4.11.12.00 - Общи положения
Общи положения
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е задължаването на кредитни институции, намиращи се в процес на ликвидация или с нисък системен риск, да заплащат предварителни вноски във Фонда за единно оздравяване съгласно Регламент № 806/2014, Директива 2014/59 и Делегиран регламент 2015/63?
Налага ли принципът на равнопоставеност или принципът на правна сигурност освобождаване или различно третиране на такива институции в контекста на определяне на предварителните вноски?
Сътворява ли предоставянето на ретроактивен ефект на решение за определяне на вноските нарушение на принципа на правна сигурност или на легитимните очаквания на засегнатите лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Съвместима ли е правната основа на Регламент (ЕС) № 806/2014 и Директива 2014/59 с член 114 ДФЕС, и представляват ли ex ante вноските във Фонда за единно преструктуриране „данъчни разпоредби“?
Допуска ли правната рамка освобождаване или корекции на ex ante вноските за институции в ликвидация, с нисък риск или доверителни пасиви, и надхвърля ли Регламент делегиран (ЕС) 2015/63 предоставените на Комисията правомощия?
Съответства ли методът за определяне и мотивиране на вноските ex ante на изискванията за равно третиране, свобода на стопанска инициатива, право на добра администрация и принципа на правна сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е задължението за плащане на предварителни вноски в Единния фонд за преструктуриране да се основава на член 114 ДФЕС, или тези вноски представляват данъчни разпоредби, изключени от обхвата на този член?
Превишава ли Комисията предоставените ѝ правомощия с приемането на Делегиран регламент 2015/63, като не изключва институции със слаба активност на вътрешния пазар или такива в процес на прекратяване на дейността?
Съответства ли методиката за изчисляване на предварителните вноски, предвидена в Делегиран регламент 2015/63, на изискването за отчитане на рисковия профил на институциите и нарушава ли тя съществени елементи на Директива 2014/59?
Допустимо ли е Комисията да делегира на Единния съвет за преструктуриране правомощия по определяне на допълнителни показатели за риск съгласно член 290 ДФЕС?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 41, параграф 2, буква в) от Хартата и член 296 ДФЕС при определянето на годишното целево равнище и индивидуалните предварителни вноски?
Нарушени ли са принципът на равно третиране и свободата на стопанска инициатива по членове 20 и 16 от Хартата чрез прилагането на режима на предварителните вноски към институции в процес на прекратяване на дейността?
Длъжен ли е Единният съвет за преструктуриране да изключи от изчисляването на предварителните вноски задълженията, свързани с доверително управление или с деривативи, които не носят риск?
Правилно ли е квалифициран жалбоподателят като институция в процес на преструктуриране по смисъла на член 6, параграф 8, буква а) от Делегиран регламент 2015/63, когато държавната помощ е предоставена преди влизането в сила на Директива 2014/59?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е членове 5, 69 и 70 от Регламент № 806/2014 да бъдат приети на основание член 114 ДФЕС, или следва да се считат за незаконосъобразни поради липса на подходящо правно основание?
Представляват ли предварителните вноски, предвидени в членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014, „данъчни разпоредби“ по смисъла на член 114, параграф 2 ДФЕС, които не могат да бъдат приети на основание член 114, параграф 1 ДФЕС?
Спазено ли е задължението за мотивиране при определянето на годишното целево равнище в обжалваното решение на Единния съвет за преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 4, параграф 5 от Директива 2002/47 да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да установят правни норми, които предвиждат, че след обявяването в несъстоятелност на обезпеченото лице (банка в производство по ликвидация) финансовото обезпечение не се включва в масата на несъстоятелността
С други думи, длъжни ли са държавите членки да приемат правни норми, съгласно които обезпеченото лице (банката) да може де факто да удовлетвори вземането си, гарантирано с финансово обезпечение (по-точно паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), дори ако изпълнителното събитие за финансовото обезпечение е настъпило след започването на производството по ликвидация на обезпеченото лице (банката)?
С оглед на структурата на Директива 2002/47 трябва ли член 4, параграфи 1 и 5 да се тълкува в смисъл, че предоставя на обезпечителя правото да изисква вземането на обезпеченото лице (банката), гарантирано с финансовото обезпечение (паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), да се удовлетвори първо посредством финансовото обезпечение, и налага на обезпеченото лице съответното задължение по отношение на удовлетворяването на неговото вземане, независимо от започналото спрямо него производство по ликвидация?
При отрицателен отговор на втория въпрос и ако обезпечителят удовлетвори чрез използване на други свои активи гарантираното с финансово обезпечение вземане на обезпечения, трябва ли разпоредбите на Директива 2002/47, и по-специално членове 4 и 8, да се тълкуват в смисъл, че в полза на обезпечителя трябва да се дерогират правилата за равно третиране на кредиторите на обявеното в несъстоятелност обезпечено лице (банката) и че обезпечителят трябва да се ползва с предимство пред другите кредитори в производството по несъстоятелност, за да получи обратно финансовото обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли разпоредбите на член 4 от Директива 2002/47 относно финансовите обезпечения във връзка със съображения 1 и 4 от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че същите са приложими само по отношение на сетълмента в системите за сетълмент на ценни книжа, или тези разпоредби се прилагат и по отношение на всяка сметка, открита в банка, включително разплащателна сметка, която не се използва за сетълмент на сделки с ценни книжа?
Следва ли разпоредбите на членове 3 и 8 от Директива 2002/47 във връзка със съображения 3 и 5 от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че целта на Директивата е да осигури изключително благоприятно приоритетно третиране на кредитните институции в случаите на несъстоятелност на техни клиенти, по-конкретно спрямо останалите кредитори на тези клиенти като работници и служители — за вземанията им за трудово възнаграждение, държавата — за публични вземания и обезпечените кредитори, вземанията на които са гарантирани с обезпечения, ползващи се с обществено доверие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Съвместимо ли е предоставянето на правомощия на Европейския орган за ценни книжа и пазари по член 28 от Регламент № 236/2012 с принципите относно делегирането на правомощия, установени в решение Meroni/Върховен орган?
Позволява ли принципът, установен в решение Romano, на Европейския орган за ценни книжа и пазари да приема актове с общо приложение по член 28 от Регламент № 236/2012?
Съвместимо ли е делегирането на правомощия на Европейския орган за ценни книжа и пазари по член 28 от Регламент № 236/2012 с разпоредбите на членове 290 ДФЕС и 291 ДФЕС?
Може ли член 114 ДФЕС да служи като правно основание за предоставяне на правомощия на Европейския орган за ценни книжа и пазари по член 28 от Регламент № 236/2012, включително за приемане на индивидуални актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Освободена ли е държава членка от задължението да транспонира определени разпоредби на Директива 2003/41/ЕО, когато на нейна територия не са установени институции за професионално пенсионно осигуряване?
Може ли държава членка да се позове на правото си да организира националната си система за социална сигурност, за да откаже транспониране на разпоредби от Директива 2003/41/ЕО, които предполагат съществуването на втори стълб в пенсионната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.