4.04 - Свободно движение на хора и услуги
Свободно движение на хора и услуги
Дело C-48/13: Nordea Bank Danmark, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.
Следва ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС (предишни член 43 ЕО и член 48 ЕО) и член 31 във връзка с член 34 [от Споразумението за ЕИП] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка — която разрешава намиращо се в тази държава дружество текущо да приспада загубите от място на стопанска дейност, намиращо се в друга държава членка — да извършва пълно възстановяване в данъчния финансов резултат на дружеството на загубите, възникнали от мястото на стопанска дейност (доколкото не са прихванати срещу печалби през следващите години) в случай на закриване на мястото на стопанска дейност, във връзка с което част от предприятието на мястото на стопанска дейност се прехвърля на свързано дружество в рамките на групата, което се намира в същата държава като мястото на стопанска дейност, и когато трябва да се приеме, че възможностите за прилагане на въпросните загуби са били изчерпани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/13: Ogieriakhi, Съдебно решение от 10 юли 2014 г.
Следва ли член 16, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава, който през непрекъснат петгодишен период преди датата на транспониране на тази директива е пребивавал в държава членка в качеството на съпруг на гражданин на Съюза, работещ в посочената държава членка, трябва да се счита за придобил правото на постоянно пребиваване, предвидено в тази разпоредба, въпреки че през споменатия период съпрузите са решили да се разделят и са заживели с други партньори, а обитаваното от гражданина на третата страна жилище вече не е било нито предоставено, нито осигурено на това лице от съпруга му, гражданин на Съюза?
Следва ли обстоятелството, че по иск за обезщетение поради нарушение на правото на Съюза националната юрисдикция е счела за необходимо да отправи преюдициално запитване относно разглежданото в главното производство право на Съюза, да се приема за определящ фактор при преценката дали държавата членка е извършила явно нарушение на това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-507/12: Saint Prix, Съдебно решение от 19 юни 2014 г.
Трябва ли правото на пребиваване, което член 7 от Директива 2004/38 предоставя на „работник“, да се тълкува в смисъл, че се прилага само по отношение на лицата, които: i) имат действащо трудово правоотношение, ii) (поне при определени обстоятелства) търсят работа или iii) попадат в приложното поле на член 7, параграф 3 от тази директива, или член 7 от посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че не възпрепятства признаването на оставането като „работници“ за тази цел и на други лица?
В последната хипотеза отнася ли се то и за жена, която правомерно спира да работи или да търси работа поради физически ограничения, свързани с последните етапи на бременността ѝ и с последиците от раждането?
Ако това е така, има ли тя право да се позове на установената от националното право дефиниция относно момента, в който правомерно може да се спре да се работи или да се търси работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/13: Strojírny Prostějov и ACO Industries Tábor, Съдебно решение от 19 юни 2014 г.
Следва ли да се приеме, че членове 18 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС, 56 ДФЕС или 57 ДФЕС не допускат правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която установени в държава членка дружества, които ползват наети и командировани работници от агенции за временна заетост, установени в друга държава членка, но осъществяващи дейност в първата държава посредством клон, са длъжни да удържат при източника и да внасят в първата държава авансово дължимия от посочените работници данък върху доходите, при положение че такова задължение не е предвидено за установените в първата държава дружества, които използват услугите на установени в същата държава агенции за временна заетост?
Следва ли да се приеме, че член 56 ДФЕС не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която когато сумата, фактурирана от установена в друга държава членка агенция за временна заетост, включва както заплатите на командированите работници, така и възнаграждението за посредническите услуги, данъчната основа, използвана за изчисляване на авансовия данък, се определя най-малко на 60 % от тази сума, без данъкоплатецът да има възможност да докаже, че действително получените от работниците заплати са по-ниски от 60 % от посочената сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/13: SCA Group Holding и др., Съдебно решение от 12 юни 2014 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 12 юни 2014 година ( *1 ) „Свобода на установяване — Корпоративен данък — Обща данъчна единица между дружествата от една и съща група — Искане — Основания за отказ — Място на седалището на едно или няколко от междинните дружества или на дружеството майка в друга държава членка — Липса на място на стопанска дейност в облагащата държава“ По съединени дела C‑39/13, C‑40/13 и C‑41/13 с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Gerechtshof te Amsterdam (Нидерландия) с актове от 17 януари 2013 г., постъпили в Съда на 25 януари 2013 г., в рамките на производства по дела Inspecteur van de Belastingdienst/Noord/kantoor Groningen срещу SCA Group Holding BV (C‑39/13), X AG, X1 Holding GmbH, X2 Holding GmbH, X3 Holding GmbH, D1 BV, D2 BV, D3 BV срещу Inspecteur van de Belastingdienst Amsterdam (C‑40/13), и Inspecteur van de Belastingdienst Holland-Noord/kantoor Zaandam срещу MSA International Holdings BV, MSA Nederland BV (C‑41/13), СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състав, J. L. da Cruz Vilaça, G. Arestis, J.‑C. Bonichot (докладчик) и Ал. Арабаджиев, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: M. Ferreira, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 януари 2014 г., като има предвид становищата, представени: — за SCA Group Holding BV, от J. T. Schouten, S. C. W. Douma и G. F. Boulogne, в качеството на представители, — за X AG, от J. M. van der Vegt и P. J. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/12: Timmel, Съдебно решение от 15 май 2014 г.
1) Следва ли член 22, параграф 2 от Регламента [за проспектите] да се тълкува в смисъл, че принципно изисквана информация, която все още не е била известна към момента на одобряването на основния проспект, но вече е била известна към момента на публикуването на притурка към проспекта, следва да бъде включена в притурката към проспекта?
2) Изключението по член 22, параграф 2 от Регламента [за проспектите], което допуска да не се посочват единиците информация по смисъла на член 22, параграф 1, [втора алинея], прилага ли се и когато тази (изисквана) информация е станала известна преди датата на емисията, но след публикуването на основния проспект, в който не е включена тази информация?
3) Може ли да се приеме, че е извършено „надлежно публикуване“, ако е публикуван единствено основен проспект, без да е посочена изискваната информация съгласно член 22, параграф 1, [втора алинея] от Регламента [за проспектите], и по-специално съгласно приложение V (по отношение на ценните книжа с номинал, по-малък от 50000 EUR), и впоследствие не са публикувани окончателните условия?
4) Изпълнено ли е изискването, установено в член 29, параграф 1, точка 1 от Регламента [за проспектите], според което проспектът или основният проспект трябва да са леснодостъпни при влизане в уебсайта, чрез който са предоставени на разположение, ако:
a) за отварянето, изтеглянето и разпечатването на проспекта е необходима регистрация в уебсайта, от който впоследствие може да се отвори съответният документ, като обаче за завършването на регистрацията е необходимо да се приеме клауза за ограничаване или изключване на отговорността и да се посочи конкретен адрес на електронна поща, или
б) за това следва да се заплати определена такса, или
в) безплатният достъп до частите от проспекта е ограничен до два документа на месец, но за да се получи цялата изисквана информация по смисъла на член 22, параграф 1, [втора алинея] от Регламента [за проспектите], е необходимо да се изтеглят най-малко три документа?
5) Следва ли член 14, параграф 2, буква б) от Директивата [за проспектите] да се тълкува в смисъл, че основният проспект трябва да се предостави в седалището на емитента и в офисите на финансовите посредници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/12: UPC DTH, Съдебно решение от 30 април 2014 г.
Може ли член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че като електронна съобщителна услуга трябва да се квалифицира услугата, в рамките на която нейният доставчик предоставя срещу възнаграждение условния достъп до пакет от програми, който от своя страна включва услуги по разпръскване на радио- и телевизионни програми и се предава чрез спътник?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че към описаната в първия въпрос услуга намира приложение принципът за свободно предоставяне на услуги между държавите членки, доколкото става въпрос за услуга, предоставяна от Люксембург на територията на Унгария?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на описаната в първия въпрос услуга държавата по местоназначение, към която е насочена услугата, има право да ограничава предоставянето на този тип услуги, като предвижда, че [доставчикът на] услугата трябва задължително да се регистрира в държавата членка и да се установи чрез учредяване на клон или отделен правен субект, и като разрешава този тип услуги да се предоставят само чрез клон или отделен правен субект?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че независимо от държавата членка, в която оперира или е регистрирано предоставящото услугата предприятие, процедурите, свързани с описаните в първия въпрос услуги, попадат в рамките на правомощията на държавата членка, която има териториална компетентност с оглед на мястото на предоставяне на услугата?
Може ли член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като електронна съобщителна услуга, или посочената услуга следва да се квалифицира като услуга за условен достъп, предоставяна чрез използването на системата за условен достъп, дефинирана в член 2, буква е) от [тази] директива?
Въз основа на гореизложеното може ли релевантните разпоредби да се тълкуват в смисъл, че доставчикът на описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като доставчик на електронни съобщителни услуги в съответствие с правната уредба [на Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.