4.08.03.03.05.02 - Пропорционалност
Пропорционалност
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е дружествата майки да бъдат подведени под отговорност за нарушения на член 81 ЕО, извършени от техните дъщерни дружества, при спазване на принципите на презумпцията за невиновност, личната отговорност, равното третиране, правото на защита и изискването за мотивиране?
Спазени ли са Насоките от 1998 г., принципите на пропорционалност и равно третиране, правото на защита и изискването за мотивиране при определянето на началния размер на глобите с оглед на тежестта на нарушението?
Съответства ли на Насоките от 1998 г. и на принципа на пропорционалност увеличението на началния размер на глобата в зависимост от продължителността на нарушението в Германия?
Съответства ли на Насоките от 1998 г. и на принципа на пропорционалност прилагането на груповия коефициент за постигане на възпиращ ефект при определянето на началния размер на глобите?
Спазени ли са Известието относно сътрудничеството от 2002 г., изискването за мотивиране, принципите на защита на оправданите правни очаквания, пропорционалност, справедливост, равно третиране и правото на защита при преценката на оказаното сътрудничество и определянето на намаленията на глобите?
Спазени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност при определянето на размера на намалението на глобите за оказано сътрудничество извън предвиденото в Известието относно сътрудничеството от 2002 г.?
Превишен ли е таванът от 10% по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 при определянето на глобите?
Съразмерен ли е окончателният размер на наложените глоби с оглед на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Нарушен ли е принципът на законоустановеност на наказанията, като на Комисията е предоставена прекомерна свобода на преценка при определяне на размера на глобите?
Допустимо ли е прилагането на Насоките от 1998 г. и Известието относно сътрудничеството от 2002 г. с обратно действие спрямо нарушения, извършени преди тяхното приемане?
Компетентна ли е Комисията да приема общи правила за определяне на глобите и спазени ли са принципите на прозрачност и предвидимост при приемането на Насоките от 1998 г.?
Съвместимо ли е Известието относно сътрудничеството от 2002 г. с принципите nemo tenetur, in dubio pro reo и принципа на пропорционалност?
Нарушен ли е принципът на разделение на властите и изискванията за справедлив процес при административното производство пред Комисията?
Имат ли наложените глоби характер на конфискация в нарушение на международното право и правото на собственост?
Спазени ли са Насоките от 1998 г. и задължението за мотивиране при определяне на началния размер на глобите?
Нарушени ли са Насоките от 1998 г. при преценката на смекчаващите обстоятелства?
Нарушени ли са Насоките от 1998 г. и Известието относно сътрудничеството от 2002 г. при определяне на размера на глобите за нарушенията в Белгия, Германия и Люксембург?
Пропорционален ли е размерът на наложените глоби спрямо тежестта на нарушенията?
Валидно ли е уведомено обжалваното решение на Schindler Holding?
Правилно ли е ангажирана солидарната отговорност на Schindler Holding за нарушенията на дъщерните дружества?
Спазен ли е член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 при определяне на тавана на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Нарушено ли е задължението за мотивиране при установяване на отговорността на жалбоподателите за нарушението?
Правилно ли е приложен принципът на личната отговорност и критериите за икономическа приемственост при определяне на отговорността за нарушението?
Съответства ли солидарната отговорност за заплащане на глобите на принципите на правна сигурност, забрана за обратно действие, равно третиране, пропорционалност и ефективна съдебна защита?
Доказана ли е по надлежен начин продължителността на нарушението и спазени ли са правилата за доказване?
Спазено ли е правото на защита във връзка с разминаването между изложението на възраженията и обжалваното решение?
Правилно ли е квалифицирана и индивидуализирана ролята на водач (европейски секретар) на картела като отегчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобите?
Дължи ли се намаляване на глобата поради сътрудничество на жалбоподателите в административното производство?
Допуснато ли е нарушение на Насоките и принципа на пропорционалност при определяне на размера на глобата въз основа на оборота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Нарушен ли е принципът на равно третиране при определяне на размера на глобата за Cetarsa в сравнение с други предприятия, участващи в картела?
Спазени ли са критериите и принципите за определяне на размера на глобата, включително тежестта и продължителността на нарушението, съгласно релевантните регламенти и насоки на Комисията?
Задължена ли е Комисията да отчете оборота на засегнатите предприятия при определяне на размера на глобата и осигуряване на пропорционалност?
Длъжна ли е Комисията да намали размера на глобата поради сътрудничество на Cetarsa в разследването?
Може ли участието в картела по принуда да освободи предприятието от отговорност по член 81 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Законосъобразно ли е определянето на продължителността на нарушението, за което жалбоподателят е признат за отговорен?
Допустим ли е използваният от Комисията метод за изчисляване на размера на глобата при последователна собственост на няколко дружества майки?
Съответства ли изборът на референтна година за определяне на тежестта на нарушението на икономическата действителност към момента на участието на жалбоподателя?
Следва ли да бъдат признати смекчаващи обстоятелства поради пасивна или последователска роля на жалбоподателя в картела?
Законосъобразно ли е определянето на размера на намалението на глобата поради сътрудничество на жалбоподателя по време на административното производство?
Спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране при определяне на размера на глобата?
Спазени ли са принципите на правната сигурност и индивидуализиране на санкциите при определяне на солидарната отговорност на последователните дружества майки за плащането на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Достатъчно ли е доказано участието и продължителността на участието на жалбоподателя в установеното нарушение на член 81 ЕО?
Правилно ли е определена солидарната отговорност и размерът на глобата при последователна промяна на дружествата майки по време на нарушението?
Взето ли е предвид действителното икономическо положение на жалбоподателя към момента на извършване на нарушението при определяне на тежестта на нарушението и размера на глобата?
Следва ли да се признаят смекчаващи обстоятелства поради пасивно съдействие или „следване на лидера“ от страна на жалбоподателя?
Правилно ли е изчислен максималният размер на глобата въз основа на оборота на всички дружества, съставляващи предприятието?
Нарушен ли е принципът на пропорционалност, ако общият размер на глобите надхвърля общия обем на съответния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Нарушен ли е принципът на законоустановеност на наказанията при определяне на глобите за нарушение на член 81 ЕО?
Нарушен ли е принципът „ne bis in idem“, като се има предвид наличието на предходно решение за нарушение от същото предприятие на близък пазар?
Допустимо ли е Комисията да раздели производството по член 81 ЕО на отделни производства?
Съответства ли методът за изчисляване на глобите, използван от Комисията, на принципите и критериите, предвидени в релевантните регламенти и съобщения?
Спазено ли е задължението за мотивиране при определяне на размера на глобите?
Взети ли са предвид релевантните критерии, включително тежестта и продължителността на нарушението, действителното отражение върху пазара, размера на пазара и смекчаващите обстоятелства, при определяне на размера на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че участието на жалбоподателя в картела представлява част от едно и също продължавано нарушение, въпреки че жалбоподателят твърди, че не е участвал в замисъла и организацията на картела?
Правилно ли е Комисията да квалифицира нарушението, в което е упрекнат жалбоподателят, като „много тежко“ нарушение, без да отчете индивидуалната му роля и специфичните обстоятелства на участието му?
Спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране при определяне на началния и окончателния размер на глобата, включително при класирането на жалбоподателя във втората категория, с оглед на размера на съответния пазар, икономическата способност на жалбоподателя да причини вреда на конкуренцията, неговото финансово състояние и сравнението с други предприятия?
Длъжна ли е Комисията да признае по-голямо намаление на глобата поради смекчаващи обстоятелства, свързани с твърдяното неприлагане на споразуменията, пасивната роля и ограниченото участие на жалбоподателя в картела?
Длъжна ли е Комисията да предостави по-голямо намаление на глобата поради степента и значимостта на сътрудничеството на жалбоподателя по време на административната процедура?
Налице ли е извъндоговорна отговорност на Комисията за вреди, произтичащи от разкриване на поверителна информация, и доказани ли са вредата и причинно-следствената връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Надлежно ли е определена тежестта на нарушението при изчисляване на размера на наложената глоба?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на глобата?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определяне на размера на глобата спрямо другите участници в нарушението?
Длъжна ли е била Комисията да намали глобата поради сътрудничеството на жалбоподателя по време на административното производство?
Спазено ли е задължението за мотивиране на решението за налагане на глоба съгласно приложимите разпоредби на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Съществува ли едно и също нарушение по смисъла на член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1/2003, когато се касае за картели на различни продуктови и географски пазари?
Допустимо ли е сборът на глобите за отделни нарушения да надвишава тавана от 10% от оборота на предприятието и спазен ли е принципът nulla poena sine lege?
Спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране при определянето на размера на глобите?
Правилно ли е определен началният размер на глобата за участието на Amann в картела на конците за промишлени нужди?
Правилно ли е изчислена продължителността на нарушението на пазара на конците за промишлени нужди?
Следва ли да се признаят смекчаващи обстоятелства за Amann поради преустановяване на участието в картела преди намесата на Комисията?
Правилно ли е определен началният и основният размер на глобата за нарушението на пазара на конци за производители от автомобилната промишленост?
Следва ли да се отчете като смекчаващо обстоятелство непривеждането в действие на картела относно конците за производители от автомобилната промишленост?
Нарушени ли са правото на изслушване и правото на защита на жалбоподателите в административното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.