Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 2010/64, съгласно който „[н]астоящата директива установява правилата относно правото на устен и на писмен превод в наказателното производство и в производството за изпълнение на европейска заповед за арест“, да се тълкува в смисъл, че унгарските съдилища трябва да прилагат тази директива и в специалните производства [глава XXIX от Наказателно-процесуалния кодекс], тоест, че специалното производство, предвидено в унгарското право, трябва да се счита за включено в израза „наказателно производство“, или трябва да се приеме, че този израз обхваща само производствата, които завършват с окончателно решение относно наказателната отговорност на обвиняемия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 101 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС и член 11 от Регламент № 1/2003 да се тълкуват в смисъл, че:
1) националните органи по конкуренция не могат да се отклоняват от практиката си за прилагане на инструментите, установени и приети от ЕМК, и по-специално модела за програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, в случай като разглеждания в главното производство, без това да противоречи на постановеното от Съда в точки 21 и 22 от решение Pfleiderer (C‑360/09, EU:C:2011:389);
2) между главното искане, което предприятие е подало или възнамерява да подаде до Комисията, и опростеното искане за освобождаване от глоба, представено до националните органи по конкуренция за същия картел, съществува такава правна връзка, че националните органи по конкуренция независимо от разпоредбата на параграф 38 от Известие относно сътрудничеството е длъжен съгласно параграф 22 от модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (впоследствие параграф 24 в номерацията на модела на ЕМК за програма за 2012 г.) и съответната обяснителна бележка 45 (впоследствие обяснителна бележка 49 в номерацията на модела на ЕМК за програма за 2012 г.):
– да разгледа опростеното искане за освобождаване от глоба с оглед на главното искане, при условие че опростеното искане отразява точно съдържанието на главното искане,
– при условията на евентуалност — ако счита, че материалният обхват на полученото опростено искане е по-тесен в сравнение с представеното от същото предприятие главно искане, за което Комисията е предоставила условно освобождаване от глоба на посоченото предприятие — да се свърже с Комисията или със самото предприятие, за да провери дали след представянето на опростеното искане, вследствие на вътрешни проверки предприятието е установило конкретни и специфични примери за деяния в сектора, за който се твърди, че е включен в обхвата на главното, но не и на опростеното искане за освобождаване от глоба;
3) съгласно параграфи 3 и 22—24 от модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и съответните обяснителни бележки 8, 41, 45 и 46 и предвид измененията, направени в параграфи 24—26 от модела на ЕМК за програма за 2012 г. и съответните обяснителни бележки 44 и 49, даден национален орган по конкуренция, който към момента на настъпване на фактите в главното производство прилага програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер като разглежданата в главното производство, може законосъобразно да приеме за даден таен картел, по отношение на който дадено първо предприятие е представило или възнамерява да представи до Комисията главно искане за освобождаване от глоба:
– само едно опростено искане от това предприятие, или
– и допълнителни опростени искания за освобождаване от глоба, представени от различни предприятия, които като главно искане са представили до Комисията „неприемливо“ искане за освобождаване от глоба, тоест искане за намаляване на размера на глобата, по-специално когато главните искания на последните предприятия са подадени след предоставянето на условно освобождаване от глоба на първото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Прекратява ли се необходимостта от произнасяне по жалба при постигане на споразумение между страните, водещо до оттегляне на възражението и прекратяване на спора?
Как следва да бъдат разпределени разноските при прекратяване на производството поради липса на предмет вследствие на споразумение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Прекратява ли се съдебното производство пред Съда на Европейския съюз при отпадане на предмета на спора вследствие постигнато споразумение между страните и оттегляне на опозицията?
Какви са последиците за разпределението на съдебните разноски при прекратяване на производството поради липса на необходимост от произнасяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Прекратява ли се необходимостта от произнасяне по жалбата в случай на постигнато споразумение между страните, вследствие на което се оттегля спорното възражение?
Как следва да се разпределят съдебните разноски при прекратяване на производството на това основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Прекратява ли се производството пред Съда на Европейския съюз, когато страните по спора постигнат споразумение, от което отпада правният интерес от произнасяне по жалбата?
Как следва да се разпределят съдебните разноски в случай, че делото се прекрати поради липса на нужда от произнасяне по жалбата вследствие на споразумение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Трябва ли клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 […] и/или клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол […] да се тълкуват в смисъл, че нови ограничителни условия пред възможността за събиране на семейството за икономически неактивни членове на семейството, включително ненавършили пълнолетие деца, на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, попадат в приложното поле на изискването за „standstill“, като се имат предвид: a) тълкуването от Съда на клаузите „standstill“, по-специално в решения Derin, Ziebell, Dülger и Demirkan, б) целта и съдържанието на Споразумението [за асоцииране ЕИО—Турция], както по-специално се тълкуват в решения Ziebell и Demirkan, и като се имат предвид: — фактът, че споразумението и приложените към него протоколи и решения не съдържат разпоредби за събиране на семейството, и — фактът, че събирането на семейството […] винаги се е уреждало от вторичното право, понастоящем от Директивата за свободното движение (Директива 2004/38/ЕО)
2) При отговора на първия въпрос Съдът се приканва да посочи дали евентуално производно право на събиране на семейството за членовете на семейството на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, се прилага за членовете на семейството на турски работници съгласно член 13 от Решение № 1/80, или се прилага само за членовете на семейството на турски граждани — самостоятелно заети лица съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол
3) Ако Съдът даде положителен отговор на първия и на втория въпрос, той се приканва да посочи дали клаузата „standstill“ в член 13 […] от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че новите ограничения, които са „обосновани от императивно съображение от общ интерес, […] подходящи […] да гарантират осъществяването на преследваната законова цел и не надхвърлят необходимото за нейното достигане“ (отвъд посоченото в член 14 от Решение № 1/80), са законосъобразни
4) Ако отговорът на третия въпрос е положителен, Съдът се приканва да посочи: а) какви насоки трябва да се следват, за да се извършат проверка на ограничението и оценка на пропорционалността. Съдът се приканва по-специално да посочи дали трябва да се следват същите принципи като посочените в практиката му относно събирането на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на Съюза, която се основава на Директивата за свободното движение (Директива 2004/38) и разпоредбите на Договора, или трябва да се приложи различна преценка; б) ако трябва да се приложи различна от произтичащата от практиката на Съда преценка относно събиране на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на [Съюза], Съдът се приканва да посочи дали като отправна точка следва да се приеме проверката за пропорционалност, извършвана във връзка с член 8 от Европейската конвенция за правата на човека [, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.] относно зачитането на правото на семеен живот и практиката на Европейския съд по правата на човека и ако не, какви принципи трябва да се следват, в) независимо от метода за преценка, който следва да се приложи, може ли правило като [член 9, параграф 13 от Закона за чужденците] — съгласно което събирането на семейството между лице, което е гражданин на трета страна и има разрешение за пребиваване и което пребивава в Дания, и ненавършилото му пълнолетие дете, когато детето и другият му родител пребивават в страната на произход или друга страна, е обусловено от това дали детето се е вписало или има възможност да се впише в Дания в достатъчна степен, така че да е налице основа за успешна интеграция в страната — да се разглежда като „обосновано от императивно съображение от общ интерес, […] подходящо да гарантира осъществяването на преследваната законова цел и ненадхвърлящо необходимото за нейното достигане“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Прекратява ли се правният интерес от производството при постигнато споразумение между страните и оттегляне на опозицията по отношение на регистрацията на марка?
При какви условия се определят разноските при прекратяване на производството без решение по същество в съответствие с Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Възниква ли необходимост от произнасяне по жалба, когато страните са постигнали споразумение, което води до прекратяване на предмета на спора?
Как следва да бъдат разпределени разноските по производството при прекратяване на делото поради липса на необходимост от произнасяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.