4.10.02.01.02.02 - Данъчнозадължени лица
Данъчнозадължени лица
Дело C-42/19: Sonaecom, Съдебно решение от 12 ноември 2020 г.
Съответства ли на правилата за приспадане на ДДС, съдържащи се в Шестата директива, и по-специално в член 4, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1, 2 и 5, приспадането на данъка, платен от жалбоподателя Sonaecom за консултантски услуги, свързани с проучване на пазара с оглед придобиване на акции, което обаче не се реализира?
Съответства ли на правилата за приспадане на ДДС, съдържащи се в Шестата директива, и по-специално в член 4, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1, 2 и 5, приспадането на данъка, платен от жалбоподателя Sonaecom за заплащане на комисиона на BCP Investimento за организация и структуриране на облигационен заем, за който се твърди, че е сключен за допълване на структурата на финансиране на дъщерните му дружества, но тъй като посочените инвестиции не са се реализирали, в крайна сметка е изцяло е прехвърлен на Sonae, SGPS, дружество-майка на групата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/19: Valstybinė mokesčių inspekcija (Договор за съвместна дейност), Съдебно решение от 16 септември 2020 г.
Трябва ли член 9, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело не може да се счита, че физическо лице като жалбоподателя е извършвало „независимо“ разглежданата (икономическа) дейност и то само трябва да плати ДДС за разглежданите доставки, т.е. в смисъл, че като данъчнозадължено лице за целите на член 9, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112, отговорно за изпълнението на разглежданите задължения, следва да се счита съвместната дейност (гражданското дружество) (участниците в съвместната дейност, взети заедно; в разглеждания случай жалбоподателят заедно с неговия съдружник) — която/което съгласно националното законодателство не се счита за данъчнозадължено лице и няма правосубектност — а не само физическо лице като жалбоподателя?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 193 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело ДДС се дължи поотделно от всеки от участниците (в разглеждания случай жалбоподателят и неговият съдружник) в съвместната дейност — която не се счита за данъчнозадължено лице съгласно националното право и няма правосубектност — върху частта от всяко плащане, което всеки от тях получава (или трябва да получи) като насрещна престация за облагаемите доставки на недвижимо имущество (принадлежащо на всеки от тях)
Трябва ли член 287 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело годишният оборот, посочен в тази разпоредба, се установява, като се вземат предвид всички доходи от съвместната дейност (получени от участниците в съвместната дейност, взети заедно)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-424/19: UR (Облагане на адвокатите с ДДС), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Попадат ли в приложното поле на понятието „данъчнозадължено лице“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 и лицата, които упражняват професията адвокат?
Допуска ли принципът на предимство на правото на Съюза в последващо производство дерогация от силата на пресъдено нещо, с която се ползва влязъл в сила съдебен акт, в който по същество се приема, че при прилагането и тълкуването на националната правна уредба в областта на ДДС адвокатът не доставя стоки, не упражнява икономическа дейност и не сключва договори за предоставяне на услуги, а договори за правна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-214/18: PSM “K”, Съдебно решение от 10 април 2019 г.
С оглед на системата на [ДДС], произтичаща от Директива [2006/112], и в частност член 1, член 2, параграф 1, букви а) и в) и член 73 във връзка с член 78, първа алинея, буква а), както и изведения от тях принцип на данъчния неутралитет, който е общ принцип на правото на Съюза, допустимо ли е — като се имат предвид нормите на член 29a, параграф 1 и член 29a, параграф 6, точка 1 от [Закона за ДДС] във връзка с член 49, параграф 1, член 35 и член 63, параграф 4 от [Закона за съдебните изпълнители] — да се приеме становището, че събираните от съдебните изпълнители изпълнителни такси са с включен данък върху добавената стойност (ДДС)?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
С оглед на принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, допустимо ли е да се приеме становището, че като данъчнозадължено лице за целите на ДДС във връзка с извършваните изпълнителни действия съдебният изпълнител разполага на практика с всички правни средства, за да изпълни правилно данъчното задължение, при положение че изпълнителната такса, събирана съгласно Закона за съдебните изпълнители, включва в себе си данък върху добавената стойност (ДДС)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/17: Morgan Stanley & Co International, Съдебно решение от 24 януари 2019 г.
1) В случай че разходите на установен в една държава членка клон са предназначени единствено за сделките на намиращата се в друга държава членка негова централа, трябва ли разпоредбите на член 17, параграфи 2, 3 и 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива […], възпроизведени в членове 168, 169 и 173—175 от Директива [2006/112], да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, в която е регистриран клонът, трябва да прилага за тези разходи приложимата за клона пропорция на приспадане, определяна с оглед на сделките, извършени от него в държавата, в която е регистриран, и на приложимите в нея правила, или приложимата за централата пропорция на приспадане, или пък специфична пропорция на приспадане, определяна чрез едновременното прилагане на правилата на държавите членки, в които съответно е регистриран клонът и се намира централата, по-специално предвид евентуалното наличие на режим за облагане по избор на тези сделки с [ДДС]?
2) Кои правила следва да бъдат приложени в особената хипотеза, в която разходите на клона са направени както за извършване на неговите сделки в държавата, в която е регистриран, така и на сделките на централата, по-специално с оглед на понятията за общи разходи и за пропорционално приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-320/17: Marle Participations, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Дали и евентуално при какви условия отдаването под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерно дружество е израз на пряка или непряка намеса в управлението на същото дъщерно дружество, която придава на придобиването и притежаването на дялове от дъщерното дружество характер на икономически дейности по смисъла на Директивата [за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/17: Ntp. Nagyszénás, Съдебно решение от 22 февруари 2018 г.
Включва ли понятието „публичноправен орган“ съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112 търговско дружество, чийто капитал е 100 % собственост на общината?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че търговското дружество извършва в качеството си на публичноправен орган дейностите, които общината е длъжна да реализира, но е възложила на въпросното дружество?
При отрицателен отговор на някой от предходните въпроси, трябва ли да се приеме, че възнаграждението, платено от общината на търговското дружество за извършване на дейностите, представлява насрещна престация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-344/15: National Roads Authority, Съдебно решение от 19 януари 2017 г.
Следва ли член 13, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че в случай като обсъждания в главното производство публичноправният субект, който упражнява дейност, състояща се в предоставяне на достъп до път срещу заплащане на пътна такса, трябва да се смята за конкурент на частните оператори, които събират пътни такси на други платени пътища въз основа на договор с този публичноправен субект по силата на национални законови разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/16: MVM, Определение от 12 януари 2017 г.
Явява ли се намесата на холдингово дружество в управлението на дъщерни дружества, когато не се фактурират услуги и не се начислява съответният ДДС, икономическа дейност по смисъла на Директива 2006/112, която дава право на приспадане на ДДС?
Допустимо ли е приспадане на ДДС за услуги, използвани в интерес на цялата група или на някои от дъщерните дружества, при положение че не е реализирана облагаема сделка и няма фактуриране на услугите на получателите?
Какви изисквания съществуват за пропорционално разпределение на платения ДДС, когато дадени услуги се използват едновременно за икономически и неикономически дейности на данъчнозадълженото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/15: Nigl и др., Съдебно решение от 12 октомври 2016 г.
Независими предприемачи (данъчнозадължени лица) ли са състоящи се от различни членове на едно семейство три обединения на лица, които действат самостоятелно като такива в отношенията си с техните доставчици и с публичните органи, притежават собствени производствени средства (с изключение на два актива), но продават продуктите си главно под обща марка чрез капиталово дружество, чиито дялове се държат от членовете на обединенията на лица и от други членове на семейството?
В случай че трите обединения на лица следва да се приемат за трима независими предприемачи (данъчнозадължени лица), за тях прилага ли се като винопроизводители и съответно като земеделски производители режимът на единна данъчна ставка за земеделски производители, при положение че за всяко от тези работещи в икономическо сътрудничество помежду си обединения на лица поотделно се прилага режимът на единна данъчна ставка за земеделски производители, но съгласно националното право поради големината на предприятието и правноорганизационната форма този режим не се прилага за капиталовото дружество, отделното обединение на лица, състоящо се от членовете на трите обединения на лица, или отделното обединение на лица, състоящо се от капиталовото дружество и от членовете на трите обединения на лица?
В случай че прилагането на режима на единна данъчна ставка за земеделски производители принципно се изключва за трите обединения на лица, то това изключване:
а) поражда ли обратно действие, или
б) поражда действие само за в бъдеще, или
в) не поражда действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.