Съдебни решения

Дело C-19/72: Thomik/Комисия, Съдебно решение от 22 ноември 1972 г.

Допустимо ли е жалбата срещу решението на Комисията да бъде разгледана, когато е подадена след изтичане на срока, предвиден в член 91, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, независимо от това дали администрацията е проявила небрежност чрез продължително мълчание по жалбата на жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Съдебни решения

Mayras

Жалби на длъжностни лица

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-16/72: Ortskrankenkasse Hamburg/Landesversicherungsanstalt Schleswig-Holstein, Съдебно решение от 16 ноември 1972 г.

Следва ли членове 26 и 27 от Регламент № 3 на Съвета относно социалното осигуряване на работници мигранти да се прилагат по аналогия към обезщетения като тези, предвидени в член 1244a от Reichsversicherungsordnung (RVO), и по-специално трябва ли при прилагането на този член да се вземат предвид осигурителните периоди, завършени в друга държава членка

Трябва ли за придобиване на право на такива обезщетения осигурителна институция в една държава членка да вземе предвид и онези периоди на осигуряване, които осигурителна институция в друга държава членка е длъжна да отчете въз основа на конвенция за социална сигурност, сключена между тази държава членка и трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-15/72: Land Niedersachsen/Landesversicherungsanstalt Hannover, Съдебно решение от 16 ноември 1972 г.

Дали членове 26 и 27 от Регламент № 3 на Съвета се прилагат по аналогия към обезщетения като тези, предвидени в член 1244а от РВО, и по-специално дали за придобиване на право на такива обезщетения трябва да се вземат предвид периодите на осигуряване, завършени в други държави членки?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, дали правните съображения, които са в основата на първото изречение на член 28, параграф 2 от Регламент № 4 относно процедурите по прилагане и допълнителните разпоредби във връзка с Регламент № 3 относно социалното осигуряване на работници мигранти (минимален период на осигуряване), се прилагат и за обезщетения като разглежданите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-14/72: Heinze/Landesversicherungsanstalt Rheinprovinz, Съдебно решение от 16 ноември 1972 г.

Следва ли членове 26 и 27 от Регламент № 3 да се прилагат по аналогия към обезщетения като тези, предвидени в член 1244a от Reichsversicherungsordnung (RVO)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-27/72: Aimer/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Съдебно решение от 15 ноември 1972 г.

Следва ли втората алинея на член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1403/69 на Комисията от 18 юли 1969 година да се тълкува в смисъл, че остатък от по-малко от 40 тона, денатуриран в който и да е ден, може да бъде взет предвид при отпускането на премия за денатуриране, ако този остатък е възникнал в резултат на рационално използване на капацитета на предприятието и при условие че максималната продължителност на целия процес съответства на средно най-малко 40 тона на ден?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-17/72: Gesellschaft für Getreidehandel/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Съдебно решение от 8 ноември 1972 г.

Дали решението на Комисията на ЕИО от 21 януари 1966 г., с което се определя свободната цена на границата на 28 януари 1966 г. за френската царевица, внесена във Федерална република Германия, на 508,86 френски франка за метричен тон, е валидно, като се има предвид по-специално начина на изчисляване на тази цена и евентуалното неизпълнение от страна на Комисията на задължението ѝ да разреши на Федерална република Германия да прилага действителния валутен курс вместо курса, съобщен на Международния валутен фонд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/72: Белгийска държава/NV Cobelex, Съдебно решение от 7 ноември 1972 г.

Трябва ли член 19, параграф 2 от Регламент № 19 на Съвета да се тълкува в смисъл, че когато изнасящата държава членка предоставя възстановяване на износ за трети страни, внасящата държава членка е длъжна незабавно да приложи предвидените налози върху вносителя, или тя има право да направи това от по-късна дата, която сама определи?
Дали задължението на внасящата държава членка засяга ipso jure отношенията между тази държава и вносителя, така че е без значение, че последният е изпълнил всички формалности за установяване и определяне на размера на налога в надлежния момент, ако внасящата държава членка само впоследствие установи, че изнасящата държава е предоставила възстановяване?
Дали прекият ефект на член 19, параграф 2 отива дотам, че освен предвидените втора алинея на тази разпоредба уведомления, всяко предварително съобщаване на вносителите и износителите по начина, предписан от националното законодателство, е излишно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Нидерландски

Дело C-26/72: Vereenigde Oliefabrieken/Produktschap voor Margarine, Vetten en Olien, Съдебно решение от 26 октомври 1972 г.

Следва ли член 2 от Регламент № 2403/69, прочетен във връзка с член 1 от Регламент № 1041/67 и всички други релевантни разпоредби на правото на Общността, да се тълкува в смисъл, че контролът на условията за качество, предвидени в този регламент, трябва да се извършва изключително върху проби, взети в деня на приключване на митническите формалности по износа, или контролът може да се извършва върху проби, взети по-рано?
Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 2403/69 и приложение II, точка 1 към този регламент, прочетени заедно с бележката под линия към това приложение, да се тълкуват в смисъл, че стойността „Boemer“ за рафинирана свинска мас трябва да се определя единствено съгласно метода, установен от Международната организация по стандартизация, посочен в това приложение?
Позволява ли правилното тълкуване на член 2, параграф 1 от Регламент № 2403/69 ограничаване на контрола чрез вземане на проби, посочен в тази разпоредба, на стойността „Boemer“ на количество рафинирана свинска мас с нетно тегло 100 698 кг, опаковано в 6 000 тенекии, до анализа само на съдържанието на две такива тенекии?
Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 2403/69 да се тълкува в смисъл, че трябва да се вземе предвид само резултатът от анализ, основан на контрол чрез вземане на проби, или следва да се вземе предвид допълнително, или ако е уместно изключително, резултатът от анализ, отговарящ на условията, предвидени в регламента, въпреки че такъв анализ не е извършен върху проби, взети чрез случаен подбор, а въз основа на голям брой проби, взети непрекъснато от съответното количество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.