4.18.06.03 - Договорни права и задължения
Договорни права и задължения
Дело C-686/19: Soho Group, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Явява ли се понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48, самостоятелно понятие от правото на Европейския съюз?
Попадат ли разходите за удължаване на срока на кредита в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в тази разпоредба, в хипотеза като разглежданата в главното производство, щом като условията за удължаване на срока на кредита са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/19: Kreissparkasse Saarlouis, Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Трябва ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че задължителната информация относно „срока“ или „другите условия за упражняването на правото на отказ“ включва и условията за началото на срока за отказ?
Допуска ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48 тълкуване в смисъл, че информацията относно правото на отказ е „ясна“ и „кратка“, когато по отношение на началото на срока за отказ тя не посочва изчерпателно задължителната информация, която следва да се предостави, относно датата, от която започва да тече срокът, а препраща към национална разпоредба — в настоящия случай член 492, параграф 2 от [BGB] в редакцията му, в сила до 12 юни 2014 г., която от своя страна препраща към други национални разпоредби — в настоящия случай член 247, параграфи [6] —13 от [EGBGB] в редакцията му, в сила до 12 юни 2014 г., и поради това потребителят е длъжен да прочете множество законови разпоредби в различни закони, за да получи яснота относно задължителната информация, която трябва да бъде предоставена, за да започне да тече срокът за отказ от договора му за кредит?
Допуска ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48 тълкуване в смисъл, че информацията относно правото на отказ е „ясна“ и „кратка“, когато препращането към национална разпоредба — в настоящия случай член 492, параграф 2 от BGB в редакцията му, в сила до 12 юни 2014 г., и препращането, направено в нея — в настоящия случай към член 247, параграфи 3—13 от EGBGB в редакцията му, в сила до 12 юни 2014 г., задължително води до положение, при което, за да получи яснота относно задължителната информация, която трябва да бъде предоставена, за да започне да тече срокът за отказ от договора му за кредит, потребителят трябва не просто да прочете разпоредбите, но и да извърши правен анализ — например дали кредитът му е отпуснат при условията, които са обичайни за договорите, обезпечени с недвижим имот, и тяхното междинно финансиране, или са налице свързани договори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-779/18: Mikrokasa и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknięty w Warszawie, Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Трябва ли разпоредбите на Директива 2008/48, и по-специално член 3, буква ж), член 10, параграф 1 и член 22, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат обособяването на т.нар. „извънлихвени разходи по кредита“, определяни като обща сума по предвидена в закона формула за изчисление, съдържаща се в член 36а от Закона за потребителския кредит, от т.нар. „общи разходи за кредита за потребителя“, определени в посочената по-горе директива, така че от потребителя да е възможно да се укрият действителните извънлихвени разходи по кредита, поемани от търговеца?
Трябва ли разпоредбите на Директива 93/13, и по-специално член 1, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат проверка с оглед на изискванията по член 3 от посочената директива на условията по договори за потребителски кредит относно т.нар. извънлихвени разходи по кредита, критериите за чието установяване са определени в разпоредбата на член 36а от Закона за потребителския кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-290/19: Home Credit Slovakia, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Следва ли член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискването, предвидено в тази разпоредба, в случай че годишният процент на разходите е посочен в него не с точен процент, а като диапазон между две стойности (от—до)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/18: Profi Credit Polska, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Допускат ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 10 от Директива 2008/48 национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която позволява погасяването на вземане, произтичащо от сключен между продавач или доставчик и потребител договор за потребителски кредит, да се обезпечи чрез бланков запис на заповед?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и член 10 от Директива 2008/48 да се тълкуват в смисъл, че ако при обстоятелства като разглежданите в главните производства национална юрисдикция изпитва сериозни съмнения в основателността на искане, обосновано със запис на заповед, който е предназначен за обезпечаване на произтичащото от договор за потребителски кредит вземане, и ако този запис първоначално е издаден бланково от издателя и впоследствие е попълнен от поемателя, националната юрисдикцията трябва служебно да провери дали направените между страните уговорки са неравноправни, и в това отношение може да изиска от продавача или доставчика да представи документа, в който са записани тези уговорки, така че посочената юрисдикция да може да се увери, че правата, които потребителите черпят от тези директиви, са спазени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/18: Lexitor, Съдебно решение от 11 септември 2019 г.
Трябва ли член 16, параграф 1 във връзка с член 3, буква ж) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че в случай на предсрочно погасяване на своите задължения по договор за кредит потребителят има право да получи намаляване на общите разходи по кредита, включително разходите, чийто размер не зависи от срока на договора за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/18: Pohotovosť, Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Трябва ли член 10, параграф 2, букви з)—й) от Директива 2008/48/ЕО във връзка с член 22, параграф 1 от същата директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи?
Трябва ли член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, както се тълкуват в решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia (C‑42/15, EU:C:2016:842), да се прилагат към договор за кредит като разглеждания в главното производство, сключен преди постановяване на това решение и преди изменението на националната правна уредба, прието с цел да се осигури съответствие с възприетото в това решение тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-632/17: PKO Bank Polski, Определение от 28 ноември 2018 г.
Съвместима ли е с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 10 от Директива 2008/48 национална правна уредба, която позволява издаването на заповед за изпълнение по извлечение от счетоводните книги на банка, без съдът да може служебно да провери евентуално неравноправния характер на договорните клаузи и изпълнението на задълженията за информираност по Директива 2008/48, при положение че правилата за възражение не гарантират ефективно упражняване на правата на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/14: Radlinger и Radlingerová, Съдебно решение от 21 април 2016 г.
Допускат ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 или други разпоредби от правото на ЕС в областта на защитата на потребителите:
а) концепцията на Закона за несъстоятелността, който позволява на съда да разглежда действителността, размера или реда на вземанията, произтичащи от правоотношения по потребителски договор, само въз основа на инцидентен установителен иск, предявен от синдик, кредитор или (при посочените по-горе ограничения) длъжник (потребител),
б) разпоредби, които в контекста на националното законодателство относно производството по несъстоятелност ограничават правото на длъжника (потребител) да поиска от съда проверка на предявените вземания на кредиторите (доставчици на стоки или услуги) само до случаите, в които е одобрено освобождаване на длъжника от последиците на неплатежоспособността с прекратяване на производството — при това само по отношение на необезпечени вземания — и в които при наличие на изпълняеми вземания, признати с решение на компетентен орган, за длъжника съществува допълнителното ограничение да се позовава само на това, че вземането вече не съществува или че е погасено по давност, както предвиждат разпоредбите на член 192, параграф 3 и член 410, параграфи 2 и 3 от Закона за несъстоятелността?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, доколко в производство относно вземания по договор за потребителски кредит:
а) съдът трябва да вземе предвид ex officio, дори при липса на възражение от страна на потребителя, липсата на предоставяне от страна на кредитора на информацията, изисквана по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48,
б) и да изведе от това предвидените в националното право последици, като обяви за нищожни договорните клаузи?
Имат ли посочените по-горе разпоредби от Директивите директен ефект и могат ли да се прилагат пряко предвид факта, че като разглежда инцидентен иск ex officio (или като пристъпва към проверка на вземане, която е недопустима от гледна точка на националното право поради негодно възражение от страна на длъжника потребител), съдът се намесва в хоризонталните отношения между потребителя и доставчика на стоки или услуги?
Какъв е „общият размер на кредита“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 и какъв е „размерът на усвояването“ при изчисляването на ГПР съгласно формулата, посочена в приложение I към Директива 2008/48, при положение че в договора за кредит формално е определен размер на кредита, който следва да бъде изплатен, но същевременно е уговорено, че веднага след предоставянето на кредита вземанията на кредитора за разходите по кредита и за първата погасителна вноска (или за следващите погасителни вноски) ще бъдат прихванати до определен предел от уговорената сума, така че прихванатите суми на практика изобщо не са изплатени на потребителя, нито са приведени по сметката му, а остават през цялото време на разположение на кредитора
Доколко включването на тези суми, които на практика не са били изплатени, се отразява на размера на изчисления ГПР?
Какво е необходимо да се вземе предвид при преценката дали размерът на уговорената компенсация е неоснователно висок по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13 — кумулативното действие на всички клаузи за неустойка в договора, независимо дали кредиторът действително настоява те да бъдат изпълнени изцяло и дали от гледна точка на нормите на националното право някои от тях могат да бъдат счетени за недействителни, или само общият размер на неустойките, които действително са били поискани или могат да бъдат поискани?
В случай че договорните неустойки бъдат приети за неравноправни, необходимо ли е да се оставят без приложение всички отделни неустойки, които, само разгледани заедно, са довели съда до констатацията, че размерът на компенсацията е неоснователно висок по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13, или трябва да се оставят без приложение само някои от тях (и в такъв случай въз основа на какви критерии)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.