всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4.09.01 - Понятие за помощ

Понятие за помощ

Дело C-203/16: Andres (faillite Heitkamp BauHolding)/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.

Допустимо ли е първоинстанционната жалба срещу решението на Комисията, с което схема за държавна помощ е обявена за несъвместима с вътрешния пазар, когато жалбоподателят не е действителен бенефициер по схемата?
Правилно ли е определена референтната система за целите на преценката за селективност на спорната данъчна мярка по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Явява ли се спорната мярка селективна и обоснована с оглед на естеството и структурата на данъчната система?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-219/16: Lowell Financial Services/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.

Допустимо ли е жалбоподателят да обжалва решението на Комисията за несъвместимост на режима на държавна помощ с вътрешния пазар, като се позовава на индивидуална засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Явява ли се „клауза за оздравяване“ по германското корпоративно данъчно право селективна мярка по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, като се има предвид определянето на референтната рамка и съпоставимостта на предприятията?
Спазен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания при приемането на решението на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-209/16: Германия/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.

Правилно ли е определен приложимият референтен правен режим (кадър на сравнение) при преценката за селективност на данъчната мярка по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Явява ли се разглежданата данъчна мярка обща или селективна по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Може ли селективността на мярката да бъде оправдана с оглед на естеството и общата структура на данъчната система?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-208/16: Германия/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.

Допустимо ли е физическо или юридическо лице, което не е пряк получател на решение на Комисията относно схема за държавна помощ, да обжалва това решение, ако е индивидуално засегнато?
Правилно ли е определен референтният правен режим (кадър на сравнение) за целите на преценката за селективност по член 107, параграф 1 ДФЕС при данъчна мярка, която представлява изключение от общото правило за пренасяне на загуби?
Явява ли се клаузата за оздравяване селективна държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, като се има предвид нейната обосновка с природата и общата структура на данъчната система?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-236/16: ANGED, Съдебно решение от 26 април 2018 г.

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на регионален налог, с който е декларирано, че се облага увреждането на околната среда, причинено вследствие на използването на съоръженията на търговските обекти с голяма търговска площ и голям паркинг за клиенти, които съоръжения обслужват осъществяваната стопанска дейност и потока на движение, когато търговската площ е по-голяма от 500 m2, но този налог се дължи без оглед на обстоятелството дали търговските обекти се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и засяга предимно предприятията от други държави членки, като в това отношение се има предвид, че с този налог:
a) в действителност не се облагат собствениците на няколко търговски обекта, независимо от общата им търговска площ, когато търговската площ на всеки един от тях не надхвърля 500 m2, или, в случай че някой или няколко от тези обекти надхвърля този праг, но основата за определянето на налога не надхвърля 2000 m2, при положение че с този налог се облагат собствениците на самостоятелен търговски обект, чиято търговска площ надхвърля тези пределни стойности, и
б) освен това не се облагат търговските обекти, които продават изключително машини, превозни средства, инструменти и промишлено оборудване, строителни материали, хигиенни продукти, дограма, продавани единствено на търговци, мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, моторни превозни средства в изложбени зали на концесионери и гаражи за поправка и поддръжка на автомобили, стоки за градинарството и селскостопанска продукция в разсадници или развъдници и горива, независимо от размера на тяхната общодостъпна търговска площ?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че изключването от облагане с IDMGAV на търговски обекти с търговска площ, не по-голяма от 500 m2, или на такива, чиято търговска площ е по-голяма от 500 m2, чиято основа за определяне на налога не надхвърля 2000 m2, и на търговските обекти, които продават изключително машини, превозни средства, инструменти и промишлено оборудване, строителни материали и хигиенни продукти, дограма (продавани изключително на търговци), мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, превозни средства в изложбени зали на концесионери и гаражи за поправка и поддръжка на автомобили, стоки за градинарството и селскостопанска продукция в разсадници или развъдници и горива, представлява помощ, забранена с посочената разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/16: ANGED, Съдебно решение от 26 април 2018 г.

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на регионален налог, с който се облага експлоатацията на самостоятелни големи търговски обекти с търговска площ, равна на или по-голяма от 2500 m2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху опазването на околната среда и върху структурата на градските търговски зони в този регион, но който от правна гледна точка се прилага независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и на практика поначало засяга предприятията от други държави членки предвид обстоятелството, че:
а) не се прилага за търговци, които имат няколко търговски обекта, всеки от които има търговска площ, по-малка от 2500 m2, без оглед на общата търговска площ на всички обекти;
б) не се прилага за колективни големи търговски обекти;
в) не се прилага за самостоятелни търговски обекти, в които се продават градински артикули, автомобили, строителни материали, машини и промишлено оборудване, а
г) търговските обекти, в които се продават основно мебели, санитарни материали, дограма, както и строителните магазини от типа „направи си сам“, дължат налога само върху 40 % от съответната нетна основа за определяне на налога?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че държавна помощ, забранена с посочената разпоредба, представлява:
а) цялостното освобождаване от IGEC на самостоятелните търговски обекти с търговска площ, по-малка от 2500 m2, на колективните търговски обекти и на самостоятелните търговски обекти, в които се продават градински артикули, автомобили, строителни материали, машини и промишлено оборудване, и
б) частичното освобождаване от IGEC на самостоятелните търговски обекти, предназначени основно за продажба на мебели, на санитарни материали, на дограма, както и на строителните магазини от типа „направи си сам“?
Ако се заключи, че тези случаи на пълно и частично освобождаване от IGEC представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, какво ще бъде действието във времето на подобно заключение с оглед на [писмото от 2 октомври 2003 г. на Комисията]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/16: ANGED, Съдебно решение от 26 април 2018 г.

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионален налог, с който се облага експлоатацията на големи търговски обекти с витринна и търговска площ, равна на или по-голяма от 4000 m2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху околната среда и върху структурата на градската търговия в този регион, но който налог се удържа независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и в повечето случаи с този налог се засягат предприятията от други държави членки, като следва да се вземе предвид обстоятелството, че:
а) този налог не се прилага към търговци, които имат няколко търговски самостоятелни или колективни обекта, всеки от които има витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, без оглед на сбора от общата витринна и търговска площ на всички обекти, а
б) самостоятелните големи търговски обекти с витринна и търговска площ до 10000 m2 не се облагат с този налог, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представляват държавни помощи, забранени с посочената разпоредба, необлагането с астурийския IGEC на големи самостоятелни или колективни търговски обекти с витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, и на самостоятелни големи търговски обекти, чиято общодостъпна витринна и търговска площ не надхвърля 10000 m2, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-91/17: Cellnex Telecom/Комисия, Съдебно решение от 26 април 2018 г.

Разполага ли Комисията с право да оспорва определението на държавата членка за услуга от общ икономически интерес (УОИИ) само при наличие на явна грешка, и спазено ли е това изискване при разглежданата мярка?
Може ли изборът на конкретна технология за предоставяне на услуга от общ икономически интерес да бъде част от дискреционната компетентност на държавите членки при определяне и организиране на такава услуга?
Дефинирани ли са ясно и достатъчно конкретно в националното право задълженията за предоставяне на услуга от общ икономически интерес по отношение на цифровата наземна телевизия в засегнатия регион?
Изисква ли се актът за определяне на услуга от общ икономически интерес непременно да съвпада с акта за възлагане на тази услуга на конкретен оператор?
Изисква ли се формално използване на израза „обществена услуга“ в националното право, за да се приеме, че е изпълнено условието Altmark за ясно определяне на УОИИ?
Правилно ли е приложен критерият за наличие на икономическо предимство по смисъла на член 107 ДФЕС при определяне дали предоставените средства представляват държавна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-579/16: Комисия/FIH Holding и FIH Erhversbank, Съдебно решение от 6 март 2018 г.

Допустимо ли е при прилагането на принципа на частния оператор в условията на пазарна икономика да се вземат предвид рисковете за държавата членка, произтичащи от предходно предоставени държавни помощи, при преценката дали последваща мярка представлява държавна помощ по член 107, параграф 1 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-66/16: Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.

Надлежно ли е упражнен съдебният контрол от Общия съд по отношение на преценката на Комисията за определянето на услуга от общ икономически интерес (УОИИ) от държава членка, като се отчита дискреционната власт на държавите членки и възможността за явна грешка?
Ограничава ли се неправомерно правото на преценка на държавите членки относно условията за предоставяне на УОИИ, включително избора на технология, при определянето ѝ?
Изопачил ли е Общият съд приложимите разпоредби на националното право и свързаната съдебна практика при анализа на определянето на УОИИ?
Допусната ли е грешка при прилагане на правото, като се изисква определянето и възлагането на задачата за УОИИ да бъдат в един и същ акт?
Изисква ли се неправомерно използването на определена формулировка или специфичен израз (например „обществена услуга“) за да се приеме, че е изпълнено първото условие по решение Altmark?
Приложим ли е Протокол № 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки по отношение на финансирането на операторите на платформи за цифрова наземна телевизия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15678913 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form