4.11.09.01.01 - Абсолютни основания за отказ
Абсолютни основания за отказ
Дело C-322/24: Sánchez Romero Carvajal Jabugo, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО да се тълкува в смисъл, че притежателят на по-ранна марка, който в извънсъдебно предупреждение, отправено до притежателя на по-късна марка и целящо преустановяването на използването на последната, е посочил краен срок за предявяването на иск за обявяване на недействителност на тази марка, който срок съвпада с изтичането на предвидения в този член 9, параграф 1 период на изгубване на права от пет последователни години, може да поиска след посочената дата обявяването на недействителност на основание недобросъвестност на притежателя на по-късната марка при подаването на заявката за регистрация на същата, дори ако към момента на това предупреждение посоченият притежател на по-ранната марка е разполагал с всички необходими данни, за да счита, че това подаване е било извършено недобросъвестно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/19: Aktiebolaget Östgötatrafiken, Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че налага при преценката на отличителния характер на знак — който е заявен за регистрация като марка за услуга, състои се от цветни мотиви и е предназначен да се поставя изключително и систематично по определен начин върху голяма част от използваните за доставката на тази услуга предмети — да се вземе предвид връзката на знака с тези предмети и да се провери дали той значително се отклонява от стандартното или обичайното в съответния икономически сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/18: Sky и др., Съдебно решение от 29 януари 2020 г.
Може ли марка на Европейския съюз или регистрирана в държава членка национална марка да бъде обявена за изцяло или частично недействителна, тъй като някои или всички понятия, използвани в описанието на стоките и услугите, не са достатъчно ясни и точни, за да могат компетентните органи и трети лица само въз основа на тези понятия да определят обхвата на предоставената с марката защита?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се смята, че понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща стоки, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, за да може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита?
Може ли да е налице недобросъвестност, ако марката е заявена само за регистрация, без намерение тя да бъде използвана за посочените стоки или услуги?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използва марката за други от посочените стоки или услуги?
Съвместим ли е член 32, параграф 3 от Закона за марките от 1994 г. с Директива 2015/2436 и предшестващите я актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/18: Deutsches Patent- und Markenamt (# darferdas), Съдебно решение от 12 септември 2019 г.
Има ли даден знак отличителен характер в случаите, когато са налице съществени на практика и логични възможности той да се използва като указание за търговския произход на съответните стоки и услуги, дори и да не става дума за най-вероятната форма на използване на знака?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/17: Hartwall, Съдебно решение от 27 март 2019 г.
Има ли значение при тълкуването на условието за отличителен характер на марка съгласно член 2 и член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 обстоятелството дали е поискана регистрацията на марката като фигуративна или като цветна марка?
Ако квалификацията на марката като цветна или фигуративна марка има значение за преценката на нейния отличителен характер, трябва ли марката да бъде регистрирана в съответствие със заявката като цветна марка, независимо от нейното графично представяне като рисунка, или може да бъде регистрирана само като фигуративна марка?
В случай че е възможно марката, която е представена в заявката като рисунка, да бъде регистрирана като цветна марка, необходимо ли е за регистрацията на марка — която в заявката е представена графично в съответствие с изискваната от практиката на Съда за регистрацията на цветна марка точност (и не става въпрос за регистрация като марка на цвят сам по себе си, който е определен абстрактно, без форма или очертания) — представянето на убедително доказателство за използване, както изисква Националната патентна и регистрационна служба, или представянето на каквото и да е доказателство за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/14: Société des Produits Nestlé, Съдебно решение от 16 септември 2015 г.
За да се установи, че марката е придобила отличителен характер след използването ѝ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2008/95, достатъчно ли е заявителят на марката да докаже, че към съответната дата съществена част от заинтересования кръг потребители разпознава марката и я свързва със стоките на заявителя в смисъл, че ако трябва да преценят кой предлага на пазара стоките, обозначени с тази марка, те биха посочили заявителя; или заявителят трябва да докаже, че съществена част от заинтересования кръг потребители се основава на марката (за разлика от други евентуално съществуващи марки) като обозначаваща произхода на стоките?
Когато формата включва три основни характеристики, една от които произтича от естеството на самите стоки, а другите две са нужни за постигане на технически резултат, член 3, параграф 1, буква д), подточка i) и/или подточка ii) от Директива 2008/95 представлява ли пречка за регистрацията на тази форма като марка?
Следва ли член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че представлява пречка за регистрацията на форми, които са нужни за постигане на технически резултат във връзка с начина, по който се произвеждат стоките, а не с начина, по който функционират стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/13: Hauck, Съдебно решение от 18 септември 2014 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква д) от [Директивата за марките] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ за регистрация може да се приложи само спрямо знак, състоящ се изключително от формата, която е необходима за функционирането на стоките, или и спрямо знак, състоящ се изключително от форма, която притежава една или повече съществени функционални характеристики, които потребителят вероятно търси и при стоките на конкурентите?
Следва ли член 3, параграф 1, буква д), трето тире от Директивата за марките да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ за регистрация може да се приложи спрямо знак, който се състои изключително от формата на стока, притежаваща няколко характеристики, които могат да ѝ придадат различни значителни стойности, и дали при тази преценка следва да се има предвид мнението на съответните потребители за формата на стоката?
Следва ли член 3, параграф 1, буква д) от [Директивата за марките] да се тълкува в смисъл, че основанията за отказ за регистрация, залегнали в първо и трето тире от тази разпоредба, са съвместно приложими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.