всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Дело C-14/24: Комисия/Bulgarian Energy Holding и др., Заключение от 23 април 2026 г.

Неправилно прилагане на критериите, произтичащи от решението по дело Bronner, при оценката на отказа за достъп до румънския газопровод 1
Неправилно прилагане на критериите за определяне на потенциален конкурент и сериозността на искането за достъп до съществена инфраструктура
Грешки при оценката на отказа или ограничаването на достъпа на Overgas до румънския газопровод 1 през 2010 и 2011 г. и при оценката на продължителността и условията на договора за достъп през 2013 г.
Грешки при оценката на доказателствената стойност на преговорите по предоговаряне на договора от 2005 г. за използване на румънския газопровод 1
Грешки при оценката на способността на поведението на Bulgartransgaz относно достъпа до преносната мрежа да ограничи конкуренцията на българските пазари на доставка на газ
Грешки при оценката на способността на поведението на Bulgartransgaz относно достъпа до газохранилището Чирен да ограничи конкуренцията на българските пазари на доставка на газ
Неправилно прилагане на концепцията за еднообразно и продължително нарушение и възможността за частична отмяна на решението
Грешки при оценката на нарушението на правата на защита на BEH Group и принципа на добрата администрация във връзка с достъпа до преписката и процедурата по data room

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-528/24: Boothnesse, Съдебно решение от 23 април 2026 г.

Следва ли разпоредбите на дял VII от Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС), който се отнася до „предаването“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?
Означава ли понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, първо, престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава, второ, престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или, трето, има самостоятелно значение в правото на Съюза?
Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?
Относими ли са в този контекст членове 47—50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективни правни средства за защита“)?
Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-456/24: Halozyme, Заключение от 23 април 2026 г.

Следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че вещество, което е изрично определено като помощно вещество в разрешението за употреба на лекарствен продукт, не може да се счита за активна съставка?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува, с оглед на член 8 и член 10 от този регламент, в смисъл, че едно вещество трябва да се счита за активна съставка, ако има собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания на разрешението за употреба и който също така е доказуемо идентифицируем от основния патент и документите, които задължително се представят с молбата за сертификат?
Ако отговорите на първия и втория въпрос са отрицателни, следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че едно вещество трябва да се счита за активна съставка, ако има собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания на разрешението за употреба и който лице, компетентно в областта, би счело за установен към датата на подаване на заявката за основния патент или към датата на приоритет на този патент?
Следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че, наред с другото, помощно вещество трябва да се счита за активна съставка със собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания в разрешението за употреба на лекарствен продукт за лечение на рак на гърдата, ако то разгражда друго вещество, което естествено се среща в човешкото тяло, като по този начин улеснява ефектите на основната активна съставка на продукта върху раковите клетки при рак на гърдата; ако според определени изследвания и научни статии това помощно вещество или свързано с него вещество е довело само по себе си in vitro или при животински модели до спиране на растежа на тумори от същия или друг тип, или до тяхното намаляване; и ако други научни статии потвърждават неговия потенциално подобен ефект при хора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-799/24: Babcock Montajes, Заключение от 23 април 2026 г.

Следва ли понятието „съдебно решение“ по смисъла на член 36 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, на който по силата на споразумение по член 25 от Регламент № 1215/2012 е предоставена изключителна компетентност (член 31 от Регламент № 1215/2012), е длъжен да признае съдебно решение, с което съд на друга държава членка, който не е определен в споразумението, установява международната компетентност на съдилищата на тази държава членка, ако въпросното съдебно решение е междинно, тоест не представлява решение, с което се слага край на спора?
Ако отговорът на първия въпрос е по принцип положителен:
Зависи ли признаването на междинното решение и от това дали междинното решение, с което се установява международната компетентност на съдилищата на държавата членка, е обвързващо за самия неупълномощен съд и/или дали установяването на международната компетентност може да бъде изменено в рамките на обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-275/25: Kolwager, Заключение от 23 април 2026 г.

1) Прилага ли се [член 13 от ППИ] към облагането с данък върху даренията?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: изключва ли [член 13 от ППИ] възможността служител или друг служител на Съюза, който установява своето местожителство на територията на държава членка, различна от държавата членка на произход, единствено поради изпълнението на служебните си задължения в службата на Съюза, да установи допълнително данъчно местожителство в държава членка, различна от държавата, в която изпълнява служебните си задължения, ако същевременно запази действително местожителство в държавата, в която изпълнява служебните си задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-17/25: Società Cattolica di Assicurazione, Заключение от 23 април 2026 г.

Препятства ли член 2 от [Втората директива] в ситуация като разглежданата в настоящото производство национално законодателство, което поради това, че съдебното решение е придобило сила на пресъдено нещо в италианското гражданско производство, не допуска за първи път пред Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) да се повдигне въпросът за нищожността на клауза, включена в договор за застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства, която в нарушение на [Втората директива] позволява на застрахователя да предяви регресен иск срещу превозваното лице, което е едновременно пострадалото и застраховано лице?
Прилага ли се принципът, че ефективността на правото на [ЕС] има предимство пред силата на пресъдено нещо, дори когато: а) силата на пресъдено нещо засяга неблагоприятно правото на обезщетение за вреди, предоставено с член 2 от [Втората директива] на членовете на семейството на лице, починало в резултат на пътнотранспортно произшествие, от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства; б) носителят на това право е действал напълно пасивно в производството, което е приключило в резултат на силата на пресъдено нещо, засягаща неблагоприятно правото на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-176/25: Steizer, Заключение от 23 април 2026 г.

1) Следва ли член 8, параграф 1 от Регламент Рим II да се тълкува в смисъл, че правото на държавата, за която се иска закрила, се прилага и по въпроса за (формалната) действителност на прехвърлянето на изключителни права за използване на фотографии от автора на приобретателя
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, подчинен ли е въпросът за (формалната) действителност на прехвърлянето на изключителни права за използване на фотографии от автора на приобретателя на lex loci contractus и съответно приложими ли са членове 4 и 11 от Регламент Рим I?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-457/23: Deutsche Lufthansa/Ryanair и Condor Flugdienst, Съдебно решение от 23 април 2026 г.

Нарушени ли са границите на съдебния контрол и изопачени ли са фактите от Общия съд при тълкуването и прилагането на точка 49, буква в) от Временната рамка относно възможността бенефициерът да получи финансиране на пазарите при достъпни условия?
Правилно ли е приел Общият съд, че Комисията е нарушила изискванията на точки 61, 62, 68 и 70 от Временната рамка, като не е изискала механизъм за увеличаване на възнаграждението на държавата или подобен механизъм при дяловото участие и непрякото дялово участие II?
Дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е нарушила точка 67 от Временната рамка относно определянето на цената при преобразуване на хибридни капиталови инструменти?
Превишил ли е Общият съд границите на съдебния си контрол и допуснал ли е грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката относно наличието на значителна пазарна мощ на Lufthansa на релевантните летища?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е опорочила решението си с явна грешка в преценката, изключвайки конкурентите с вече създадена база от първия етап на процедурата за преотстъпване на слотове?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС относно причините за възмездното преотстъпване на слотовете и ефективността на ангажиментите по отношение на тези слотове от страна на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-446/24: Freie Hansestadt Bremen, Съдебно решение от 23 април 2026 г.

Трябва ли член 3, точка 6 и член 11, параграф 2 от Директива 2008/115 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която по принцип предвижда налагане на забрана за влизане с неограничена продължителност на лице, чието право на пребиваване е прекратено и по отношение на което е издадено решение за връщане, тъй като лицето представлява терористична заплаха?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-24/26: Casotta, Съдебно решение от 23 април 2026 г.

Противоречи ли на членове 6, 10 и 18 от Директива 2012/29/ЕС, тълкувани във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална правна уредба, която не предвижда задължение за информиране на жертвата на престъплението, която не се е конституирала като граждански ищец, за подаването на извънреден правен способ от осъдения задочно, нито ѝ предоставя възможност да участва в производството по този способ?
Противоречи ли на членове 8 и 9 от Директива (ЕС) 2016/343, тълкувани във връзка с членове 47 и 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална правна уредба, която изисква съдът да уважи извънреден правен способ за отмяна на влязла в сила осъдителна присъда, постановена в отсъствие на подсъдимия, при липса на преки доказателства, че лицето съзнателно се е отклонило от узнаване за наказателното производство срещу него, и не допуска извеждане на такова съзнателно отклонение въз основа на косвени доказателства или тежка небрежност от страна на осъдения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form