1. Изискването, предвидено в член 27, буква б) от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, според което връчването на документа, с който е образувано производството, трябва да е извършено в достатъчно време, неприложимо ли е, ако връчването е извършено в срок, определен от съда на държавата, в която е постановено решението, и/или ответникът е пребивавал, изключително или не, в юрисдикцията на този съд или в същата държава като този съд?
Ако на въпрос 1 се отговори отрицателно:
2. (a) При определяне дали в конкретен случай съществуват изключителни обстоятелства, които обосновават извода, че, макар връчването да е извършено надлежно, съгласно член 27, буква б), то все пак е било недостатъчно за целите на започване на срока, предвиден в тази разпоредба, следва ли да се вземат предвид само обстоятелствата, които са съществували към момента на връчването и които ищецът е могъл да вземе предвид към този момент?
Ако на въпрос 2 (a) се отговори отрицателно:
2. (b) Може ли ищецът да бъде задължен, вследствие на обстоятелства, възникнали след връчването, по-специално уведомяване на ищеца за адреса на ответника, да предприеме допълнителни действия за информиране на ответника за предстоящото производство, така че ако такива действия не бъдат предприети, срокът, предвиден в член 27, буква б), да не започне да тече?
Ако на въпрос 2 (b) се отговори положително:
2. (c) Какъв критерий следва да се приложи в това отношение
По-специално, възпрепятства ли фактът, че ответникът е отговорен за това, че надлежно връченият документ не го е достигнал, съда да приеме, че са били необходими допълнителни действия, както е посочено по-горе, когато например ищецът е знаел, че ответникът е напуснал адреса, посочен като негово местожителство?