4.06.01.03 - Политика в областта на убежището
Политика в областта на убежището
Дело C-134/23: Elliniko Symvoulio gia tous Prosfyges и Ypostirixi Prosfygon sto Aigaio, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли член 38 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 18 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална (нормативна) уредба, определяща като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила трета страна, която, въпреки че е поела правно задължение да разреши обратно приемане на своя територия на такива категории кандидати за международна закрила, на практика не позволява от дълго време (в конкретния случай повече от 20 месеца) обратното приемане на тези категории кандидати за международна закрила, без да е разгледана възможността за промяна на позицията на тази страна в близко бъдеще
или в смисъл, че
обратното приемане в третата страна не представлява кумулативно условие за приемането на национален (нормативен) акт, определящ трета страна като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила, а е кумулативно условие за приемане на индивидуален акт, с който се отхвърля конкретна молба за международна закрила като недопустима въз основа на понятието „сигурна трета страна“,
или в смисъл, че
обратното приемане в „сигурната трета страна“ е въпрос, който трябва да се проверява само в момента на изпълнение на решението, ако решението за отхвърляне на молбата за международна закрила е основано на понятието „сигурна трета страна“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/23: Changu, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Следва ли да се тълкуват съображение 15 от преамбюла, чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива [2011/95] като предоставящи възможност на държава членка за въвеждане на национална уредба за предоставяне на международна закрила, основана на съчувствие или по хуманитарни съображения, която няма никаква връзка с логиката и духа на Директива 2011/95 съгласно съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ от нея (друг тип закрила), или и в този случай, уредената национална възможност за предоставяне на закрила „по хуманитарни съображения“ трябва да е съвместима със стандартите на международната закрила съгласно чл. 3 от Директива 2011/95?
Налагат ли съображение 12 от преамбюла и чл. 14, пар. 2 от Директива [2011/95], във връзка с чл. 1 от Хартата и на чл. 4 от Хартата, императивно задължение за държава членка за издаване на писмено потвърждение на граждани на трети страни, удостоверяващо, че са в незаконен престой, но не могат все още да бъдат изведени?
При национална правна уредба, при която единствената правна норма за уреждане статута на гражданин на трета страна по „хуманитарни съображения“ се съдържа в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, съвместимо ли е със съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива 2011/95 тълкуване на тази национална норма, което няма никаква връзка с характера и основанията по [тази директива]?
За целите на приложение на Директива 2011/95, изискват ли чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата преценка дали продължителният престой без уреден статут на гражданин на трета страна в държава членка представлява самостоятелно основание по „императивни хуманитарни съображения“ за предоставяне на международна закрила?
Допуска ли позитивното задължение на държава членка да гарантира спазването на чл. 1 и чл. 4 от Хартата разширително тълкуване на националната мярка по чл. 9, ал. 8 [от] ЗУБ, което надхвърля логиката и стандартите на международната закрила по Директива 2011/95 и налага тълкуване, съобразено единствено със спазването на основните права с абсолютен характер по чл. 1 и чл. 4 Хартата?
Може ли непредоставянето на закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ на гражданин на трета страна в положението на жалбоподателя, да доведе до незачитане от държавата членка на задълженията ѝ по чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/22: Generalstaatsanwaltschaft Hamm (Demande d’extradition d’un réfugié vers la Turquie), Съдебно решение от 18 юни 2024 г.
Трябва ли член 9, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 21, параграф 1 от Директива 2011/95, предвид произтичащото от правото на Съюза задължение за тълкуване на националното право в съответствие с директивите (член 288, трета алинея ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС), да се тълкува в смисъл, че решението за признаване на статут на бежанец на дадено лице по смисъла на Женевската конвенция, постановено в друга държава членка и влязло в законова сила, проявява обвързващо действие в процедурата по екстрадиция на това лице в замолената с оглед на екстрадицията на същото лице държава членка, в смисъл че автоматично се изключва възможността за екстрадиция на лицето към трета държава или към държавата на произход, докато статутът на бежанец не бъде отменен или не изтече срокът, за който той е предоставен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-753/22: Bundesrepublik Deutschland (Effet d’une décision d’octroi du statut de réfugié), Съдебно решение от 18 юни 2024 г.
Следва ли, в случай че държава членка не може да се ползва от предоставеното с член 33, параграф 2, буква а) от Директива [2013/32] правомощие да отхвърли молба за международна закрила като недопустима с оглед на предоставянето на статут на бежанец в друга държава членка, тъй като условията на живот в тази [друга] държава членка биха изложили кандидата на сериозна опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата, член 3, параграф 1, второ изречение от Регламент [№ 604/2013], член 4, параграф 1, второ изречение и член 13 от Директива [2011/95], както и член 10, параграфи 2 и 3, член 33, параграфи 1 и 2, буква а) от [2013/32], да се тълкуват в смисъл, че предоставеният вече статут на бежанец не позволява на държавата членка да разгледа без оглед на предходните изводи по този въпрос подадената пред нея молба за международна закрила, и я задължава да предостави на кандидата статут на бежанец, без проверка по същество на условията на тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/22: Комисия/Унгария (Accueil des demandeurs de protection internationale II), Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Допуснато ли е неизпълнение на задълженията от страна на Унгария, като не са предприети всички необходими мерки за изпълнение на решение на Съда от 17 декември 2020 г., с което е установено нарушение във връзка с достъпа до процедурата за международна закрила, извеждането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и правото на кандидатите за международна закрила да останат на територията на държавата?
Следва ли на Унгария да бъдат наложени имуществена санкция и еднократно платима сума поради продължаващото неизпълнение на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Femmes s’identifiant à la valeur de l’égalité entre …, Съдебно решение от 11 юни 2024 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква г) и параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че в зависимост от преобладаващите в държавата на произход условия жените, гражданки на тази държава, включително ненавършилите пълнолетие, които имат за обща характеристика действителното отъждествяване по време на пребиваването им в държава членка с основната ценност за равенство между жените и мъжете, могат да се считат за принадлежащи към „определена социална група“ като „мотив за преследване“, който може да доведе до признаването на статут на бежанец?
Следва ли член 24, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният национален орган да се произнесе по молба за международна закрила, подадена от непълнолетно лице, без да е установил конкретно висшия интерес на това непълнолетно лице в рамките на индивидуална оценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/22: Minister for Justice (Clause discrétionnaire – Recours), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Обхваща ли правото на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане на правните и фактическите основания на „решение за прехвърляне“ по смисъла на разпоредбите на член 27, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] правото на такава ефективна правна защита срещу решение, прието от държава членка по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, по отношение на упражняването на дискреционното ѝ правомощие съгласно тази разпоредба във връзка с това дали следва да разгледа подадена до нея молба за международна закрила от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори ако не е компетентна да извърши подобно разглеждане съгласно критериите, предвидени в Регламент „Дъблин III“?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по искане на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по оспорване по реда на специфична съдебна жалба с цел упражняване на контрол за законосъобразност на административния акт (judicial review), подадена съгласно разпоредбите на националното право срещу решение за отказ, [прието на основание член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“]?
При условията на евентуалност, води ли жалба за judicial review, подадена по съдебен ред съгласно разпоредбите на националното право срещу решение за отказ, [прието на основание член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“], до спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по член 29, параграф 1 [от този регламент], или поражда по друг начин суспензивно действие спрямо решението за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/22: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Conversion religieuse ultérieure), Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която на чужденец, който е подал последваща молба, обикновено не се предоставя статут на лице с право на убежище, ако опасността от преследване се основава на обстоятелства, които чужденецът е създал по собствено решение, след като е напуснал държавата си на произход, освен ако става въпрос за разрешени в Австрия дейности, за които е установено, че представляват израз и продължение на убеждения, вече изразени в държавата на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/22: Bundesrepublik Deutschland (Recevabilité d’une demande ultérieure), Съдебно решение от 8 февруари 2024 г.
При какви условия решение на Съда може да представлява „нов елемент или факт“ по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32/ЕС?
Трябва ли член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска, без обаче да изисква, държавите членки да оправомощават своите съдилища, когато отменят решение, с което последваща молба се отхвърля като недопустима, да се произнасят сами по тази молба, без да трябва да я връщат на решаващия орган за ново разглеждане, при условие че посочените съдилища спазват гаранциите, предвидени в разпоредбите на глава II от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/21: Intervyuirasht organ na DAB pri MS (Femmes victimes de violences domestiques), Съдебно решение от 16 януари 2024 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че в зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, жените от тази държава могат да се считат в своята цялост за принадлежащи към „определена социална група“ като „мотив за преследване“, който може да доведе до признаването на статут на бежанец, или съответните жени трябва да споделят допълнителна обща характеристика, за да принадлежат към такава група?
Следва ли член 9, параграф 3 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че във всички случаи, когато молителят твърди, че се опасява от преследване от недържавни субекти в държавата си на произход, тази разпоредба изисква да се установи връзка между действията на преследване и поне един от мотивите за преследване, посочени в член 10, параграф 1 от тази директива?
Следва ли член 15, букви а) и б) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че понятието „тежки посегателства“ обхваща реалната заплаха за молителя да бъде убит или подложен на актове на насилие от страна на член на неговото семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми и че следователно това понятие може да доведе до признаване на статут на субсидиарна закрила по смисъла на член 2, буква ж) от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.