4.11.19 - Застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства
Застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства
Дело C-503/16: Delgado Mendes, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Първа директива, член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Втора директива, както и член 1а от Трета директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която телесните увреждания и имуществените вреди, претърпени от пешеходец, пострадал при пътнотранспортно произшествие, са изключени от застрахователното покритие и следователно от обхвата на обезщетяването от застраховката „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства, единствено поради обстоятелството че пешеходецът е сключил застрахователния договор и е собственик на превозното средство, причинило вредите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-506/16: Neto de Sousa, Съдебно решение от 7 септември 2017 г.
Трябва ли Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС), изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., и Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което изключва правото на водача на лек автомобил, виновно причинил пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на пътуващия като пътник в този автомобил негов/а съпруг/а, да бъде обезщетен за имуществените вреди, които е претърпял поради тази смърт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-287/16: Fidelidade-Companhia de Seguros, Съдебно решение от 20 юли 2017 г.
Недопустима ли е — съгласно член 3, параграф 1 от [Първа директива], член 2, параграф 1 от [Втора директива] и член 1 от [Трета директива] — национална правна уредба, съгласно която декларирането на неверни данни относно собствеността на моторното превозно средство и относно самоличността на лицето, което обичайно го управлява, се санкционира с абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като договорът е сключен от лице, което няма никакъв икономически интерес от използването на превозното средство, и заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно средство и лицето, което обичайно го управлява) действат с измамната цел да получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата, посредством i) сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако самоличността на застрахования му е била известна, ii) плащането на премия в по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което обичайно управлява превозното средство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/14: ERGO Insurance, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.
Установява ли член 14, буква б) oт Директива 2009/103 стълкновително правило, което се прилага ratione personae не само спрямо пострадалите при пътнотранспортни произшествия лица, но също и с оглед на определянето на приложимото право спрямо отношенията между застрахователите на превозните средства, причинили вредата и представлява ли тази разпоредба специално правило по отношение на правилата относно приложимото право, установени в регламенти „Рим I“ и „Рим II“?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва да се установи дали правоотношението между застрахователите по настоящото дело попада в обхвата на понятието „договорно задължение“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент „Рим I“. Ако правоотношението между застрахователите попада в обхвата на понятието „договорно задължение“, въпросът, който е от значение, е дали това правоотношение е от категорията на договорите за застраховка и приложимото към тях право трябва да се определи в съответствие с член 7 oт Регламент „Рим I“.
Ако отговорите на първите два въпроса са отрицателни, важно е да се установи дали в случай на регресен иск правоотношението между застрахователите на съставно превозно средство попада в обхвата понятието „извъндоговорно задължение“ по смисъла на Регламент „Рим II“ и дали това отношение следва да се счита за правоотношение, произтичащо от пътнотранспортно произшествие (непозволено увреждане) при определянето на приложимото право в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент „Рим II“. В случай като този по настоящото дело, трябва ли застрахователите на съставното превозно средство да се считат за множество длъжници по едно и също задължение по смисъла на член 20 oт Регламент „Рим II“ и трябва ли приложимото право спрямо отношенията между тях да се определи в съответствие с това правило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/13: Litaksa, Съдебно решение от 26 март 2015 г.
Трябва ли член 2 от Трета директива да се тълкува в смисъл, че страните по договор за задължителна застраховка на автомобилистите нямат право да се споразумяват за териториално ограничаване на застрахователното покритие на застрахованото лице (да прилагат различна застрахователна премия в зависимост от територията, на която се използва моторното превозно средство — в целия Европейски съюз или само в Република Литва), но във всеки случай, без да се ограничава покритието на пострадалите лица, или с други думи, страните по застрахователния договор да определят, че използването на моторното превозно средство извън Република Литва в друга държава — членка на Европейския съюз, е фактор, който увеличава застрахователния риск, в който случай трябва да се плати допълнителна застрахователна премия?
Следва ли принципите за свободно движение на хора и моторни превозни средства в целия Европейски съюз и общият за Европейския съюз принцип на равенство (недопускане на дискриминация) да се тълкуват в смисъл, че не допускат горепосоченото споразумение между страните по договор за задължителна застраховка на автомобилистите, когато застрахователният риск е свързан с използването на моторното превозно средство на определена територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/13: Vnuk, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Трябва ли понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от [Първа директива] да се тълкува в смисъл, че не покрива обстоятелствата в конкретния случай, когато застрахованото при ответника лице е блъснало стълбата, на която се е намирал жалбоподателят, с трактор с ремарке по време на събиране на бали сено в плевня, тъй като не е налице контекст на движение по пътищата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/12: Haasová, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Трябва ли член 1, първа алинея от Трета директива 90/232/ЕИО и член 3, параграф 1 от Първа директива 72/166/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право, съгласно която гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства не покрива изразената в пари неимуществена вреда, претърпяна от преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, настъпило при използването на моторни превозни средства?
Ако на първия въпрос се отговори, че съответната разпоредба от националното право не противоречи на правото на Съюза, трябва ли член 4, параграфи 1, 2 и 4 от словашкия закон за задължителната застраховка и член 6, параграфи 1—3 от чешкия закон за задължителната застраховка да се тълкуват в смисъл, че не са пречка националната юрисдикция да признае в съответствие с член 1, първа алинея от Трета директива 90/232/ЕИО и член 3, параграф 1 от Първа директива 72/166/ЕИО на преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, настъпило при използването на моторни превозни средства, в качеството им на пострадали лица, право на обезщетение, включително парично, за неимуществена вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/12: Drozdovs, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Включват ли се и неимуществените вреди в задължителното обезщетение за телесни увреждания, предвидено в член 3 от [Първа директива] и [в член 1, параграф 2] от [Втора директива]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 3 от [Първа директива] и [член 1, параграф 2] от [Втора директива] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничи максималната сума на обезщетението за неимуществени (морални) вреди, като предвиди граница за отговорността на застрахователя, която е значително по-ниска от установената в Директивите и в националния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/12: Spedition Welter, Съдебно решение от 10 октомври 2013 г.
Следва ли член 21, параграф 5 от Директива [2009/103] да се тълкува в смисъл, че правомощията на представителя за уреждане на претенции включват упълномощаване да се получават документи за сметка на застрахователното предприятие, така че в исковото производство на увреденото лице срещу застрахователното предприятие за обезщетяване на вредите от пътнотранспортно произшествие може да бъде извършено връчване с действие срещу застрахователното предприятие на посочения от него представител за уреждане на претенции?
Има ли член 21, параграф 5 от Директива 2009/103/ЕО непосредствено действие, така че увреденото лице да може да се позове на него пред националния съд, в резултат на което националният съд трябва да изходи от принципа, че връчването на представителя за уреждане на претенции в качеството му на „представител“ на застрахователното предприятие е било валидно, въпреки че представителят не е договорно упълномощен да получава документи и че националното право не предвижда задължително упълномощаване в този случай, като се има предвид че в останалата си част връчването отговаря на установените в националното право предпоставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/11: Csonka и др., Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО, във връзка с член 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО, да се тълкува в смисъл, че сред задълженията, които тя налага на държавите членки, този член включва и задължението за създаване на орган, който да гарантира обезщетяването на пострадалите от пътнотранспортни произшествия в хипотезата, в която отговорните за причиняването на вредите лица са сключили застраховка, покриваща тяхната гражданска отговорност във връзка с използването на превозни средства, но застрахователят е изпаднал в неплатежоспособност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.