4.23 - Околна среда, устойчиво развитие и климат
Околна среда, устойчиво развитие и климат
Дело C-254/23: INTERZERO и др., Съдебно решение от 10 юли 2025 г.
Може ли юридическо лице, което има изключителното право да упражнява дейност по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите за продукти от същия вид на територията на Република Словения, да се счита за предприятие, на което е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 [ДФЕС] (в светлината на член 14 ДФЕС, [Протокол № 26] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98]), като тази дейност включва:
– сключване на договори с производителите на определени продукти, по силата на които те възлагат на юридическото лице да осигури от тяхно име подходящо управление на отпадъците, получени от тези продукти;
– организиране на система за събиране и третиране на отпадъците (сключване на договори с търговски дружества, които от името на [единствената] организация[…] събират и третират по подходящ начин всички събрани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя), и
– воденето на регистър на продуктите, за които производителят носи разширена отговорност и които са пуснати на пазара в Словения, както и воденето на регистър на събраните и третирани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя, както и предаването на тези данни на министерството,
и при упражняването на тази дейност юридическото лице е длъжно да сключва договори с производителите, които носят задължението за разширена отговорност на производителя, и с търговските дружества, които ще извършват събирането и третирането на отпадъците?
Трябва ли членове 16 и 17 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за стоки от същия вид, може законосъобразно да се упражнява само от едно юридическо лице на територията на държавата членка по начин, който няма стопанска цел, което означава, че приходите не надвишават действителните разходи за колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя и че това юридическо лице трябва да използва печалбата единствено и само за извършване на дейностите и за прилагане на мерките за колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
При отрицателен отговор на въпрос 2), трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която държавата членка изменя дейността по колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за продукти от същия вид, като я преобразува от регламентирана пазарно ориентирана дейност със стопанска цел, осъществявана от множество икономически оператори, в дейност, която само една организация има право да упражнява и която трябва да се упражнява от нея с нестопанска цел по смисъла на въпрос 2)?
Трябва ли разпоредбите на правото на Съюза, посочени във въпрос 3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в резултат на влизането в сила на нова правна уредба относно колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по силата на закона (ex lege) се приема, че е налице намеса в индивидуалните отношения, така че се прекратяват всички договори, сключени между икономическите оператори, които са упражнявали дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и производителите, които имат задължение за разширена отговорност на производителя, както и между икономическите оператори, които са участвали в дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и икономическите оператори, които извършват дейност по събиране и третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията по разширената отговорност на производителя?
При обстоятелствата по приемането на новата правна уредба, описана във въпроси 3) и 4), трябва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че законодателят трябва да предвиди преходен период и/или да въведе схема за обезщетение
В случай на положителен отговор, какви са критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи разумният характер на преходния период или системата за обезщетение?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които имат задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя и които пускат на пазара 51 % от продуктите от същия вид, за които се прилага задължението за разширена отговорност на производителя, са длъжни да учредят юридическо лице с цел колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и по силата на която производителите на продукти от същия вид трябва при евентуално отнемане на разрешението да учредят отново такова юридическо лице, или посочените разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която само производителите могат да притежават дялово участие в това юридическо лице?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които притежават дялово участие в юридическото лице, осигуряващо колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, не могат да бъдат лица, извършващи събиране или третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя в това юридическо лице?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителят, притежаващ дялово участие в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, не могат:
– да имат, пряко или непряко, капиталови връзки с лицето, което осигурява събирането или третирането на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, или да имат права на управление или контрол на това юридическо лице;
– да имат капиталови връзки или родствени връзки с лице, което притежава или контролира правата на глас в управителния или надзорния орган на лицето, посочено в предходното тире, или го представлява?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която ограниченията, посочени във въпроси 7) и 8), се прилагат и по отношение на член на управителния орган на юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по отношение на член на надзорния орган на това юридическо лице или негов представител?
Трябва ли член 16 от [Хартата] и членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителите, които имат задължението за разширена отговорност на производителя и които пускат на пазара стоки за домашна употреба, трябва задължително да сключат договор, с който възлагат на юридическото лице, притежател на разрешението да упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, да изпълнява задълженията на тези производители, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-629/23: Eesti Suurkiskjad, Съдебно решение от 12 юни 2025 г.
Трябва ли член 14, параграф 1 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при приемането на посочените в тази разпоредба мерки трябва да се гарантира благоприятно състояние на запазване по смисъла на член 1, буква и) за регионалната популация на вида в определена държава членка, или може да се вземе предвид състоянието на запазване на цялата популация на територията на държавите — членки на Европейския съюз?
Ако е допустимо да се вземе предвид състоянието на запазване на цялата популация на територията на държавите — членки на Европейския съюз, трябва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че изисква официално сътрудничество за опазване на тази популация между държавите членки, в които се простира районът на разпространение на популацията, или е достатъчно държавата членка, която приема мерките по член 14 от Директивата за местообитанията, да установи състоянието на популацията на вида в другите засегнати държави членки или да определи условията за това в национален план за управление?
Може ли член 1, буква и) от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че регионалната популация на вид, който е класифициран в категорията „уязвим“ (VU) [vulnerable] [на Червения списък на IUCN], може да има благоприятно състояние на запазване по смисъла на Директивата за местообитанията?
Може ли член 1, буква и) във връзка с член 2, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при установяването на благоприятното състояние на запазване на даден вид могат да се вземат предвид и икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/24: Комисия/Гърция () и des risques d’inondation), Съдебно решение от 11 юни 2025 г.
ARRÊT DE LA COUR (huitième chambre) 5 juin 2025 (*) « Manquement d’État – Politique de l’Union européenne dans le domaine de l’eau – Directive 2000/60/CE – Article 13, paragraphe 7, et article 15, paragraphe 1 – Plans de gestion de district hydrographique – Deuxième réexamen et deuxième mise à jour – Directive 2007/60/CE – Article 14, paragraphe 3, et article 15, paragraphe 1 – Plans de gestion des risques d’inondation – Premier réexamen et, le cas échéant, première mise à jour – Obligation de notification à la Commission européenne – Absence » Dans l’affaire C‑359/24, ayant pour objet un recours en manquement au titre de l’article 258 TFUE, introduit le 17 mai 2024, Commission européenne, représentée par Mmes S. Kamperou et E. Sanfrutos Cano, en qualité d’agents, partie requérante, contre République hellénique, représentée par Mme C. Kokkosi, en qualité d’agent, partie défenderesse, LA COUR (huitième chambre), composée de M. S. Rodin, président de chambre, MM. N. Piçarra et N. Fenger (rapporteur), juges, avocat général : M. R. Norkus, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la procédure écrite, vu la décision prise, l’avocat général entendu, de juger l’affaire sans conclusions, rend le présent Arrêt 1. Par sa requête, la Commission européenne demande à la Cour de constater que : – en n’ayant pas réexaminé et mis à jour les plans de gestion de district hydrographique et en ne lui ayant pas communiqué des copies de leurs versions mises à jour, la République hellénique a manqué aux obligations qui lui ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/23: Metsä Fibre, Съдебно решение от 15 май 2025 г.
Невалидни ли са разпоредбите на членове 70 и 40 от Регламент [№ 389/2013] относно сроковете за отмяна на трансакциите и относно окончателността и неотменимостта на трансакциите, ако се вземат предвид правото на собственост по член 17 от Хартата […] и другите защитени в нея права, доколкото посочените разпоредби възпрепятстват възстановяването на правото на собственост върху квотите на Metsä Fibre в положение, при което предаването на по-голям брой квоти на Регистъра на ЕС се основава на прилагането на разпоредби, обявени за невалидни в решение Schaefer Kalk, и дружеството не може да се възползва от положителната стойност на показателя за съответствие по партидата поради ниските понастоящем емисии на инсталацията Äänekoski?
При отрицателен отговор на първия въпрос: приложими ли са изобщо разпоредбите на членове 70 и 40 от Регламент [№ 389/2013] в положение, при което предаването на Регистъра на ЕС на по-голям брой квоти за емисии се основава на прилагането на обявените за невалидни в решение Schaefer Kalk разпоредби, а не на трансакция, неволно или по погрешка стартирана от титуляря на партидата или от национален администратор, който действа от името на титуляря на партидата?
При отрицателен отговор на първия въпрос и утвърдителен отговор на втория въпрос: съществува ли друг, възможен по силата на правото на Съюза начин, по който Metsä Fibre да бъде поставено по отношение на използването на квотите в положението, в което би се намирало, ако обявените за невалидни в решение Schaefer Kalk разпоредби въобще не бяха съществували и по тази причина дружеството не беше предало по-голям брой квоти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/24: Provincie Oost-Vlaanderen и Sogent, Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Трябва ли член 9а от [Директива 2011/92] да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато компетентният орган е също така възложител на проекта, подходящото разделение между несъвместимите функции при изпълнението на задълженията, произтичащи от тази директива, трябва да се прилага и за да се определи дали за проектите, посочени в член 4, параграф 2 от [тази] директива, следва да бъде изготвена оценката, предвидена в членове 5—10 от [посочената] директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/23: Комисия/Италия (Traitement des eaux urbaines résiduaires), Съдебно решение от 27 март 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 27 март 2025 година ( *1 ) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Пречистване на градските отпадъчни води — Директива 91/271/ЕИО — Членове 4, 5 и 10 — Замърсяване на чувствителни зони — Пречиствателни станции за градски отпадъчни води — Решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения — Неизпълнение на това решение — Член 260, параграф 2 ДФЕС — Парични наказания — Периодична имуществена санкция — Еднократно платима сума“ По дело C‑515/23 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 260, параграф 2 ДФЕС на 10 август 2023 г., Европейска комисия, представлявана от G. Gattinara и E. Sanfrutos Cano, ищец, срещу Италианска република, представлявана от G. Palmieri, подпомагана от M. Di Benedetto, M. Russo и F. Severi, avvocati dello Stato, ответник, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: A. Kumin, председател на състава, F. Biltgen (докладчик), председател на първи състав, и I. Ziemele, съдии, генерален адвокат: T. Ćapeta, секретар: G. Chiapponi, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 ноември 2024 г., предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия моли Съда: – да признае за установено, че като не е приела всички мерки, необходими за изпълнението на решение от 10 април 2014 г., Комисия/Италия, C‑85/13, наричано по-нататък решение C‑85/13, EU:C:2014:251), Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-809/23: Sumitomo Chemical Agro Europe, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
Трябва ли компетентният национален орган, който е сезиран със заявление за разрешение за пускане на пазара на биоцид преди 1 септември 2013 г. и който съгласно член 91 от Регламент № 528/2012 е разгледал заявлението въз основа на националните разпоредби, които транспонират Директива 98/8, когато след издаването на въпросното разрешение е сезиран от трето лице с искане за достъп до информация за разрешения от този орган биоцид и за активното вещество, което съдържа, и по-специално за техническата му равностойност с одобрено активно вещество, да разгледа това искане за достъп до информация с оглед на правилата за поверителност, предвидени в националните разпоредби, с които се транспонира член 19 от Директива 98/8, или с оглед на правилата, предвидени в членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012?
Ако такова искане за достъп до информация се урежда от Директива 98/8, чийто член 19 се прилага, без да се засяга Директива 2003/4:
а) позволява ли параграф 3, буква к) от този член, който предвижда, че след като бъде издадено разрешение за пускане на пазара на биоцида, в никакъв случай поверителността не се прилага по отношение на „методите за анализ, посочени в член 5, параграф 1, буква в)“, заявителят да получи всякаква подробна информация за тези методи, включително когато разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или получава само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи;
б) позволяват ли „физичните и химичните данни, засягащи активното вещество и биоцида“, чиято поверителност не може да се запази след издаване на разрешението съгласно член 19, параграф 3, буква е), заявителят да изисква оповестяване на подробни данни за състава на активното вещество или на биоцида, дори ако въпросните данни могат да разкрият пряко или непряко информация за производствените процеси?
Обратно, ако такова искане за достъп до информация се урежда от Регламент № 528/2012:
а) имал ли е за цел законодателят на Съюза да определи с членове 66 и 67 от този регламент, които не се позовават на Директива 2003/4, специален и изчерпателен режим за публично разгласяване на информация за биоцидите и за техните активни вещества и по този начин да остави без приложение разпоредбите на Директива 2003/4, доколкото те предвиждат, от една страна, че търговската тайна не може да се противопоставя на оповестяването на информация за емисии в околната среда, и от друга страна, че ако разгласяването на друга информация за околната среда може да накърни търговските интереси на дадено предприятие, преди евентуален отказ да бъде съобщена информация, компетентният административен орган трябва да претегли интереса на предприятието и обществения интерес;
б) урежда ли се оповестяването на доклада за оценка на техническата равностойност на одобрено активно вещество и активното вещество, което съдържа даден биоцид, който е изготвен във връзка със заявление за разрешение за пускане на пазара на въпросния биоцид, от член 67, параграф 3, буква д) от Регламент № 528/2012, който предвижда публикуването на доклада за оценка на одобрените активни вещества, освен при поверително обработване, поискано от заявителя, от същия член, параграф 4, буква б), който предвижда публикуването на доклада за оценка на биоцид, за който е издадено разрешение, освен при поверително обработване, поискано от заявителя, или се урежда от други правила;
в) позволява ли член 66, параграф 3, буква й) от Регламент № 528/2012, който предвижда, че след като бъде издадено разрешение за пускане на пазара на биоцид „в никакъв случай не може да се отказва“ достъп до „методите за анализ, посочени в член 19, параграф 1, буква в)“, да се получава всякаква подробна информация за тези методи, включително ако разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи;
г) трябва ли член 67, параграф 1, буква з) от същия регламент, който предвижда, че от датата на одобряване на дадено активно вещество се предоставя безплатен публичен достъп до „аналитичните методи, посочени в […] раздел 4.2 от дял 2 от приложение II“, да се разбира като отнасящ се на практика до разпоредбите на раздел 4.3 от дял 2 от приложение II, на които се позовава преди приемането на Делегиран регламент [2021/525] на Комисията от 19 октомври 2020 г. за изменение на приложения II и III към Регламента
Ако тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до разпоредбите на раздел 4.2 от дял 2 от приложение II в тяхната действаща понастоящем редакция, и ако се предположи, че тези разпоредби са приложими за активно вещество, което не е било одобрено, но което е признато за технически равностойно на одобрено активно вещество, принципното оповестяване на „аналитичните методи за анализ на произведения микроорганизъм“, посочени в този раздел 4.2, позволява ли на заявителя да получи всякаква подробна информация за тези методи, включително ако разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или заявителят получава само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи?
Накрая, ако разпоредбите на Директива 2003/4 се прилагат към настоящия спор, може ли квалифицирането като „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива, която включва информация за естеството, състава, количеството, датата и мястото на тези емисии, както и данни за въздействието им върху околната среда за повече или по-малко дълъг срок, да се прилага по отношение на информацията, представена или получена от компетентния орган при преценката за техническата равностойност на дадено активно вещество с одобрено активно вещество, или може да се прилага само за информацията за биоцида, в който се съдържа такова вещество, тъй като именно този биоцид във всичките му компоненти, а не само активното вещество, се изпуска в околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/24: Waltham Abbey Residents Association, Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Следва ли член 4, параграфи 4—6 от Директива 2011/92 да се тълкува в смисъл, че когато в рамките на процедура по предварителна проверка, проведена на основание на тази разпоредба, трето лице е предоставило на компетентния орган информация, която обективно може да породи съмнения относно потенциалното значително въздействие на проекта върху околната среда, по-специално върху вид, защитен съгласно Директива 92/43, възложителят или евентуално самият компетентен орган трябва да се снабди с цялата необходима информация, за да се изключи всяко съмнение относно това въздействие, и този орган е длъжен да реши, че е необходима ОВОС, ако това съмнение не може да се изключи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-315/23: Комисия/Хърватия (Décharge de Biljane Donje II), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Изпълнила ли е Република Хърватия задължението си да констатира, че инертният материал от камък, депониран на площадката Биляне Донье, представлява отпадък, а не страничен продукт, и да го управлява като отпадък?
Взела ли е Република Хърватия всички необходими мерки, за да гарантира, че управлението на отпадъците, депонирани на площадката Биляне Донье, се извършва без да се застрашава човешкото здраве и без да се вреди на околната среда?
Осигурила ли е Република Хърватия необходимите мерки, за да гарантира, че притежателят на отпадъците, депонирани на площадката Биляне Донье, ги третира самостоятелно или поверява третирането им на съответните лица или организации, както изисква правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/24: Комисия/Гърция (Plans issus de la planification de l’espace maritime), Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка да изготви план за морско пространствено планиране до 31 март 2021 г.?
Нарушени ли са задълженията на държавата членка да предостави копия от плана за морско пространствено планиране на Европейската комисия и на другите заинтересовани държави членки в срок от три месеца след неговото публикуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.