всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 85/337/ЕИО да се тълкува в смисъл, че определени категории проекти, изброени в приложение II, могат от самото начало, по абсолютна преценка на държавите членки, да бъдат изключени изцяло от задължението за извършване на екологична оценка, или че дискреционната власт на държавите членки е ограничена от задължението, предвидено в член 2, параграф 1 от Директивата, да подлагат на екологична оценка във всеки случай онези проекти, които поради своята природа, размер или местоположение могат да имат значително въздействие върху околната среда
Позволява ли член 4, параграф 2 от Директивата във връзка с член 2, параграф 1 на държава членка да определи (или да не определи) видове проекти или критерии и/или прагове така, че преструктурирането на летище с писта по-къса от 2 100 метра да бъде изключено от екологична оценка от самото начало, въпреки че е екологично значимо, или по този начин се надхвърля дискреционната власт, която държавата членка има по член 4, параграф 2 от Директивата (ако отговорът на предходния въпрос е положителен)
Следва ли член 4, параграф 2 от Директивата във връзка с член 2, параграф 1 да се тълкува в смисъл, че задължението за извършване на екологична оценка се прилага и за разширяването и преструктурирането на проектите по приложение II, ако е вероятно да има значително въздействие върху околната среда, или членове 4, параграф 2 и 2, параграф 1 позволяват екологично значими проекти, включващи преструктуриране, да бъдат изключени, изрично или мълчаливо (например чрез правила, които не се прилагат за летища), от екологична оценка от самото начало?
До каква степен член 2, параграф 1 от Директивата, също във връзка с член 2, параграф 2, позволява на държавите членки да въведат (или използват) алтернативни процедури за оценка, различни от обикновената екологична оценка, и ако отговорът е положителен: какви съществени или минимални изисквания трябва да изпълнява такава оценка, за да съответства на целите на Директивата и по-специално: представлява ли участието на обществеността по смисъла на член 6 от Директивата съществено изискване за екологична оценка?
Може ли член 1, параграф 5 от Директива 85/337 да се тълкува като обхващащ и проекти, които, макар и предвидени в законова разпоредба, определяща програма, са одобрени по отделна административна процедура
Какви минимални екологични изисквания трябва да съдържа „законодателният процес“, за да бъдат постигнати „целите ... включително тази за предоставяне на информация“, преследвани от Директивата?
Следва ли изключването на проекти от обхвата на Директивата съгласно член 1, параграф 4 да се прилага за летище, използвано както за граждански, така и за военни цели
Може ли приложимият критерий да бъде преобладаващото използване или е достатъчно за изключването да се прилага това, че летището се използва и за военни цели?
Ако Директивата е неправилно транспонирана, имат ли член 4, параграф 2 във връзка с член 2, параграф 1 пряко вертикално действие (самоизпълнимост) в смисъл, че органите на държавата членка са длъжни да подложат съответните проекти на екологична оценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Изисква ли член 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1768/92 продуктът, за който се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила, да бъде посочен като „активна съставка“ в разрешението, издадено съгласно законодателството за лекарствените продукти?
Не е ли изпълнено изискването по член 3, буква б), ако в разрешението като „активна съставка“ е посочена само една определена сол на активната съставка, а се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила за свободната база и/или за други соли на активната съставка?
Ако на въпросите по точка 1 се отговори отрицателно:
По какви критерии следва да се преценява дали даден продукт по смисъла на член 3, буква а) е защитен с основен патент, когато се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила за свободната база на активна съставка, включително всички нейни соли, но в патентните претенции на основния патент е посочена само свободната база на тази активна съставка и освен това като практически пример за приложение е посочена само една определена сол на свободната база
Определяща ли е формулировката на патентните претенции на основния патент или обхватът на закрилата, предоставена от основния патент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Следва ли член 18, параграф 1 от Директива 93/37/ЕИО, съгласно който договорите се възлагат въз основа на критериите, предвидени в глава 3 от дял IV, като се взема предвид член 19, след проверка на пригодността на изпълнителите, които не са изключени по член 24, от възлагащите органи в съответствие с критериите за икономическо и финансово състояние и технически познания или способности, посочени в членове 26—29, да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган е длъжен да приеме оферта, дори ако тя е единствената останала в процедурата по възлагане на обществена поръчка
Явява ли се член 18, параграф 1 достатъчно ясен и точен, за да може да бъде позоваван от частноправни субекти в национални съдебни производства и като част от правото на Общността да бъде противопоставян на разпоредби от националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Какво е правилното тълкуване на понятието „реноме на марката“ по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО и може ли да се приеме, че такова „реноме“ съществува на територията на цялата Бенелюкс или само на част от нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

1. Допустимо ли е съгласно принципа на ефективност на правото на Европейския съюз прилагането на национална процесуална норма, която изисква иск за членство в професионална пенсионна схема да бъде предявен пред Индустриалния трибунал в срок от шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, към което се отнася искът, както и на национална процесуална норма, която предвижда, че пенсионният стаж на ищеца се изчислява само въз основа на стаж след дата, която не е по-ранна от две години преди датата на предявяване на иска (независимо дали датата, на която стават дължими пенсионните права, е преди или след датата на иска)?
2. При положение че: (a) правата по член 119 от Договора се упражняват по силата на национален закон, приет през 1970 г., преди присъединяването на Обединеното кралство към Европейската общност, и влязъл в сила на 29 декември 1975 г., който преди 8 април 1976 г. вече е предоставял право на равно заплащане и равенство на други договорни клаузи; (b) националният закон съдържа процесуалните правила, посочени в първи въпрос; (c) други закони, забраняващи дискриминация в областта на заетостта, и националното договорно право предвиждат различни срокове: (1) Представлява ли прилагането на член 119 чрез този национален закон съответствие с принципа на еквивалентност на правото на Европейския съюз, според който националните процесуални правила при нарушение на правото на Съюза не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които се прилагат за подобни искове с вътрешноправен характер
(2) Ако не, кои са релевантните критерии за определяне дали друго право на иск по националното право е подобен вътрешноправен иск на правото по член 119
(3) Ако националният съд идентифицира такъв подобен иск съгласно критериите по (2), кои са релевантните критерии по правото на Съюза за определяне дали процесуалните правила, уреждащи подобния иск или искове, са по-благоприятни от процесуалните правила, които уреждат упражняването на правото по член 119?
3. При положение че: (a) служител е работил по редица отделни трудови договори за един и същ работодател за определени периоди от време с интервали между тях; (b) след изтичането на който и да е договор няма задължение за която и да е от страните да сключи нов договор; и (c) служителят предявява иск в срок от шест месеца след изтичането на по-късен договор или договори, но не предявява иск в срок от шест месеца след изтичането на по-ранен договор или договори; допустимо ли е национална процесуална норма, която изисква иск за членство в професионална пенсионна схема да бъде предявен в срок от шест месеца след изтичането на всеки договор, към който се отнася искът, и която по този начин не позволява стажът по по-ранни договори да бъде третиран като пенсионен стаж, съгласима с: (1) правото на равно заплащане за равен труд по член 119 от Договора; и (2) принципа на ефективност на правото на Европейския съюз, според който националните процесуални правила при нарушение на правото на Съюза не трябва да правят упражняването на правата по член 119 практически невъзможно или прекомерно трудно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Задължена ли е Комисията съгласно член 176 от Договора за създаване на Европейската общност да преразгледа решения, които не са били обжалвани в срок, когато подобни решения са били отменени по съдебен ред по отношение на други адресати?
Има ли съдебното решение за отмяна на административен акт действие erga omnes и ex tunc, така че да обхваща и лица, които не са били страни по съдебното производство и не са обжалвали акта в срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Нарушени ли са задълженията на Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург по Регламент (ЕИО) № 4055/86, като са сключили и поддържали споразумения с трети държави, съдържащи клаузи за разпределение на товари, които ограничават достъпа на граждани на други държави членки на Общността?
Изпълнили ли са Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург задължението си да изменят или прекратят съществуващите споразумения с Република Сенегал и Република Кот д’Ивоар, така че да осигурят недискриминационен достъп на всички граждани на Общността до съответните товарни квоти?
Допустимо ли е сключването и поддържането на нови споразумения за разпределение на товари с трети държави след влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 4055/86, без да са изпълнени условията по този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Нарушени ли са задълженията на Кралство Белгия по Регламент (ЕИО) № 4055/86, като не е адаптирало или прекратило споразумението с Република Заир, за да осигури на всички граждани на Общността справедлив и свободен достъп без дискриминация до товарните квоти, на които Белгия има право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Противоречи ли на член 48 от Договора за ЕО това, че съгласно член 1, параграф 3, второ изречение, във връзка с член 1а, параграф 1, точка 2 от Закона за подоходното облагане на доходите (Einkommensteuergesetz), нидерландски гражданин, получаващ облагаем доход от трудова дейност в Германия, без да има постоянно местопребиваване или обичайно пребиваване там, и неговата съпруга, която не е трайно разделена от него и също така няма постоянно местопребиваване или обичайно пребиваване в Германия и получава доходи в чужбина, не се третират като лица, подлежащи на неограничено данъчно облагане за целите на прилагането на член 26, параграф 1, първо изречение от Закона за подоходното облагане на доходите (съвместно облагане), поради това че съвкупният доход на съпрузите за съответната календарна година не попада поне 90% под действието на Закона за подоходното облагане на доходите или че доходът, който не подлежи на облагане по този закон, надвишава 24 000 DEM?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Нарушени ли са задълженията на Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург по Регламент (ЕИО) № 4055/86, като са сключили и поддържали споразумения за разпределение на товари с Република Мали и Република Того, които ограничават достъпа на граждани на други държави членки до съответните товарни квоти?
Изпълнили ли са Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург задължението си да адаптират или прекратят съществуващите споразумения с Република Сенегал и Република Кот д’Ивоар, така че да осигурят на всички граждани на Съюза справедлив и свободен достъп без дискриминация до товарните квоти, на които Белгия и Люксембург имат право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form