4.09.01.03 - Предимство, предоставено на предприятие
Предимство, предоставено на предприятие
Дело C-559/12: Франция/Комисия, Съдебно решение от 3 април 2014 г.
Нарушени ли са процесуалните правила на Общия съд, като е прието, че доводът относно липсата на прехвърляне на държавни ресурси е ново правно основание, въведено в хода на производството?
Спазени ли са правилата относно тежестта и степента на доказване при установяване на наличието на мълчалива и неограничена държавна гаранция в полза на La Poste?
Изопачил ли е Общият съд френското право или е допуснал грешка в правната квалификация на фактите при анализа на наличието на държавна гаранция, както и изпълнил ли е задължението си за мотивиране?
Спазени ли са правилата относно доказването на наличието на предимство, произтичащо от държавната гаранция, и допустимо ли е презумиране на такова предимство без доказване на действителните последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/11: Libert и др., Съдебно решение от 8 май 2013 г.
Следва ли членове 21 [ДФЕС], 45 [ДФЕС], 49 [ДФЕС], 56 [ДФЕС] и 63 [ДФЕС] и членове 22 и 24 от [Директива 2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режима — въведен с книга 5 от [фламандския указ], — съгласно който в някои общини, наречени целеви, купувачът или наемателят на поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка със съответната община по смисъла на член 5.2.1, [параграф] 2 от Указа?
Трябва ли членове 107 [ДФЕС] и 108 [ДФЕС], разглеждани самостоятелно или във връзка с [Решение УОИИ], да се тълкуват в смисъл, че изискват Европейската комисия да бъде уведомена за мерките по членове 3.1.3 и 3.1.10, член 4.1.20, [параграф] 3, [втора] алинея и членове 4.1.21 и 4.1.23 от [фламандския указ] преди приемането или влизането в сила на тези разпоредби?
С оглед на коя от трите свободи — на установяване, на предоставяне на услуги или на движение на капитали — трябва да се преценяват разпоредбите, с които на частните икономически оператори — инвеститори по проекти за образуване на нови урегулирани поземлени имоти или по проекти за жилищно застрояване с големина над определен праг, се възлагат законови социални задължения, които те могат да изпълнят в натура, като предоставят за социални цели най-малко 10 % и най-много 20 % от поземлените имоти или от построените жилища, или в пари, като заплатят по 50000 EUR за всеки непредоставен социален поземлен имот и за всяко непредоставено социално жилище, или всъщност тези разпоредби следва да се разглеждат като комплексна правна уредба, която трябва да се преценява с оглед на всяка от тези свободи?
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли понятието „обществена поръчка за строителство“ по член 1, параграф 2, буква б) от [Директива 2004/18] да се тълкува в смисъл, че се прилага към правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-405/11: Комисия/Buczek Automotive, Съдебно решение от 21 март 2013 г.
Допустимо ли е Комисията да възлага на държавата членка, а не на себе си, доказателствената тежест относно прилагането на критерия за частния кредитор при преценка за наличие на държавна помощ?
Изисква ли се от Комисията да извърши цялостен и сравнителен анализ на предимствата и недостатъците между индивидуалното събиране на вземания и откриването на производство по несъстоятелност, за да установи дали публичният кредитор е действал като частен кредитор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/10: Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др., Съдебно решение от 19 март 2013 г.
Може ли изявленията на френските власти от и след юли 2002 г. сами по себе си да бъдат квалифицирани като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Изисква ли се тясна, еквивалентна и съответстваща връзка между предоставеното предимство и ангажирането на държавни ресурси при квалифициране на съобщението от 4 декември 2002 г. и офертата за заем от акционер като държавна помощ?
Допустимо ли е Комисията да разглежда съобщението от 4 декември 2002 г. и офертата за заем от акционер като една-единствена мярка за целите на прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/11: Frucona Košice/Комисия, Съдебно решение от 24 януари 2013 г.
Спазени ли са границите на съдебния контрол от Общия съд при прилагането на критерия за частния кредитор, по-специално по отношение на продължителността на производството по несъстоятелност?
Допустимо ли е Общият съд да замени мотивите на Комисията със свои собствени при преценката на релевантността на информацията относно продължителността на производството по несъстоятелност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/10: Комисия/EDF, Съдебно решение от 5 юни 2012 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че при определянето на приложимостта на критерия за частния инвеститор следва да се вземе предвид целта, преследвана от държавата при приемането на спорната мярка?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че критерия за частния инвеститор може да се прилага и когато държавата използва средства от данъчно естество, ако предоставя икономическо предимство в качеството си на акционер?
Спазени ли са правилата относно тежестта на доказване при прилагането на критерия за частния инвеститор в конкретния случай?
Дали Общият съд е изопачил фактите, като е приел, че спорната мярка представлява преобразуване на данъчно вземане в капитал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/08: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 8 септември 2011 г.
Допустимо ли е решение на Комисията, с което национална мярка се квалифицира като държавна помощ, обявена за съвместима с общия пазар, да бъде обжалвано от държавата членка?
Отговаря ли спорната схема за търговия с права за емисии на изискването за селективност по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО?
Представлява ли спорната схема предимство, финансирано с държавни ресурси по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО?
Спазено ли е задължението за мотивиране при квалифицирането на спорната схема като държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/09: Comitato “Venezia vuole vivere” и др./Комисия, Съдебно решение от 9 юни 2011 г.
Допустимо ли е възражението за наличие на висящ процес, когато жалбата по едно от делата е оттеглена или основанията не са идентични?
Притежават ли предприятията жалбоподатели процесуална легитимация да обжалват решение на Комисията, с което се разпорежда възстановяване на помощи, предоставени по схема за държавна помощ?
Притежава ли Comitato процесуална легитимация да обжалва от името на своите членове?
Съществува ли правен интерес за жалбоподателите да обжалват решението на Комисията, с което се разпорежда възстановяване на получени помощи?
Могат ли разглежданите намаления на социалноосигурителни вноски да бъдат квалифицирани като съществуващи помощи по смисъла на член 15 от Регламент № 659/1999?
Може ли компенсационният характер на намаленията на социалноосигурителни вноски да изключи тяхната квалификация като държавна помощ?
Спазени ли са критериите за засягане на търговията между държавите членки и нарушаване на конкуренцията, както и процесуалните задължения на Комисията при проверката на схемата за помощи?
Допуснато ли е нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и на задължението за мотивиране при разглеждането на схемата за помощи?
Правилно ли е приложена дерогацията по член 87, параграф 3, букви в) и г) ЕО и изпълнено ли е задължението за мотивиране?
Могат ли разглежданите предимства да се ползват от дерогациите по член 87, параграф 2, буква б) и параграф 3, буква б) ЕО?
Допустимо ли е разпореждането за възстановяване на помощите по член 14 от Регламент № 659/1999 при липса на особени обстоятелства, които да го изключват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/09: Seydaland Vereinigte Agrarbetriebe, Съдебно решение от 16 декември 2010 г.
Трябва ли член 87 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда методи за изчисляване с оглед определяне на стойността на предназначени за земеделско и горскостопанско ползване земи, които са обявени за продажба в рамките на план за приватизация, като методите, предвидени в член 5, параграф 1 от Правилника за придобиване на земи (Flächenerwerbsverordnung)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/08: Комисия/Deutsche Post, Съдебно решение от 2 септември 2010 г.
Допуснато ли е нарушение на член 87, параграф 1 ЕО и член 86, параграф 2 ЕО, като е приет за незаконосъобразен методът, въз основа на който Комисията е направила извод за наличие на държавна помощ?
Превишил ли е Общият съд правомощията си по член 230 ЕО, като е заменил метода на Комисията със свой собствен метод за изчисляване на допълнителните разходи, свързани с изпълнението на услуги от общ икономически интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.