство, включително задължението за сътрудничество и покана за отстраняване на нередовности, съгласно член 107 от Регламент 2017/1001?
Разполага ли EUIPO с дискреция да приеме доказателства, представени след изтичане на срока за опозиция, по член 95, параграф 2 от Регламент 2017/1001, когато става въпрос за условията за допустимост на опозицията?
Нарушено ли е съществено процесуално изискване по член 72, параграф 2 от Регламент 2017/1001, поради непоканване на заявителя да отстрани нередовностите и неприемане на доказателства, представени след срока за опозиция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Нарушено ли е задължението на Апелативния състав на EUIPO по член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 да се ограничи до фактите, доказателствата и доводите, представени от страните, при преценката за наличие на вероятност от объркване?
Правилно ли е Апелативният състав на EUIPO да приеме, че не съществува вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната марка по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Допуснато ли е нарушение на член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001, като Апелативният състав на EUIPO е основал липсата на вероятност от объркване на факти, които не са били въведени от страните?
Правилно ли е Апелативният състав на EUIPO да приеме, че не съществува вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната марка по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001, включително по отношение на нивото на внимание на релевантната публика, степента на сходство на знаците и факторите, релевантни за цялостната оценка на вероятността от объркване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Допустимо ли е Косово да бъде третирано като „трета страна“ по смисъла на член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1971, въпреки че не е признато от всички държави членки като независима държава?
Може ли член 111 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово да служи като достатъчно правно основание за участието на националния регулаторен орган на Косово в ОЕРЕС по смисъла на член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1971?
Включва ли сътрудничеството, предвидено в член 111 от ССА с Косово, правото на участие на националния регулаторен орган на Косово в органите на ОЕРЕС, дори при липса на изрично предвидено такова участие в споразумението?
Разполага ли Европейската комисия с правомощие едностранно да установява работните договорености за участието на националния регулаторен орган на Косово в ОЕРЕС по силата на член 17 ДЕС и член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1971, или тези договорености следва да бъдат съгласувани и разрешени съвместно от ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

1) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изразът „основния предмет на договора“ обхваща клауза, която не е индивидуално договорена, включена е в договор за правни услуги, сключен между търговец (адвокат) и потребител, и се отнася до цената и начина на нейното изчисляване?
2) Трябва ли упоменаването в член 4, параграф 2 от Директива 93/13 на яснотата и разбираемостта на договорните клаузи да се тълкува в смисъл, че в договорната клауза относно цената (с която се определя цената на действително извършените услуги въз основа на почасова ставка) е достатъчно да се уточни размерът на почасовото възнаграждение, дължимо на адвоката?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли изискването за прозрачност да се тълкува в смисъл, че включва задължение за адвоката да посочи в договора цените на услугите, които могат да бъдат ясно определени и уточнени предварително, или трябва да се посочи и ориентировъчна цена на услугите (прогнозен бюджет за предоставяните правни услуги), ако е невъзможно да се предвидят броят (или продължителността) на отделните действия и хонорарът за тях към момента на сключване на договора, и да са посочени евентуалните рискове, водещи до увеличаване или намаляване на цената
За да се прецени дали договорната клауза относно цената отговаря на изискването за прозрачност, от значение ли е дали информацията относно цената на правните услуги и начина, по който тя се изчислява, се предоставя на потребителя по всякакъв подходящ начин, или се съдържа в самия договор за правни услуги
Възможно ли е липсата на информация в преддоговорните отношения да бъде компенсирана чрез предоставяне на информация в хода на изпълнението на договора
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза с изискването за прозрачност обстоятелството, че крайната цена за предоставените правни услуги става ясна едва след окончателното преустановяване на предоставянето им
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза относно цената с изискването за прозрачност обстоятелството, че договорът не предвижда представянето от адвоката на периодични отчети относно предоставените услуги или периодично представяне на фактури на потребителя, което да позволи на последния да вземе своевременно решение за отказ от правните услуги или промяна на цената по договора?
4) Ако националният съд реши, че договорната клауза, с която се определя цената на действително предоставените услуги въз основа на почасова ставка, не е изразена на ясен и разбираем език, както изисква член 4, параграф 2 от Директива 93/13, трябва ли да проверява дали тази клауза е неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива (т.е. дали при преценката на евентуално неравноправния характер на договорната клауза следва да се провери дали тази клауза създава в ущърб на потребителя „значителна неравнопоставеност“ между правата и задълженията на страните по договора), или, макар и предвид обстоятелството, че тази клауза урежда съществен елемент от договора, самата липса на прозрачност на клаузата относно цената е достатъчна, за да се установи, че тази клауза е неравноправна?
5) Обстоятелството, че когато договорната клауза относно цената е обявена за неравноправна, договорът за правни услуги няма обвързваща сила съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13, означава ли, че е необходимо да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна
Предполага ли възстановяването на това положение отпадането на задължението на потребителя да плати за вече предоставените услуги?
6) Ако от естеството на възмезден договор за предоставяне на услуги следва, че е невъзможно да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна (когато услугите вече са предоставени), определянето на възнаграждение за предоставяните от адвоката услуги би ли противоречало на целта на член 7, параграф 1 от Директива 93/13
При отрицателен отговор на този въпрос, ще се постигне ли действителното равновесие, чрез което се възстановява равнопоставеността на страните по договора: i) ако адвокатът получи възнаграждение за предоставените услуги по почасовата ставка, предвидена в договора; ii) ако адвокатът получи възнаграждение по минималната тарифа за правни услуги (посочена например в акт от националното право, а именно Препоръките относно максималния размер на хонорарите за предоставяне на правна помощ от адвокат) или iii) ако адвокатът получи разумно по размер възнаграждение за предоставените услуги, определено от съда, като се вземат предвид сложността на казуса, квалификацията и опитът на адвоката, финансовото състояние на клиента и други релевантни обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 15, параграф 1, буква в) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че правото на достъп на субекта на данните се ограничава до информация за категориите получатели, ако конкретните получатели все още не са известни към момента на предвиденото разкриване, но това право задължително трябва да обхваща и получателите на тази информация, когато данните вече са били разкрити?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 3, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи прилагането на тази директива и съответно на санкциите, предвидени в националното право съгласно член 17 от нея, по отношение на свободата на избор на страна по договор, стига изборът да не се основава на пол, раса, етнически произход или народност, когато проява на дискриминация би могъл да бъде отказът да се сключи граждански договор, по силата на който би следвало да работи физическо лице, осъществяващо независима икономическа дейност, ако основание за отказа би била сексуалната ориентация на потенциалния съдоговорител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form