всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.04 - Свободно движение на хора и услуги

Свободно движение на хора и услуги

Дело C-16/09: Schwemmer, Съдебно решение от 14 октомври 2010 г.

Следва ли разпоредбата на член 76, параграф 2 от Регламент № 1408/71 да се прилага по аналогия с член 10, параграф 1, буква a) от Регламент № 574/72 към случаите, в които правоимащият родител не е поискал семейните обезщетения, на които има право в държавата по заетостта?
В случай че член 76, параграф 2 от Регламент № 1408/71 следва да се прилага по аналогия: въз основа на какви дискреционни съображения компетентната по отношение на семейните обезщетения институция в държавата по пребиваване може да приложи член 10, параграф 1, буква a) от Регламент № 574/72, все едно че в държавата по заетостта са били отпуснати обезщетения
Може ли да се ограничи дискреционното правомощие на институцията да приеме, че семейните обезщетения са били получени в държавата по заетостта, когато правоимащото лице съзнателно не е поискало семейните обезщетения, на които има право в държавата по заетостта, за да навреди на лицето, което има право на детски надбавки в държавата по пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-345/09: van Delft и др., Съдебно решение от 14 октомври 2010 г.

Трябва ли членове 28, 28а и 33 от Регламент № 1408/71, разпоредбите на точка 1, букви а) и б) от раздел Р от приложение VI към Регламент № 1408/71 и член 29 от Регламент № 574/72 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 69 от [ZVW], доколкото тя предвижда, че носителят на правото на пенсия или на обезщетение за неработоспособност, който по принцип може да се позове на правото по членове 28 и 28а от Регламент № 1408/71, е длъжен да се яви пред [CVZ] и че от неговата пенсия или обезщетение за неработоспособност трябва да се удържа вноска, дори и той да не е регистриран по смисъла на член 29 от Регламент № 574/72?
Трябва ли член [21 ДФЕС] или член [45 ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 69 от [ZVW], доколкото тя предвижда, че гражданин на [Съюза], който по принцип може да се позовава на правото по членове 28 и 28а от Регламент № 1408/71, е длъжен да се яви пред [CVZ] и от неговата пенсия или обезщетение за неработоспособност трябва да се удържа вноска, дори и той да не е регистриран по смисъла на член 29 от Регламент № 574/72?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-515/08: dos Santos Palhota и др., Съдебно решение от 7 октомври 2010 г.

Допускат ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС правна уредба на държава членка, предвиждаща, че установен в друга държава членка работодател, който командирова работници на територията на първата държава, трябва да подаде предварително декларация за командироване, както и да държи на разположение на националните органи през периода на командироване копие на документите, равностойни на социалните или трудовите документи, които се изискват от правото на първата държава, каквито са индивидуалната сметка и фишът за заплата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-563/08: Sáez Sánchez и Rueda Vargas, Определение от 6 октомври 2010 г.

Съвместима ли е с член 49 ДФЕС национална правна уредба, която въвежда ограничения относно издаването на разрешения за нови аптеки въз основа на критерии за гъстота на населението и минимално разстояние между аптеките?
Пропорционални ли са ограниченията за минимален брой жители на аптека и минимално разстояние между аптеките спрямо преследваната цел за обществено здраве?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-173/09: Elchinov, Съдебно решение от 5 октомври 2010 г.

Следва ли член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че ако конкретното лечение, за което се иска издаването на формуляр Е 112, не може да бъде получено в българско лечебно заведение, следва да се презумира, че това лечение не е финансирано от бюджета на НЗОК или МЗ, и обратно, ако това лечение е финансирано от бюджета на НЗОК или МЗ, следва да се презумира, че то може да бъде предоставено в българско лечебно заведение?
Изразът „не може да получи въпросното лечение на територията на държавата членка, в която пребивава“ в разпоредбата на член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1408/71 следва ли да се тълкува като обхващащ случаите, при които лечението, което се предоставя на територията на държавата членка, в която пребивава осигуреното лице, е далеч по-неефикасно и крайно като тип лечение от това, което се предоставя в друга държава членка, или включва само случаите, при които на лицето не може да бъде оказано своевременно лечение?
Като се има предвид принципът на процесуалната автономия, следва ли националният съд да се съобрази със задължителните указания, дадени му от горна съдебна инстанция при отмяна на негово решение и връщането му за ново разглеждане, при положение че има основания да се смята, че тези указания противоречат на общностното право?
При положение че въпросното лечение не може да бъде предоставено на територията на държавата членка по местопребиваване на здравноосигуреното лице, достатъчно ли е, за да бъде тази държава членка длъжна да издаде разрешение за лечение в друга държава членка по член 22, параграф 1, буква в) от Регламент № 1408/71, въпросното лечение като тип да е включено в обезщетенията, предвидени в нормативната ѝ уредба, макар и тази уредба да не упоменава изрично конкретния способ на лечение?
Противопоставят ли се член 49 ЕО и член 22 от Регламент № 1408/71 на национална разпоредба като тази на член 36, алинея 1 от Закона за здравното осигуряване, според която задължително осигурените лица имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това?
Следва ли националният съд да задължи компетентната институция на страната, в която лицето е здравноосигурено, да издаде документ за лечение в чужбина (формуляр Е 112), ако признае за незаконосъобразен отказа за издаване на такъв документ, в случай че молбата за издаването му е подадена преди осъществяване на лечението в чужбина и лечението е приключило към момента на постановяване на съдебното решение?
Ако отговорът на предния въпрос е положителен и отказът да бъде издадено разрешение за лечение в чужбина бъде признат за незаконосъобразен от съда, по какъв ред следва да бъдат възстановени направените от здравноосигуреното лице разходи по лечението му:
а) директно от страната, в която е осигурено, или от страната, в която е осъществено лечението, след представяне на разрешение за лечение в чужбина?
б) в какъв размер, в случай че размерът на обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата членка по местопребиваване, се различава от размера на обезщетенията, предвидени в законодателството на държавата членка, където е предоставено лечението, като се има предвид разпоредбата на член 49 ЕО, установяваща забрана за ограничения в свободното предоставяне на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-91/10: VAV-Autovermietung, Определение от 29 септември 2010 г.

Съвместима ли е с членове 49—55 ЕО национална правна уредба, която предвижда събиране на пълна такса при първото използване на нает и регистриран в друга държава членка автомобил и последващо връщане на неизползваната част от нея без лихва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-64/08: Engelmann, Съдебно решение от 9 септември 2010 г.

Трябва ли член 43 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска законова разпоредба на държава членка, според която хазартни игри в игрални заведения провеждат само дружествата, учредени като акционерни дружества със седалище на територията на тази държава членка, и по този начин налага учредяването или придобиването на установено в тази държава членка дружество?
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, според която всички концесии за провеждане на хазартни игри и за експлоатация на игрални заведения, предвидени от националното законодателство в областта на хазартните игри, се предоставят за срок от петнадесет години въз основа на правна уредба, която изключва от процедурата за предоставяне на концесия кандидатите от общностното пространство (които не са установени в тази държава членка)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/07: Stoß, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.

Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионални държавни монополи в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания като разглежданите в главните производства, които преследват цел за възпрепятстване насърчаването към прекомерни разходи във връзка с игри и за борба срещу пристрастяването към тях, доколкото:
i) органите на съответната държава членка не са в състояние да докажат наличието на изследване относно пропорционалността на посочените монополи, извършено преди въвеждането на последните;
ii) тази цел може да бъде постигната и чрез контрол, целящ да гарантира спазването от надлежно упълномощените частни оператори на правилата относно видовете залагания, методите за търгуване и за реклама, при който същевременно се накърняват в по-малка степен прогласените в Договора свободи;
iii) посочените монополи може да не са подходящи за постигане на посочената цел, поради това че националните органи биха се затруднили да наложат действителното им спазване в създадената от интернет транснационална среда;
iv) в конкретния случай е спорно, че така твърдяната цел се преследва последователно и систематично, като се има предвид:
– първо, фактът, че е разрешено провеждането от частни оператори на други видове хазартни игри — като залагания върху резултатите от конни състезания, игри с игрални автомати или казино игри,
– второ, фактът, че участието в други видове хазартни игри, обхванати от същите тези държавни монополи, а именно лотариите, се насърчава от притежателите на посочените монополи посредством активни рекламни кампании, целящи да максимизират приходите от игрите, и
– трето, обстоятелството, че предлагането във връзка с други видове хазартни игри — като казино игри или игри с игрални автомати, инсталирани в игрални зали, кафенета, ресторанти и обекти за настаняване, е предмет на политика на разрастване?
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че разрешенията за организиране на залагания върху резултатите от спортни състезания, които не са ограничени до територията на съответната държава и са предоставени от компетентни публични органи на държавите членки, дават право на притежателя на разрешението, както и на трети упълномощени от него лица, да предлагат и да привеждат в изпълнение разглежданите предложения за сключване на договори и на територията на други държави членки, при това без да е необходимо допълнително национално разрешение за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-46/08: Carmen Media Group, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.

1) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че позоваването на свободата на предоставяне на услуги предполага съгласно разпоредбите на държавата членка, в която се е установил, доставчикът на услуги да може да предоставя услуги и в посочената държава членка (в настоящия случай: ограничение на лиценза за хазартни игри от Гибралтар до „offshore bookmaking“)?
2) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национален държавен монопол при организирането на спортни залагания и лотарии (разкриващи повече от незначителен потенциален риск), мотивиран основно от съображения за борба срещу риска от пристрастяване към игрите, когато в тази държава членка други хазартни игри със съществен потенциален риск от пристрастяване могат да се организират от частни доставчици на услуги и когато различната правна уредба за спортните залагания и лотариите, от една страна, и за други хазартни игри, от друга страна, се основава на различните нормотворчески правомощия на провинциите и на федерацията?
3) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която оставя правото на получаване на разрешение за организирането на и посредничеството при хазартни игри на преценката на органа по издаване на разрешение, дори и когато са налице предвидените в закона предпоставки?
4) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която забранява организирането на и посредничеството при публични хазартни игри по интернет, по-специално когато едновременно с това — било то и само за преходен период от една година — организирането и посредничеството по интернет се допускат при спазването на разпоредбите за защита на непълнолетните и на участващите в игри, с оглед компенсиране съгласно принципа на пропорционалност, за да могат двама организатори на хазартни игри по търговски начин, които до този момент са извършвали дейност единствено по интернет, да се адаптират към начините за предлагане на пазара, допустими според [GlüStV]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-409/06: Winner Wetten, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.

Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че национални правни уредби относно държавен монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, които съдържат незаконосъобразни ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, гарантирани от посочените членове, доколкото не допринасят за последователно и систематично ограничаване на дейностите по залагане в съответствие с практиката на Съда (Решение по дело Gambelli и др., посочено по-горе), по изключение могат да продължат да се прилагат за преходен период въпреки предимството по принцип на пряко приложимото общностно право?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви условия може да се допусне изключение от принципа на предимство и как трябва да се изчисли преходният период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form