4.09.01 - Понятие за помощ
Понятие за помощ
Дело C-425/19: Комисия/Италия и др., Съдебно решение от 2 март 2021 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е наложил на Европейската комисия по-строги изисквания за доказване на отговорността на държавата и използването на държавни ресурси при частноправни образувания, отколкото предвижда съдебната практика по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Изопачил ли е Общият съд фактите и италианското право при анализа на правомощията на Banca d’Italia и характера на вноските във FITD, като по този начин е допуснал грешка в правната квалификация на спорните мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-431/19: Inpost Paczkomaty/Комисия, Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Спазени ли са изискванията за прозрачност, недискриминация и равно третиране при определянето на доставчика на универсалната пощенска услуга и прилагането на компенсационния фонд?
Достатъчно ли е проведената обществена консултация и публикуването на резултатите ѝ, за да се изпълнят изискванията на Рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги?
Съвместим ли е компенсационният фонд с изискванията на член 106, параграф 2 ДФЕС и член 7 от Директивата за пощенските услуги, включително по отношение на дискриминация, пропорционалност и справедлива финансова тежест?
Допустимо ли е предоставянето на изключителни или специални права на доставчика на универсалната пощенска услуга съгласно член 7 и член 8 от Директивата за пощенските услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/19: Comune di Milano/Комисия, Съдебно решение от 10 декември 2020 г.
Допустимо ли е предоставянето на капиталови вливания от SEA SpA в SEA Handling SpA да се квалифицира като използване на държавни ресурси и да се приписва на отговорността на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Спазени ли са принципите относно тежестта на доказване при определяне на отговорността на държавата за предоставените мерки и правилно ли е разпределена тази тежест между Комисията и жалбоподателя?
Изопачени ли са доказателствата, по-специално споразумението с профсъюзите от 26 март 2002 г., при анализа на отговорността на държавата за предоставените мерки?
Правилно ли е приложен критерият за частния инвеститор при преценката дали предоставените капиталови вливания представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и спазени ли са изискванията за съдебен контрол и разпределение на доказателствената тежест по този критерий?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/19: Compagnie des pêches de Saint-Malo, Съдебно решение от 17 септември 2020 г.
Трябва ли Решение 2005/239/ЕО на Комисията да се тълкува в смисъл, че с него за несъвместими с общия пазар се приемат само намаленията на социалноосигурителните вноски на работодателя, тъй като намаленията на социалноосигурителните вноски на работниците не облагодетелстват предприятията и следователно не попадат в приложното поле на член 107 от ДФЕС, или за несъвместими се приемат и намаленията на социалноосигурителните вноски на работниците?
Ако според Съда Решение 2005/239/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че за несъвместими се обявяват и намаленията на социалноосигурителни вноски на работниците, трябва ли да се счита, че предприятието се е ползвало от всички тези намаления, или само от част от тях
Как следва да се определи тази част във втората хипотеза
Длъжна ли е държавата членка да разпореди съответните работници да възстановят изцяло или частично дела от помощта, от който са се ползвали?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-817/18: Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Vereniging Gelijkberechtiging Grond…, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.
Притежават ли членовете на Vereniging Gelijkberechtiging Grondbezitters (VGG) качеството на „заинтересовани страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, като конкуренти на получателите на държавната помощ?
Длъжен ли е Общият съд да приеме, че Комисията е срещнала „сериозни затруднения“ при предварителното разглеждане на схемата за държавна помощ, поради което е следвало да открие официална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС, вместо да приеме решение за съвместимост след предварително разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/19: BTB Holding Investments и Duferco Participations Holding/Комисия, Съдебно решение от 7 май 2020 г.
Нарушени ли са правилата за разпределение на доказателствената тежест при преценката дали дадена мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Спазен ли е принципът на равни процесуални възможности и правото на справедлив процес при съдебния контрол върху сложната икономическа преценка на Комисията относно наличието на държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/18: Larko/Комисия, Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Правилно ли е приложен критерият за частния инвеститор и спазено ли е задължението за мотивиране при преценката на държавното участие в увеличението на капитала (мярка 3)?
Тълкувано ли е правилно понятието за икономическо предимство и достатъчно мотивирано ли е решението относно държавната гаранция от 2008 г. (мярка 2) и гаранцията от 2010 г. (мярка 4)?
Спазени ли са правилата на Временната рамка от 2011 г. и Насоките за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране при преценката на съвместимостта на държавната гаранция от 2011 г. (мярка 6) и достатъчно мотивирано ли е решението в тази част?
Правилно ли е определен размерът на подлежащите на възстановяване помощи за мерки 2, 4 и 6 и спазено ли е задължението за мотивиране при тази преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/18: Vodafone Magyarország, Съдебно решение от 3 март 2020 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС, 54 ДФЕС, 107 ДФЕС и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка на държава членка, при която в резултат от прилагането на правната уредба на държавата членка ([Закон за специалния данък в някои сектори]) реалната данъчна тежест се понася от данъчнозадължените лица, които са чуждестранна собственост
Означава ли този резултат, че е налице непряка дискриминация?
Трябва ли член 401 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която води до разграничение между чуждестранни и местни данъчнозадължени лица
Трябва ли да се счита, че специалният данък има характера на данък върху оборота
С други думи, съвместим ли е този данък с Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/18: Tesco-Global Áruházak, Съдебно решение от 3 март 2020 г.
Съвместимо ли е с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, уреждащи принципите на забрана на дискриминацията (членове 18 ДФЕС и 26 ДФЕС), на свобода на установяване (член 49 ДФЕС), на равно третиране (член 54 ДФЕС), на равно третиране във връзка с участието в капитала на дружествата по смисъла на член 54 ДФЕС (член 55 ДФЕС), на свободно предоставяне на услуги (член 56 ДФЕС), на свободно движение на капитали (членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС) и на еднакво данъчно облагане на предприятията (член 110 ДФЕС), обстоятелството, че дружествата на чуждестранни собственици, експлоатиращи различни търговски обекти посредством едно-единствено търговско дружество и осъществяващи търговия на дребно в търговските обекти, фактически подлежат на облагане по най-високата ставка на определен силно прогресивен специален данък, докато дружествата на унгарски собственици, които действат под режим на франчайзинг с едно и също лого — посредством търговски обекти, които по принцип се стопанисват от независими търговски дружества — фактически подлежат на облагане с нулева ставка или с някоя от по-ниските данъчни ставки, така че съотношението между данъка, заплатен от дружествата на чуждестранни собственици, и общите данъчни постъпления от специалния данък значително надвишава същото съотношение в случая на дружествата на унгарски собственици?
Съвместимо ли е с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, уреждащи принципа на забрана на държавните помощи (член 107, параграф 1 ДФЕС), обстоятелството, че данъчнозадължените лица, експлоатиращи различни търговски обекти посредством едно-единствено търговско дружество и осъществяващи търговия на дребно в търговските обекти, фактически подлежат на облагане по най-високата ставка на определен силно прогресивен специален данък, докато дружествата на унгарски собственици, които са техни преки конкуренти и действат под режим на франчайзинг с едно и също лого — посредством търговски обекти, които по принцип се стопанисват от независими търговски дружества — фактически подлежат на облагане с нулева ставка или с някоя от по-ниските данъчни ставки, така че съотношението между данъка, заплатен от дружествата на чуждестранни собственици, и общите данъчни постъпления от специалния данък значително надвишава същото съотношение в случая на дружествата на унгарски собственици?
Трябва ли член 107 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че обхващат данъчна мярка, която се намира в тясна връзка с данъчно освобождаване (представляващо държавна помощ), финансирана посредством събрания чрез тази мярка данък, доколкото законодателят постига размера на предвидените приходи в бюджета, определени преди въвеждането на специалния данък върху търговията на дребно (в зависимост от оборота на операторите на пазара), посредством прилагането на прогресивна данъчна ставка в зависимост от оборота, а не посредством въвеждането на единна данъчна ставка, така че правната уредба преднамерено цели да освободи от данъчно облагане част от операторите на пазара?
Съвместима ли е с принципа на равностойност на производствата и с принципите на ефективност и на предимство на правото на Съюза практика на правоприлагащите органи на дадена държава членка, съгласно която при извършени служебно данъчни ревизии или при последващите съдебни производства — въпреки принципа на ефективност и задължението за неприлагане на несъвместимата национална разпоредба — не е възможно да се иска възстановяване на данъка, деклариран в съответствие с несъвместима с правото на Съюза национална данъчна разпоредба, тъй като данъчната администрация или съдът разглеждат въпроса за несъвместимостта с правото на Съюза само в специфични производства, образувани по инициатива на страната преди служебното производство, докато по отношение на данъка, деклариран в противоречие с националното право, нищо не пречи искането за възстановяване да бъде направено по време на производството пред данъчната администрация или пред съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-385/18: Arriva Italia и др., Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
1) При изложените по-горе обстоятелства от фактическа и правна страна представлява ли държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС мярка, състояща се в отпускането по законодателен път на сума в размер на 70 милиона евро в полза на оператор от сектора на железопътния транспорт при условията, предвидени в Закона за стабилността от 2016 г. (член 1, параграф 867), изменен с Декрет-закон [№ 50/2017], и последващото прехвърляне на този оператор на друг икономически оператор без тръжна процедура и без никаква насрещна престация?
2) Ако това е така, съвместима ли е все пак въпросната помощ с правото на Съюза и какви са последиците от липсата на уведомление за нея по смисъла на член 107, параграф 3 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.