4.08.03.03.04.02.02.02 - Претегляне на началния размер
Претегляне на началния размер
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Правилно ли е тълкувана и приложена понятието „съгласие“ и „съгласувана практика“ по член 81 ЕО, включително относно доказателствената тежест и понятието за „единно и продължително нарушение“?
Следва ли да се намали или отмени наложената глоба поради липса на участие на Ausimont (Solvay Solexis) в споразумението за ограничаване на производствените капацитети и поради неправилно определяне на категорията за изчисляване на основния размер на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допуснати ли са фактически грешки от Комисията при установяване на съществуването, съдържанието, интереса и отражението на картела, както и при определяне на ролята на жалбоподателя и на други участници?
Правилно ли е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на член 81 ЕО, включително относно антиконкурентната цел, приложимостта на изключенията за хоризонтално сътрудничество, определянето на съответния пазар и наличието на последици върху пазара надолу по веригата?
Спазени ли са съществените процесуални изисквания и правото на защита на жалбоподателя, по-специално относно достъпа до документи и отговори на други страни по изложението на възраженията?
Допуснати ли са фактически грешки и грешки при прилагането на правото при изчисляването на основния размер на глобата, включително относно тежестта, отражението, пропорционалността и продължителността на нарушението?
Правилно ли са отчетени и квалифицирани отегчаващите обстоятелства, включително отказът за сътрудничество по време на проверка и ролята на жалбоподателя като подбудител или водач на картела?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че едно предприятие е участвало в едно-единствено продължено нарушение, без да е присъствало във всички области, в които е действал картелът?
Може ли участието в срещи с антиконкурентна цел да обоснове извод за участие в картел при липса на разграничаване от приетите решения?
Задължена ли е Комисията да определи точно съответния продуктов и географски пазар при установяване на нарушение на член 81 ЕО?
Допустимо ли е Комисията да използва една и съща референтна година за всички участници при определяне на размера на глобите?
Следва ли да се признаят смекчаващи обстоятелства, когато предприятието е действало пасивно или е „следвало лидера“ в картела?
Може ли липсата на икономическа изгода от нарушението да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?
Нарушава ли се принципът на равно третиране, ако при прилагането на тавана от 10% от оборота се получават разлики между предприятията при определяне на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени отговорност на дружество майка за нарушения на конкуренцията, извършени от неговите дъщерни дружества, въз основа на презумпцията за решаващо влияние при 100% дялово участие?
Следва ли липсата на санкция спрямо друг икономически оператор да бъде взета предвид при определяне на индивидуалната отговорност и размера на глобата на жалбоподателя?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата въз основа на съвкупния оборот на всички дружества, които съставляват стопанската единица?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при прилагането на максималния размер на глобата, когато това води до различия между предприятията?
Следва ли отмяната на решение на Комисията по отношение на някои адресати да има последици за други адресати, които не са обжалвали?
Допустимо ли е препращане към писмени изявления по друго дело между различни страни като част от изложението на правните основания?
Допустимо ли е Комисията да повиши общото ниво на глобите за нарушения на конкуренцията?
Следва ли при определяне на глобата да се вземе предвид само оборотът от търговия със стоки, предмет на нарушението, а не общият оборот на предприятието?
Задължена ли е Комисията да поиска подробна информация за финансовото състояние на предприятието преди определяне на глобата?
Допустимо ли е разпределянето на предприятията в различни категории при определяне на размера на глобите и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли Комисията да конкретизира нарушението по предприятия и по страни при установяване на участие в едно-единствено нарушение на член 81 ЕО?
Допустимо ли е Комисията да определи размера на глобата въз основа на пазарния дял на предприятието и при упражняване на право на преценка?
Съвместимо ли е с правото на Съюза повишаването на общото ниво на глобите от страна на Комисията при определяне на санкцията?
Спазени ли са принципите на равно третиране и пропорционалност при разпределянето на предприятията в различни категории за целите на определяне на размера на глобите?
Може ли участието в срещи с антиконкурентна цел поради принуда и липса на намерение за ограничаване на конкуренцията да представлява смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?
Следва ли глобата да бъде неналожена или намалена поради съдействие на предприятието, когато поведението му не е улеснило установяването на нарушението от Комисията и при спазване на принципа на равно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Законосъобразно ли е възлагането на отговорност за нарушението на дружествата майки Shell Petroleum и Shell Nederland, при положение че нарушението е извършено от тяхното дъщерно дружество?
Обосновано ли е увеличаването на основната сума на глобата с 50% поради повторност на нарушението и спазени ли са принципите на правна сигурност и пропорционалност?
Съответства ли прилагането на мултипликационен коефициент с възпираща цел на принципите на равно третиране и пропорционалност при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е определен началният размер на глобата, включително прилагането на диференциран подход, класификацията на нарушението и съобразяването с принципите на пропорционалност и равно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е дружествата майки да бъдат подведени под отговорност за нарушения на член 81 ЕО, извършени от техните дъщерни дружества, при спазване на принципите на презумпцията за невиновност, личната отговорност, равното третиране, правото на защита и изискването за мотивиране?
Спазени ли са Насоките от 1998 г., принципите на пропорционалност и равно третиране, правото на защита и изискването за мотивиране при определянето на началния размер на глобите с оглед на тежестта на нарушението?
Съответства ли на Насоките от 1998 г. и на принципа на пропорционалност увеличението на началния размер на глобата в зависимост от продължителността на нарушението в Германия?
Съответства ли на Насоките от 1998 г. и на принципа на пропорционалност прилагането на груповия коефициент за постигане на възпиращ ефект при определянето на началния размер на глобите?
Спазени ли са Известието относно сътрудничеството от 2002 г., изискването за мотивиране, принципите на защита на оправданите правни очаквания, пропорционалност, справедливост, равно третиране и правото на защита при преценката на оказаното сътрудничество и определянето на намаленията на глобите?
Спазени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност при определянето на размера на намалението на глобите за оказано сътрудничество извън предвиденото в Известието относно сътрудничеството от 2002 г.?
Превишен ли е таванът от 10% по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 при определянето на глобите?
Съразмерен ли е окончателният размер на наложените глоби с оглед на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени на дружеството майка (The Dow Chemical Company) отговорност за нарушение на член 81 ЕО, извършено от неговите изцяло притежавани дъщерни дружества?
Законосъобразно ли е определена началната дата на участието на Dow Deutschland в нарушението, като се приеме за начало по-ранна дата от действителното включване в картела?
Спазени ли са принципите и критериите за определяне на размера на наложените глоби, включително тежестта на нарушението, индивидуалния принос, възпиращия коефициент и продължителността на нарушението, при определяне на глобите за жалбоподателите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Нарушен ли е принципът на законоустановеност на наказанията, като на Комисията е предоставена прекомерна свобода на преценка при определяне на размера на глобите?
Допустимо ли е прилагането на Насоките от 1998 г. и Известието относно сътрудничеството от 2002 г. с обратно действие спрямо нарушения, извършени преди тяхното приемане?
Компетентна ли е Комисията да приема общи правила за определяне на глобите и спазени ли са принципите на прозрачност и предвидимост при приемането на Насоките от 1998 г.?
Съвместимо ли е Известието относно сътрудничеството от 2002 г. с принципите nemo tenetur, in dubio pro reo и принципа на пропорционалност?
Нарушен ли е принципът на разделение на властите и изискванията за справедлив процес при административното производство пред Комисията?
Имат ли наложените глоби характер на конфискация в нарушение на международното право и правото на собственост?
Спазени ли са Насоките от 1998 г. и задължението за мотивиране при определяне на началния размер на глобите?
Нарушени ли са Насоките от 1998 г. при преценката на смекчаващите обстоятелства?
Нарушени ли са Насоките от 1998 г. и Известието относно сътрудничеството от 2002 г. при определяне на размера на глобите за нарушенията в Белгия, Германия и Люксембург?
Пропорционален ли е размерът на наложените глоби спрямо тежестта на нарушенията?
Валидно ли е уведомено обжалваното решение на Schindler Holding?
Правилно ли е ангажирана солидарната отговорност на Schindler Holding за нарушенията на дъщерните дружества?
Спазен ли е член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 при определяне на тавана на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли да се приеме, че жалбоподателят е „жертва“, а не член на картела, поради икономическа зависимост и липса на полза от нарушението, и допустимо ли е налагането на глоба или символична глоба в този случай?
Съвместимо ли е с принципа на равно третиране и с изискванията на Регламент № 1/2003 изборът на различна референтна година за определяне на размера на глобата при диференцираното третиране на участниците в картела?
Правилно ли е определена продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението и съответно увеличен ли е основателно размерът на глобата въз основа на тази продължителност?
Изтекла ли е петгодишната погасителна давност по отношение на правомощието на Комисията да наложи глоба на жалбоподателя, като се има предвид датата на прекратяване на участието му в нарушението и датата на първата мярка на Комисията?
Длъжна ли е Комисията да вземе предвид като смекчаващи обстоятелства неприлагането на споразуменията и липсата на икономическа или финансова полза от нарушението при определяне на размера на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.