4.04.05.01.03 - Равно третиране

Равно третиране

Дело C-116/23: Sozialministeriumservice, Съдебно решение от 11 април 2024 г.

Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение за болест по смисъла на член 3 от Регламент № 883/2004, или евентуално представлява друго обезщетение по посочения член 3?
Ако става въпрос за обезщетение за болест, представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък парично обезщетение по смисъла на член 21 от Регламент № 883/2004?
Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение в полза на лицето, полагащо грижи, или на лицето, получаващо грижи?
Вследствие на това попада ли в приложното поле на Регламент № 883/2004 фактически състав, при който заявител на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, който е италиански гражданин с постоянно пребиваване в Австрия (в провинция Горна Австрия) от 28 юни 2013 г., работещ без прекъсване в Австрия, в същата провинция, при един и същ работодател от 1 юли 2013 г. — следователно няма индикации да е пограничен работник — и за разглеждания период от 1 май 2022 г. до 13 юни 2022 г. договаря с работодателя си отпуск за полагане на грижи за близък, за да може да се грижи за баща си, който е италиански гражданин с постоянно местожителство в Италия (Сасуоло), подава до [службата към министерството] заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък?
Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 или принципът за недопускане на дискриминация, изразен на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба, която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това получаващото грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен?
В положение като спорното допуска ли принципът на ефективност на правото на Съюза или принципът за недопускане на дискриминация, изразени на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба или постоянна национална съдебна практика, която не предвижда никаква свобода на преценка, позволяваща „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“ да се преквалифицира като „заявление за отпуск за семейна солидарност“, при положение че несъмнено е използван формуляр за „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“, а не за „заявление за отпуск за семейна солидарност“, и че също толкова несъмнено в сключеното споразумение с работодателя се посочва „грижа за близък роднина“, а не „придружаване в края на живота“ — макар че поради междувременно настъпилата смърт на ползващия се от грижите баща разглежданото положение би отговаряло на условията за предоставяне на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък по реда на отпуска за семейна солидарност, стига да е сключено друго споразумение с работодателя и да е подадено друго заявление пред органа?
Допуска ли член 4 от Регламент № 883/2004 или друга разпоредба на правото на Съюза (например член 7 от [Хартата]) национална правна норма (член 21с, параграф 1 от BPGG), която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това ползващото се от грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен, докато друга национална правна норма (член 21с, параграф 3 от посочения закон), приложена към същото положение, не обвързва обезщетението с подобно предварително условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - седми състав

Съдебни решения

Ришар дьо ла Тур

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-411/20: Familienkasse Niedersachsen-Bremen, Съдебно решение от 1 август 2022 г.

Гражданство на Съюза | Принципи, цели и задачи на Договорите | Свободно предоставяне на услуги

Трябва ли член 24 от Директива 2004/38 и член 4 от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба на държава членка, съгласно която гражданин на друга държава членка, който установява местоживеене или обичайно пребиваване на национална територия и не представя доказателства, че има доходи от източници в страната, произтичащи от земеделска или лесовъдна дейност, получени от занаятчийска или търговска дейност, от упражняване на свободна професия или от дейност по трудов договор, няма право на семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1, буква й) във връзка с член 1, буква щ) от Регламент № 883/2004 за първите три месеца от установяване на местоживеенето или обичайното пребиваване, докато гражданин на съответната държава членка, който е в същото положение, без да представя доказателства за доходи от източници в страната, произтичащи от земеделска или лесовъдна дейност, получени от занаятчийска или търговска дейност, от упражняване на свободна професия или от дейност по трудов договор, има право на семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1, буква й) във връзка с член 1, буква щ) от Регламент № 883/2004?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Съдебни решения

Szpunar

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-535/19: A (Soins de santé publics), Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Гражданство на Съюза | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Трябва ли да се счита, че общественото здравно обслужване е включено в понятието „обезщетения за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004?
Допустимо ли е с оглед на член 4 от Регламент № 883/2004 и член 24 от Директива 2004/38 и с цел да се избегнат непропорционални искания за социалните обезщетения, предвидени, за да се гарантира здравното обслужване, държавите членки да отказват такива обезщетения на граждани на Съюза, които към съответния момент нямат качеството на работници, като същите обезщетения се отпускат на техните граждани и на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които работят и се намират в същото положение като техните граждани?
Съвместимо ли е с разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
Съвместимо ли е с разпоредбите на член 18, член 20, параграф 1 и член 21 ДФЕС положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
Трябва ли законосъобразността на пребиваването по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 да се разбира в смисъл, че предоставя на дадено лице право на достъп до системата за социална сигурност, както и в смисъл, че може да бъде основание за изключването на това лице от социалната сигурност
По-конкретно, трябва ли в разглеждания случай да се счита, че тъй като заинтересованото лице има пълно здравно застрахователно покритие — което представлява едно от предварителните условия за законосъобразност на пребиваването съгласно Директива 2004/38 — може да бъде обоснован отказът това лице да бъде включено към системата за здравно обслужване, финансирана от държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Съдебни решения

Saugmandsgaard Oe

Преюдициално запитване

Латвийски

Дело C-398/18: Bocero Torrico, Съдебно решение от 5 декември 2019 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Следва ли разпоредбите на Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която обвързва предсрочното пенсиониране на работник с условието размерът на полагаемата пенсия да надвишава размера на минималната пенсия, на който съгласно тази правна уредба работникът би имал право при навършване на законоустановената пенсионна възраст, когато понятието „полагаема пенсия“ се разбира като пенсията, изплащана само от тази държава членка, без да се взема предвид пенсията, която работникът евентуално получава като равностойно обезщетение от една или повече други държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - осми състав

Съдебни решения

Hogan

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-308/14: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 14 юни 2016 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Допустимо ли е държава членка да изисква от заявителите на семейни надбавки или данъчен кредит във връзка с отглеждането на дете да имат право на пребиваване, като по този начин въвежда допълнително условие, което не е предвидено в Регламент № 883/2004?
Представлява ли въведеното от националното законодателство изискване за право на пребиваване пряка или непряка дискриминация, забранена от член 4 от Регламент № 883/2004, спрямо гражданите на други държави членки, и ако да — може ли тази дискриминация да бъде обоснована и пропорционална спрямо целта за защита на публичните финанси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Съдебни решения

Cruz Villalon

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Английски

Дело C-299/14: García-Nieto и др., Съдебно решение от 25 февруари 2016 г.

Следва ли член 24 от Директива 2004/38 и член 4 от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която гражданите на други държави членки, които се намират в положение като това по член 6, параграф 1 от тази директива, са изключени от кръга на лицата с право на определени „специални парични обезщетения, независещи от вноски“, по смисъла на член 70, параграф 2 от същия Регламент № 883/2004, съставляващи и „социално подпомагане“ по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Съдебни решения

Wathelet

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-67/14: Alimanovic, Съдебно решение от 15 септември 2015 г.

Допустими ли са — и евентуално в какъв обхват — ограниченията на изискването за равно третиране по член 4 от Регламент № 883/2004, които са въведени с разпоредби на националното законодателство за транспониране на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 и които във всички случаи изключват достъпа до такива обезщетения, когато гражданинът на Съюза има право на пребиваване в другата държава членка само на основание на обстоятелството, че търси работа?
Съвместима ли е с член 45, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 18 ДФЕС национална разпоредба, съгласно която гражданите на Съюза, които могат да упражняват правото си на свободно движение като търсещи работа лица, във всички случаи са лишени от определено социално плащане, с което се осигурява жизненият минимум и същевременно се улеснява достъпът до пазара на труда, за периода, през който имат право на пребиваване само за да търсят работа, и то независимо от връзката им с приемащата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Съдебни решения

Wathelet

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-333/13: Dano, Съдебно решение от 11 ноември 2014 г.

Гражданство на Съюза | Недопускане на дискриминация | Недопускане на дискриминация, основана на гражданство | Основни права | Харта на основните права

Обхваща ли приложното поле на член 4 от Регламент № 883/2004 и лица, които не желаят да ползват социалноосигурителни или семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламента, а искат да получават специални помощи, независещи от вноски, по смисъла на член 3, параграф 3 и член 70 от Регламента?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: забранява ли член 4 от Регламент № 883/2004 на държавите членки да изключват изцяло или частично — за да избегнат прекомерното ползване на гарантиращи жизнения минимум социални помощи, независещи от вноски, по смисъла на член 70 от Регламента — някои нуждаещи се граждани на Съюза от кръга на лицата с право на подобни помощи, каквито съответната държава отпуска на своите граждани в същото положение?
При отрицателен отговор на първия или втория въпрос: съгласно член 18 ДФЕС и/или член 20, параграф 2, първа алинея, буква а) ДФЕС във връзка с член 20, параграф 2, втора алинея ДФЕС и член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 забранено ли е на държавите членки да изключват изцяло или частично — за да избегнат прекомерното ползване на гарантиращи жизнения минимум социални помощи, независещи от вноски, по смисъла на член 70 от Регламент № 883/2004 — някои нуждаещи се граждани на Съюза от кръга на лицата с право на подобни помощи, каквито съответната държава отпуска на своите граждани в същото положение?
В случай че съгласно отговора на посочените по-горе въпроси частичното изключване от кръга на лицата с право на помощи за гарантиране на жизнения минимум е съвместимо с европейското право: може ли отпускането на независещи от вноски социални помощи за гарантиране на жизнения минимум в полза на граждани на Съюза да се свежда, освен в случаите на крайна нужда, до осигуряването на необходимите средства за връщане в държавата по произход, или членове 1, 20 и 51 от Хартата изискват да се отпускат и други помощи, които дават възможност за постоянно пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Съдебни решения

Wathelet

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-399/09: Landtová, Съдебно решение от 22 юни 2011 г.

Следва ли разпоредбите на точка 6 от част А от приложение III във връзка с член 7, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 […], съгласно които продължава да се прилага критерият за определяне на държавата правоприемник, компетентна да направи оценка на осигурителните периоди, завършени от заетите лица до 31 декември 1992 г. по схемата за социална сигурност на бившата Чехословашка федерална република, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна норма, по силата на която за целите на пораждането на правото на обезщетение и определянето на неговия размер чешката социалноосигурителна институция следва да взема предвид целия осигурителен период, завършен на територията на бившата Чехословашка федерална република до 31 декември 1992 г., дори ако съгласно посочения по-горе критерий оценяването на този период попада в компетентността на словашката социалноосигурителната институция?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли разпоредбите на член 12 от Договора за ЕО във връзка с член 3, параграф 1, член 10 и член 46 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 […], да се тълкуват в смисъл, че не допускат осигурителен период, завършен преди 31 декември 1992 г. по схемата за социална сигурност на бившата Чехословашка федерална република, който веднъж вече е бил взет предвид в същата степен за целите на обезщетяването по словашката схема за социална сигурност, да бъде взет изцяло предвид по силата на посочената по-горе национална правна норма за целите на пораждането на правото на обезщетение за старост и определянето на неговия размер, само по отношение на граждани на Чешката република, които пребивават на нейна територия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - четвърти състав

Съдебни решения

Cruz Villalon

Преюдициално запитване

Чешки

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.