4.11.02.02.02.04.03 - Причини за изключване
Причини за изключване
Дело C-552/18: Indaco Service, Определение от 20 ноември 2019 г.
Предоставя ли член 57, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС изключителна компетентност на възлагащия орган да преценява дали даден кандидат следва да бъде изключен от процедурата за възлагане на обществена поръчка при наличие на факултативни основания?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална разпоредба, която не позволява на възлагащия орган да изключи участник поради това, че е подал съдебна жалба срещу прекратяване на предходен договор за „сериозно професионално нарушение“?
Препятства ли такава национална разпоредба възможността засегнатият оператор да предприеме коригиращи мерки и възлагащият орган да извърши преценка на неговата надеждност съгласно изискванията на член 57, параграф 6 от Директива 2014/24/ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/18: Meca, Съдебно решение от 19 юни 2019 г.
Следва ли член 57, параграф 4, букви в) и ж) от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която оспорването по съдебен ред на решението за предсрочно прекратяване на договор за обществена поръчка, взето от възлагащ орган поради допуснати значителни недостатъци при неговото изпълнение, пречи на възлагащия орган, който открива нова процедура за възлагане на обществена поръчка, да направи на етапа на подбора на оферентите каквато и да било преценка на надеждността на засегнатия от това прекратяване оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-425/18: Consorzio Nazionale Servizi, Определение от 4 юни 2019 г.
Каква е степента на свобода на държавите членки при определяне и прилагане на основанията за изключване по член 45, параграф 2, първа алинея, буква г) от Директива 2004/18, когато разпоредбата не препраща към националното право?
Обхваща ли понятието „сериозно професионално нарушение“ и действия, представляващи нарушение на правилата на конкуренцията, санкционирани с глоба и потвърдени от съд, и може ли възлагащият орган да извърши самостоятелна преценка за евентуално изключване на икономически оператор на това основание?
Допустимо ли е националното законодателство да изключва от понятието „сериозно професионално нарушение“ нарушения на конкуренцията, установени с влязло в сила съдебно решение, и по този начин да ограничава правото на възлагащите органи на самостоятелна преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/18: Idi, Съдебно решение от 28 март 2019 г.
Следва ли член 45, параграф 2, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че е съвместимо с него становище, че има „висящо производство“ само при наличието на искане на длъжника до компетентния съдебен орган за одобряване на споразумение с кредитори?
Следва ли член 45, параграф 2, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че е съвместимо с него признанието на длъжника, че е в състояние на неплатежоспособност и че иска да подаде молба за „бланкетно“ споразумение с кредитори (чиито характеристики са посочени по-горе) да се счита за основание за изключване от процедурата за възлагане на обществена поръчка, като по този начин се тълкува разширително понятието за „висящо производство“, предвидено в горепосочената правна уредба на Съюза (член 45 от директива 2004/18) и в горепосочената национална правна уредба (член 38 от Кодекса за обществените поръчки)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/17: Vossloh Laeis, Съдебно решение от 24 октомври 2018 г.
Следва ли член 80 от Директива 2014/25 във връзка с член 57, параграф 6 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, изискваща икономически оператор, който иска да докаже своята надеждност въпреки наличието на съответно основание за изключване, да изясни изчерпателно фактите и обстоятелствата във връзка с престъплението или нарушението, като активно съдейства не само на разследващия, но и на възлагащия орган, като му представи доказателства за възстановяване на надеждността си?
Следва ли член 57, параграф 7 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че когато поведението на икономическия оператор е основание за изключване, посочено в член 57, параграф 4, буква г) от тази директива, и той е наказан от компетентен орган, максималният срок на изключване трябва да се изчислява, считано от датата на решението на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/17: Lloyd’s of London, Съдебно решение от 8 февруари 2018 г.
Допускат ли принципите, закрепени в правната уредба на Съюза в областта на конкуренцията и отразени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и произтичащите от тях принципи, като самостоятелност и тайна на офертите, национална правна уредба съгласно тълкуването ѝ в съдебната практика, която допуска едновременно участие в една и съща процедура, обявена от възлагащ орган, на няколко обединения на застрахователи, членуващи в Lloyd’s of London, чиито оферти са подписани от едно и също лице — генерален представител за страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/16: Impresa di Costruzioni Ing. E. Mantovani и RTI Mantovani e Guerrato, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Допускат ли правилното прилагане на член 45, параграф 2, първа алинея, букви в) и ж) и параграф 3, буква a) от Директива 2004/18 и принципите на европейското право за защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност, на равнопоставеност, пропорционалност и прозрачност, на забрана да се възпрепятства хода на производството и на максимално отваряне на пазара на обществените поръчки за конкуренцията, както и на изчерпателност и определеност на престъпленията, национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 1, буква c) от Законодателен декрет № 163/2006, в частта, с която разпростира обхвата на предвиденото задължение за деклариране на отсъствие на окончателни осъдителни присъди (включително определения за изпълнение на наказанието, постановени по искане на страните) за упоменатите в тази разпоредба престъпления и по отношение на лица, които са заемали отговорна длъжност в предприятията оференти, но са преустановили да я заемат в годината преди публикуването на обявлението за поръчката, и в която урежда относително основание за изключване от процедурата за обществена поръчка, ако предприятието не докаже, че се е разграничило изцяло и ефективно от наказателно санкционираното деяние на тези лица, като наличието на разграничаване се преценява от възлагащия орган, с което всъщност му се дава възможност да предвиди следните задължения, чието неизпълнение води до изключване от процедурата:
i) задължения за предоставяне на информация и декларации относно наказателни производства, които все още не са приключили с влязъл в сила акт на съда (тоест производства с неизвестен изход), каквито задължения не са предвидени по закон дори по отношение на лица, заемащи отговорна длъжност;
ii) задължения за разграничаване по собствена инициатива, без конкретно да се определят видът на оневиняващите действия, разполагането им във времето (още преди влизане в сила на присъдата) и етапът на процедурата, в който трябва да бъдат изпълнени;
iii) неясни задължения за лоялно сътрудничество, определени чрез позоваването на общата клауза за добросъвестност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/17: Saferoad Grawil и Saferoad Kabex, Определение от 13 юли 2017 г.
Разрешават ли принципът на равнопоставеност на участниците и изискването за прозрачност изключването на икономически оператор от процедура по възлагане на обществена поръчка за неспазване на изискване, което не е изрично посочено в документацията или приложимото законодателство?
Допустимо ли е възложителят да изисква от участниците поддържане на валидността на обезпечението по офертата до сключване на договора, когато максималният срок не е определен в условията на процедурата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/14: Esaprojekt, Съдебно решение от 4 май 2017 г.
Член 51 от [Директива 2004/18] във връзка със закрепените в член 2 от същата принципи за равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и за прозрачност допуска ли при поясняването или допълването на документите икономическият оператор да посочи осъществени поръчки (тоест извършени доставки), които са различни от посочените в приложения към офертата списък на доставките, и конкретно може ли да посочи поръчки, осъществени от друго лице, ако не е споменал в офертата си, че ще използва ресурсите на това лице?
В светлината на решение от 10 октомври 2013 г., Manova [C‑336/12, EU:C:2013:647], от което следва, че „принципът на равно третиране трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността възлагащият орган да изисква от кандидата след изтичане на определения за подаване на заявленията за участие срок в процедура по възлагане на обществена поръчка да му бъдат представени документи, удостоверяващи положението на кандидата, като публикувани годишни финансови отчети, чието съществуване преди изтичането на определения за представяне на заявленията за участие срок обективно може да се провери, доколкото представянето на тези документи не се е изисквало изрично в обявата за съответната обществена поръчка като условие, без изпълнението на което кандидатът е нямало да бъде допуснат до участие“, трябва ли член 51 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че допълване на документите е допустимо единствено когато става дума за документи, за които обективно може да се установи, че са съществували преди изтичането на срока за подаване на оферти или заявления за участие в процедурата, или следва да се приеме, че Съдът е посочил само една от възможностите, докато всъщност допълване на документите е допустимо и в други случаи, например при подаване на допълнителни документи, които не са съществували преди изтичането на посочения срок, но които обективно могат да удостоверят изпълнението на съответното условие за участие?
Ако отговорът на втория въпрос е, че допълване е допустимо и когато става дума за документи, различни от посочените в решение от 10 октомври 2013 г., Manova [C‑336/12, EU:C:2013:647], допустимо ли е допълнително представяните документи да са изготвени от икономическия оператор, от подизпълнители или от други лица, на чиито възможности се позовава операторът, при положение че те не са били споменати в офертата?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли позоваване на ресурсите на друго лице по смисъла на член 48, параграф 3, така че да се стига до обединяване на компетентността и опита на две лица, които поотделно не притежават изискваните от възлагащия орган компетентност и опит, при положение че този опит е неделим (условието за участие в процедурата трябва да бъде изпълнено от икономическия оператор изцяло) и изпълнението на поръчката е неделимо (представлява едно цяло)?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли позоваване на опита на група икономически оператори, така че операторът, който е осъществил поръчката като член на група оператори, да може да се позовава на изпълнената от групата поръчка, независимо какво е било участието му в изпълнението ѝ, или допуска операторът да се позовава единствено на собствения си, реално придобит опит от изпълнението на онази част от поръчката, за която е отговарял в рамките на групата?
Може ли член 45, параграф 2, буква ж) от Директива 2004/18, който гласи, че от участие в процедурата може да бъде изключен всеки икономически оператор, ако е виновен за сериозно по своя характер даване на невярна информация или не е предоставил изискваната информация, да се тълкува в смисъл, че от участие в процедурата се изключва операторът, който е представил невярна информация, която влияе или може да повлияе на изхода на процедурата, като се приеме, че виновно представяне на невярна информация съставлява самото представяне пред възлагащия орган на информация, която не отговаря на фактите и която оказва влияние на решението на възлагащия орган по въпроса за изключването на оператора (и отхвърлянето на офертата му), независимо дали операторът е извършил това умишлено и целенасочено, или е действал без умисъл, при условията на самонадеяност, небрежност или неполагане на дължимата грижа
Следва ли за „виновен за сериозно по своя характер даване на невярна информация или [непредоставяне] на изискваната информация“ да се смята само икономическият оператор, който е представил невярна информация (която не отговаря на фактите), или за такъв следва да се приеме и операторът, който е представил на практика вярна информация, но по такъв начин, че у възлагащия орган се е създало убеждението, че този оператор отговаря на определените от него изисквания, въпреки че всъщност не е така?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли икономическият оператор да се позовава на своя опит, като посочва два или повече договора общо като една поръчка, въпреки че нито в обявлението, нито в спецификацията възлагащият орган е предвидил подобна възможност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/15: Ciclat, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Допускат ли член 45 от Директива 2004/18, разглеждан в светлината на принципа на рационалност, и членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС национална правна уредба, която в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка на стойност над общностния праг позволява служебно да бъде поискано удостоверение (DURC) от осигурителните институции и задължава възлагащия орган да счита като основание за изключване удостоверение, от което са видни минали нарушения, свързани със задълженията за внасяне на осигурителни вноски, които са били налице по-специално към момента на участието в процедурата за възлагане на обществена поръчка, които обаче не са известни на икономическия оператор — който участва въз основа на валиден DURC, удостоверяващ липсата на задължения — и при всички случаи вече не са налице към момента на възлагането на обществената поръчка или на служебната проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.