всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.14.01.01 - Основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива 2000/78)

Основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива 2000/78)

Дело C-441/14: DI, Съдебно решение от 19 април 2016 г.

Допуска ли общият принцип на правото на Съюза за забрана на дискриминацията, основана възраст, правна уредба, която подобно на датското законодателство лишава работниците или служителите от правото да получат обезщетение при уволнение, при положение че имат право да получат дължима от работодателя пенсия за осигурителен стаж и възраст по пенсионноосигурителна схема, към която са включени преди навършването на 50-годишна възраст, независимо дали са решили да останат на пазара на труда, или са предпочели да се пенсионират?
Налице ли е съответствие с правото на Съюза, когато датски съд е сезиран с иск, с който работник или служител претендира от работодател, частноправен субект, да му бъде изплатено обезщетение при уволнение — задължение, от което датското право, както е описано в първия въпрос, освобождава работодателя, като това противоречи на общия принцип на правото на Съюза за забрана на дискриминацията, основана на възраст — и този съд извърши претегляне на посочения принцип и на неговия директен ефект спрямо принципа на правна сигурност и свързания с него принцип за защита на оправданите правни очаквания и въз основа на това същият съд стигне до извода, че принципът за забрана на дискриминацията, основана на възраст, следва да отстъпи пред принципа на правна сигурност, в резултат на което националното право освобождава работодателя от задължението да изплати обезщетението при уволнение
За да се установи дали може да се извърши подобно претегляне на принципите, се поставя също така въпросът дали е необходимо да се вземе предвид фактът, че работникът или служителят може в зависимост от обстоятелствата да иска обезщетение от датската държава поради несъвместимостта на датското законодателство с правото на Съюза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-432/14: O, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.

Противоречи ли на общия принцип на недопускане на дискриминация въз основа на възрастта национална правна уредба (член L. 1243‑10 от френския Кодекс на труда), според която младежите, работещи през училищната или университетската си ваканция, нямат право да получават обезщетението за несигурност, което се дължи при работа по срочен договор, след прекратяването на който не е направено предложение за сключване на договор за неопределено време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/13: Unland, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че с оглед на целите на всеобхватната забрана за допускане на неоправдана дискриминация, основана на възраст, тази забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на съдиите във федералните провинции?
В резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че национална разпоредба, съгласно която размерът на основната заплата на даден съдия при назначаването му като такъв и последващото увеличение на тази основна заплата зависят от възрастта му, води до пряка или непряка дискриминация, основана на възрастта?
При утвърдителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална разпоредба да бъде обоснована?
При утвърдителен отговор и на третия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли — докато не бъде установена непораждаща дискриминация правна уредба относно заплащането — за дискриминираното лице да възникне и друга правна последица, освен с обратна сила да му бъде изплатена заплатата, съответстваща на най-високия ранг от съответната длъжностна категория?
Тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли национална мярка, която обвързва предявяването на претенциите на съдиите за плащане на определена сума (последващо плащане под формата на дължим със задна дата остатък от заплатата) или за обезщетение с изискването претенциите да са предявени в относително кратък срок?
При утвърдителен отговор на първия, втория и третия въпрос, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че ако закон, уреждащ прехода към нов режим за заплащане на съдиите, предвижда класиране на заварените съдии в ранг в съответствие с новия режим, като се взема предвид само размерът на основната заплата, която са получавали съгласно предишната (дискриминационна) уредба към релевантната дата за прехода, и ако съгласно новия закон релевантен за повишението на тези съдии в по-високи рангове е единствено придобитият след влизането в сила на последния закон опит, без да се отчита общият придобит от тях опит, то тогава се запазва допусканата с предишната уредба дискриминация, основана на възраст, до евентуалното достигане на възможно най-високия ранг на заплащане?
При утвърдителен отговор и на шестия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли запазването на това неравно третиране да бъде обосновано с преследваната от законодателя цел със закона, уреждащ прехода към новия режим, да се защитават не (само) правата, придобити от заварените съдии към посочената в закона релевантна за прехода дата, но (също) и породените въз основа на предишния режим техни очаквания за прогнозните доходи, които ще получат в рамките на целия си професионален живот за съответната длъжностна категория, както и да се предостави по-добро заплащане на новоназначените отколкото на заварените съдии?
Допустимо ли е запазването на дискриминацията спрямо заварените съдии да бъде обосновано с довода, че алтернативното разрешение (индивидуално повторно класиране и на заварените съдии в зависимост от продължителността на придобития опит) е свързано с по-голяма административна тежест?
При утвърдителен отговор на първия, втория и третия въпрос и при отрицателен отговор на шестия въпрос, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че е налице пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, ако съгласно разпоредбите на уреждащ прехода към новия режим закон за заварените съдии, навършили определена възраст към датата на прехода, се предвижда по-бързо увеличение на заплатата след достигането на определен ранг отколкото за заварените съдии, които са били по-млади в деня на прехода към новия режим?
При утвърдителен отговор на деветия въпрос, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли това неравно третиране да бъде обосновано с преследваната от законодателя цел да се защитават не вече придобитите към датата на прехода права, а единствено породените въз основа на предишния режим очаквания за прогнозни доходи, които заварените съдии ще получат в рамките на целия си професионален живот за съответната длъжностна категория?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-262/14: SCMD, Съдебно решение от 21 май 2015 г.

1) Може ли член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че понятието „дискриминация“, посочено в тази разпоредба, включва и създаването на неравно третиране, основано на статута на пенсионер на лице, което е наето или желае да бъде наето?
2) Може ли член 3, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че понятията „условия за достъп до заетост“, „критерии за подбор“ и „условия за уволнение“ включват и понятието пенсионер сред своите критерии и условия?
3) Може ли член 6 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка, която е транспонирала тази разпоредба във вътрешното си право, да провери, при упражняване на съдебната си власт, неадекватното или непълно транспониране на европейските директиви в националното законодателство, що се отнася до преценката на „обективно и разумно оправдан“ характер на прилагането на различно третиране, както и на „легитимната цел“, преследвана от законодателя при приемането на нормативния акт, който предвижда различно третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-515/13: Ingeniørforeningen i Danmark, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Следва ли забраната на пряката дискриминация въз основа на възрастта по членове 2 и 6 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да остави в сила правна уредба, съгласно която при уволнение на работници и служители, работили непрекъснато в едно и също предприятие в продължение на 12, 15 или 18 години, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да заплати обезщетение съответно в размер на една, две или три месечни заплати, но не дължи това обезщетение, когато към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на пенсия по общата пенсионноосигурителна схема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-411/14: Pisciotti/Комисия, Определение от 28 януари 2015 г.

Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която за да премахне дискриминация, основана на възраст, зачита периодите на заетост преди навършване на 18 години, но едновременно с това удължава изискуемия период за повишаване във всяка от първите три степени на възнаграждение само за служителите, пострадали от тази дискриминация?
Задължена ли е националната уредба, която премахва дискриминация, основана на възраст, да предоставя на служителите финансова компенсация, съответстваща на разликата във възнаграждението, която би се дължала при липса на дискриминация?
Допустимо ли е въвеждането на задължение за сътрудничество от страна на служителя за доказване на зачетени периоди на заетост и представлява ли злоупотреба с право отказът за съдействие при дискриминационна национална уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-529/13: Felber, Съдебно решение от 21 януари 2015 г.

Следва ли член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която зачитането на периоди на обучение на държавен служител отпреди навършване на 18-годишна възраст, с оглед на предоставянето на право на пенсия и изчисляването на размера на пенсията му, е изключено, докато тези периоди се зачитат, когато са след навършване на тази възраст?
Необходимо ли е — когато липсва основание по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата, респ. на член 6 от Директива 2000/78 — в производството по молба за зачитане на предходен стаж за пенсиониране държавният служител да може да се позове на пряката приложимост на член 21 от Хартата, респ. на член 2 от Директивата, и когато към този момент той все още не е пенсиониран, особено ако съгласно националното законодателство — в случай че то остане непроменено към момента на пенсионирането му — в производството за определяне на пенсията или при ново подаване на молба за зачитане на тези периоди на въпросния служител би могла да му бъде противопоставена стабилността на решението за отхвърляне на такава молба?
Оправдано ли е по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата, респ. на член 6, параграф 1 или 2 от Директива 2000/78, обсъжданото различно третиране:
а) с цел на лицата, чиято рождена дата е след началната дата на съответната учебна година, в която започват училищното образование, респ. на лицата, които посещават училища с удължен горен курс на обучение, и поради това, за да завършат образованието си, трябва да посещават училище и след навършване на 18-годишна възраст, да се осигурят еднакви условия с лицата, които завършват долен или горен курс на средно училище още преди да навършат 18-годишна възраст, дори ако възможността за зачитането на периоди, в които се посещава училище след навършването на 18-годишна възраст, не се ограничава до посочените случаи?
б) с цел да се изключат от бъдещото право на пенсия периодите, през които средностатистически не се осъществява трудова дейност и съответно не се правят вноски, налице ли е такава обосновка независимо от обстоятелството, че и за периодите, през които се посещава долен или горен курс на обучение в средно училище след 18-годишна възраст, първоначално не следва да се правят вноски, а в случай на зачитане към по-късен момент на такива периоди на училищно образование автоматично се дължи специална вноска за пенсия?
в) тъй като изключването на възможността за зачитане на предходен стаж за пенсиониране преди 18-годишна възраст се приравнява на определяне на „възрастова граница за участие в професионална социалноосигурителна схема“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Директива 2000/78?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-354/13: FOA, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.

Утвърждава ли правото на Съюза като общ принцип забраната за дискриминация във връзка със заетостта и упражняването на занятие поради затлъстяването като такова?
Трябва ли Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите да се тълкува в смисъл, че състоянието на затлъстяване на работник представлява „увреждане“ по смисъла на тази директива и ако да, кои са критериите, въз основа на които такова състояние води до положение, при което съответното лице трябва да се ползва от осигурената от посочената директива защита срещу дискриминация, основана на увреждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-416/13: Vital Pérez, Съдебно решение от 13 ноември 2014 г.

Допускат ли член 2, параграф 2, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78, както и член 21, параграф 1 от Хартата, доколкото забраняват всяка дискриминация на основание възраст, определянето — с общинско обявление за конкурс, което изрично прилага регионален закон на държава членка — на максимална възраст от 30 години във връзка с достъпа до длъжността полицай в местната полиция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-501/12: Specht и др., Съдебно решение от 19 юни 2014 г.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Съюза, а в конкретния случай по-специално Директива [2000/78], да се тълкува в смисъл, че с оглед на целите на всеобхватната забрана за допускане на неоправдана дискриминация, основана на възраст, тази забрана се разпростира и по отношение на нормите от националното право относно заплатите на държавните служители […]?
В резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Съюза стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, когато съгласно определена национална разпоредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се определя в зависимост от неговата възраст при постъпването му на държавна служба, а впоследствие се повишава преимуществено в зависимост от неговото старшинство, в рамките на публичната служба?
Допуска ли тълкуването на това първично и/или вторично право на Съюза подобна национална разпоредба да бъде оправдавана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава придобития професионален опит?
При положителен отговор на първите три въпроса, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Съюза следва ли, че е налице дискриминация, основана на възраст, ако със закон, установяващ преходен режим, който урежда реда и условията за прекласиране съгласно новата система за заплащане на [заварените] държавни служители, се определя ранг на заплатата по новата система и те се класират в него, като се взема предвид единствено размерът на основната заплата, която те са получавали съгласно старата (дискриминационна) система за заплащане към посочена в новия закон референтна дата за целите на преминаването към новата система, като съгласно този закон релевантна за повишението на заплатите на тези държавни служители в последващи рангове е единствено продължителността на придобития след влизането в сила на новия закон опит, без да се отчита абсолютната продължителност на целия придобит от тях опит, като по този начин на практика се запазва и продължава допусканата със старата уредба дискриминация, основана на възраст, и това състояние продължава до евентуалното достигане на възможно най-високия ранг?
Допуска ли тълкуването на първичното и/или вторичното право на Съюза това запазване и продължаване на неравното третиране да бъде оправдано с преследваната от законодателя цел, според която със закона, уреждащ прехода към новата система за заплащане на държавните служители, не следва да се защитават (единствено) придобитите права към настъпването на посочената в закона референтна дата за преминаване към новата система, а (също) и гарантираните от стария режим прогнозни очаквания за доходите, които [заварените] държавни служители са можели да получат в рамките на цялата продължителност на професионалния им живот, като им бъде изплащана гарантираната им със старата система заплата за съответното длъжностно ниво?
Допустимо ли е продължаващата дискриминация на [заварените] държавни служители да бъде оправдана с довода, че алтернативните разрешения на установените с новия режим правила (състоящи се в индивидуално прекласиране на [заварените] държавни служители в зависимост от техния опит) са свързани с по-голяма административна тежест?
При обстоятелства като относимите към главните производства правото на Съюза, и по-специално член 17 от Директива 2000/78, съдържа ли изискване на дискриминираните държавни служители да бъде изплатена с обратна сила определена парична сума, чийто размер да съответства на разликата между размера на действително получената заплата и размера на заплатата за най-високия ранг от тяхната длъжностна степен?
Това тълкуване на първичното и/или вторичното право на Съюза допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва правото на плащане (последващо плащане под формата на дължим със задна дата остатък от заплатата) на определена сума или на обезщетение с изискването държавните служители да предявят тези претенции в относително кратки срокове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 145678 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form