4.10.02.01.05.01 - Доставка на стоки или услуги

Съвместимо ли е с членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО националното законодателство, което изключва от специалния режим за ДДС за туристически агенции предоставянето на туристически услуги на данъчно задължени лица, които ги използват за целите на своята стопанска дейност?
Допустимо ли е по член 73 от Директива 2006/112/ЕО националното законодателство да позволява определяне на данъчната основа за ДДС по специалния режим за туристически агенции на обща основа за групи услуги или за всички услуги, предоставени през данъчния период, вместо индивидуално за всяка услуга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Pitruzzella

Дело C-573/18: C (ДДС и земеделски субсидии), Съдебно решение от 9 октомври 2019 г.

Трябва ли при обстоятелства като тези по главното производство, при които организация на производителите по смисъла на член 11, параграф 1 и член 15 от Регламент № 2200/96 доставя имуществени активи на производителите, които са нейни членове, в замяна на което тази организация получава от производителите плащания, които не покриват покупната цена на тези активи, да се приеме, че пълният размер на действително платената сума за доставката от оперативния фонд е „субсидия, пряко свързана с цената на тези доставки“ по смисъла на член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО, поради което в данъчната основа се включва и размерът на финансовата помощ по смисъла на член 15 от Регламент № 2200/96, предоставена от компетентните органи на оперативния фонд въз основа на оперативна програма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Szpunar

Дело C-214/18: PSM “K”, Съдебно решение от 10 април 2019 г.

С оглед на системата на [ДДС], произтичаща от Директива [2006/112], и в частност член 1, член 2, параграф 1, букви а) и в) и член 73 във връзка с член 78, първа алинея, буква а), както и изведения от тях принцип на данъчния неутралитет, който е общ принцип на правото на Съюза, допустимо ли е — като се имат предвид нормите на член 29a, параграф 1 и член 29a, параграф 6, точка 1 от [Закона за ДДС] във връзка с член 49, параграф 1, член 35 и член 63, параграф 4 от [Закона за съдебните изпълнители] — да се приеме становището, че събираните от съдебните изпълнители изпълнителни такси са с включен данък върху добавената стойност (ДДС)?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
С оглед на принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, допустимо ли е да се приеме становището, че като данъчнозадължено лице за целите на ДДС във връзка с извършваните изпълнителни действия съдебният изпълнител разполага на практика с всички правни средства, за да изпълни правилно данъчното задължение, при положение че изпълнителната такса, събирана съгласно Закона за съдебните изпълнители, включва в себе си данък върху добавената стойност (ДДС)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Kokott

Полски

Дело C-295/17: Meo – Serviços de Comunicações e Multimédia, Съдебно решение от 22 ноември 2018 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 64, параграф 1, член 66, първа алинея, буква а) и член 73 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че телекомуникационен оператор (телевизия, интернет, мобилна и фиксирана мрежа) дължи ДДС за събраната от клиентите му предварително определена сума — в случай че по вина на клиента бъде прекратен договор, съдържащ задължение договорът да действа в определен период (минимален обвързващ срок), преди този период да изтече — равна на размера на дължимата от клиента основна месечна вноска по договора, умножен по броя на оставащите месечни вноски до края на минималния обвързващ срок, при положение че, когато фактурира посочената сума — независимо дали реално е събрана — операторът вече е преустановил извършването на услугите, ако:
a) в контекста на такива договори с фактурираната сума се цели клиентът да се откаже от неизпълнението на поетото от него задължение във връзка с минималния обвързващ срок и да бъдат поправени вредите, нанесени на оператора поради неизпълнението на това задължение — предвид главно пропуснатите ползи, които иначе е щял да реализира, ако договорът бе останал в сила до края на периода, договарянето на по-ниски тарифи, осигуряването на оборудване и други предложения, безплатно или на намалени цени, или разходите за реклама и привличане на клиенти;
б) сключените договори с минимален обвързващ срок предполагат по-голямо възнаграждение за лицата, осигурили сключването им, от това за сключените договори без минимален обвързващ срок, когато в единия или другия случай (тоест при договорите със или без минимален обвързващ срок) възнаграждението се изчислява въз основа на размера на месечните вноски, определен в сключените договори;
в) по националното право фактурираната сума се квалифицира като неустойка?
Възможно ли е евентуалното отсъствие на един или няколко от елементите, описани в подточките от първия въпрос, да промени отговора на този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Kokott

Португалски

Дело C-380/16: Комисия/Германия, Съдебно решение от 8 февруари 2018 г.

Съвместимо ли е с член 73 и членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО изключването от специалния режим за облагане с ДДС на туристическите агенции на туристическите услуги, предоставяни на данъчно задължени лица, които ги използват за целите на своята стопанска дейност?
Позволява ли член 73 и членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО определянето на данъчната основа за ДДС от туристическите агенции по глобален начин за групи услуги или за всички услуги, предоставени през даден данъчен период, вместо за всяка отделна услуга поотделно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Saugmandsgaard Oe

Дело C-462/16: Boehringer Ingelheim Pharma, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.

Има ли право фармацевтично предприятие, което доставя лекарствени продукти, да намалява данъчната основа съгласно член 90 от Директива[та за ДДС] въз основа на практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs, С‑317/94, EU:C:1996:400, т. 28 и 31) и като се има предвид установеният в правото на Съюза принцип на равно третиране, при положение че:
– то доставя тези лекарствени продукти на аптеки чрез търговците на едро,
– аптеките извършват облагаема доставка на осигурени в схема за частно здравно осигуряване лица,
– дружеството, предоставящо осигуряване за медицински разходи (частното здравноосигурително дружество), възстановява на осигурените в него лица разходите за закупуване на лекарствените продукти, и
– фармацевтичното предприятие е длъжно да плаща „ценова отстъпка“ на частното здравноосигурително дружество по силата на законова разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Предстои добавяне

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Конкуренция | Свободно предоставяне на услуги

Дело C-427/16: CHEZ Elektro Bulgaria, Съдебно решение от 23 ноември 2017 г.

Противоречи ли член 101, параграф 1 ДФЕС (забраната за предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията) на разпоредбата на член 36, алинея 2 от Закона за адвокатурата, съобразно която сдружение на предприятия, осъществяващи свободна професия (Висшият адвокатски съвет) разполага с дискрецията предварително да определя минималните размери на цените на предоставяните от тези предприятия услуги (адвокатските възнаграждения), въз основа на предоставена от държавата компетентност?
При положителен отговор на въпрос № 1, противоречи ли разпоредбата на член 78, алинея 5 от ГПК in fine (в частта, в която разпоредбата не допуска редуциране на адвокатското възнаграждение по-малко от минимално определения размер) на член 101, параграф 1 ДФЕС?
При положителен отговор на въпрос № 1, противоречи ли разпоредбата на член 132, точка 5 от Закона за адвокатурата (с оглед приложението на член 136, алинея 1 от Закона за адвокатурата) на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Противоречи ли член 56, параграф 1 ДФЕС (забраната за ограничаване свободното предоставяне на услуги) на разпоредбата на член 36, алинея 2 от Закона за адвокатурата?
Противоречи ли разпоредбата на член 78, алинея 8 от ГПК на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Противоречи ли разпоредбата на член 78, алинея 8 от ГПК на Директива [77/249] (от гледна точка на правото на лицата, защитавани от юрисконсулт, да претендират адвокатско възнаграждение)?
Противоречи ли разпоредбата на параграф 2а от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 на Директива [2006/112], която допуска ДДС да се приема за част от цената на услуга, предоставяна при осъществяване на свободна професия (относно включването на ДДС като част от дължимия адвокатски хонорар)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Wahl

Български

Дело C-576/15: Maya Marinova, Съдебно решение от 5 октомври 2016 г.

Следва ли член 2, параграф 1, буква а), член 9, параграф 1, член 14, параграф 1 и членове 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало тези стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са ѝ известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Wahl

Български

Дело C-128/14: Het Oudeland Beheer, Съдебно решение от 28 април 2016 г.

Следва ли член 11, А, параграф 1, буква б) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че в данъчната основа на доставката по смисъла на член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива не следва да се включва себестойността на земята или другите суровини и материали, за които данъчнозадълженото лице е платило ДДС при придобиването им, което в случая е станало посредством учредяването на вещно право на ползване върху недвижим имот
Различно ли е положението, ако въз основа на националните разпоредби — независимо дали в това отношение те са в съответствие с Шеста директива или не — данъчнозадълженото лице е приспаднало този ДДС при придобиването?
Следва ли в случай като настоящия — в който земята е придобита заедно с намиращата се върху нея сграда в строеж посредством учредяването на вещно право по смисъла на член 5, параграф 3, буква б) от Шеста директива — член 11, А, параграф 1, буква б) от тази директива да се тълкува в смисъл, че цената на правото на дългосрочно ползване, т.е. стойността на ежегодно дължимите за периода на съществуване или за остатъка от периода на съществуване на вещното право суми, се включва в данъчната основа на доставката по смисъла на член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Mengozzi

Нидерландски

Дело C-256/14: Lisboagás GDL, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.

Следва ли член 9, параграф 1, член 73, член 78, първа алинея, буква a) и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че стойността на таксите, като разглежданите в главното производство, която е платена на общините от дружеството — концесионер на газоразпределителната мрежа, поради използването на публичната собственост на посочените общини и която впоследствие е прехвърлена от това дружество в тежест на друго дружество, натоварено с продажбата на газ, а след това от последното — на крайните потребители, трябва да се включи в данъчната основа за начисляване на ДДС, приложима за услугата, предоставена от първото на второто от тези дружества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Jaaskinen